Балкани
Додик заяви, че не приема присъдата, с която е осъден на затвор и забрана за политическа дейност

Президентът на босненската Република Сръбска Милорад Додик заяви, че няма да се съобрази с произнесената днес присъда, с която е осъден на една година затвор и му се забранява да заема политически постове в продължение на шест години, и ще продължи да бъде президент, съобщават местните и световни медии.
Той беше осъден за неспазване на решенията на върховния представител на международната общност в Босна и Херцеговина Кристиан Шмит. Така бе потвърдена първоинстанционната присъда от 26 февруари, с която Додик беше осъден на една година затвор и получи шестгодишна забрана за заемане на политически длъжности.
„Институциите на Република Сръбска ще определят отношението си към това, аз ще приема всяко решение на парламента, но не приемам това решение“, каза Додик, цитиран от Радио Свободна Европа.
Додик добави, че очаква подкрепа от Сърбия, Русия и ще пише на администрацията на САЩ, отбелязва телевизията на Република Сръбска РТРС.
Неговият адвокат Горан Бубич съобщи, ще екипът му ще обжалва днешното решение пред Конституционния съд и ще поиска временно забавяне на изпълнението на присъдата, докато се чака решението от обжалването.
Съгласно условията на Дейтънското мирно споразумение, сложило край на междуетническата война в Босна (1992-1995 г.), страната е разделена на две полуавтономни части – Република Сръбска, населена предимно с босненски сърби, и Федерация Босна и Херцеговина, където живеят босненски мюсюлмани (бошняци) и босненски хървати. Всяка част има собствен президент, правителство, парламент и полиция, но двете са свързани чрез общи институции на държавно равнище, включително съдебна система, армия, служби за сигурност и данъчна администрация. В Дейтънското споразумение се урежда и ролята на върховния представител на международната общност, който има широки правомощия, включително да налага закони и да уволнява официални длъжностни лица.
Върховният представител на международната общност Кристиан Шмит коментира кратко пред местни медии, че съдебните решения трябва да се спазват.
ЕС заяви, че днешната „присъда е обвързваща и трябва да бъде съблюдавана.“
„ЕС призовава всички страни да признаят независимостта и безпристрастността на съда и да уважават и изпълняват неговата присъда“, се посочва в изявление на службата на върховния представител на ЕС по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и заместник-председател на Европейската комисия.
Министърът на външните работи и търговията на Унгария, държава членка на ЕС, Петер Сиярто, изрази съвсем различна позиция от тази, изразена в официалното изявление на ЕС, отбелязва телевизия Ен1.
„Политическият лов на вещици в Босна и Херцеговина продължава. Милорад Додик беше демократично избран от народа за президент на Република Сръбска. Време е всички да разберат, че въпросът не е да се говори за избрани лидери в Западните Балкани, а да се разговаря с тях“, каза Сиярто.
Посолството на Русия в Босна и Херцеговина заяви, че всякакви решения, основани на твърдения за предполагаеми нарушения на „решенията на върховния представител“, не са законни, а са изцяло политизирани, съобщи телевизия Ен1.
Присъдата срещу Додик през февруари бе посрещната с възмущение в Република Сръбска, предизвиквайки най-тежката политическа криза в Босна след междуетническия конфликт през 1992-1995 г, в който загинаха около 100 000 души, отбелязва Ройтерс.
Додик, който поддържа близки отношения с Москва, отговори на присъдата с мерки, ограничаващи присъствието на общодържавните органи в Република Сръбска, като разпореди на босненските сръбски депутати да забранят дейността на прокуратурата, съда и разузнавателната агенция на Босна и Херцеговина. Конституционният съд след това временно спря действието на тези разпоредби на босненския сръбски парламент, като ги квалифицира като застрашаващи конституционния и правов ред, както и суверенитета на Босна и Херцеговина.
Додик е поддръжник на отделянето на Република Сръбска от Босна. Кризата, предизвикана от неговите сепаратистките му тежнения, представлява една от най-големите заплахи за мира на Балканите след конфликтите, последвали разпадането на Югославия, отбелязва Ройтерс.
Източник: БТА
Балкани
Вежди Рашидов представя морските си акварели в Бодрум

Скулпторът и художник Вежди Рашидов ще открие днес изложба със сини акварели и скулптури на брега на Егейско море, съобщи на БТА пиарът на твореца. Творбите ще бъдат представени в галерия „Каменната къща“ в един от най-известните турски курорти – Бодрум.
„Синьо“ е името на експозицията с малки акварели, които художникът сякаш е нарисувал с четка, потопена в морето, за да пренесе върху листа морските нюанси и състояния.
За ценителите на изкуството в Турция името на Вежди Рашидов е добре познато. Няколко от тематичните морски акварели вече са в колекцията на галериста Факук Пехливанлъ. Той и съпругата му – художничката Айнур Пехливанлъ – стоят зад първата изложба на Вежди Рашидов в Анкара през 1991 г. Днес грижата за изкуството и тяхната галерия е поверена на дъщеря им Елиф, по чиято покана е и изложбата в Бодрум.
„Каменната къща“, в която ще бъде подредена, е сред най-авторитетните галерии в региона и включва в програмата си ярки имена на съвременното турско изкуство. Със завръщането си към акварела преди няколко години Вежди Рашидов зарадва своите почитатели с нови цветове и теми. Една от последните беше посветена на японската вишна, която художникът търпеливо е наблюдавал, докато цъфти в градината на дома му. Той често определя водната боя като стихия, която не знае накъде ще го отведе. Такава е и стихията, която ще открием, докато се взираме в безкрая на специално нарисуваните за Бодрум произведения.
„Синьо“, която включва 40 акварела и 5 скулптури, ще остане до 10 август 2025 г.
/МД/
Източник: БТА
Балкани
Задържан в Гърция молдовски олигарх иска да се върне в родината, за да изчисти името си

Молдовският бизнес магнат Владимир Плахотнюк, който се укрива от правосъдието заради обвинения в банкова измама за 1 милиард долара, заяви в петък от Гърция, че иска да се върне в родината си, за да изчисти името си, предаде агенция Ройтерс.
„Искам да се върна в страната, за да докажа своята невинност пред правоприлагащите власти или най-малко пред това, което е останало от тях след така наречените реформи“, написа Плахотнюк в социална мрежа, след като бе задържан в Гърция по заповед за арест във връзка с „кражбата на века“ – изчезването на 1 млрд. долара от банковата система на Молдова през 2014 г. По това време тази сума се е равнявала на 12 процента от брутния вътрешен продукт на страната, припомня Ройтерс.
Плахотнюк твърди, че обвиненията срещу него са основани на „клевета и политическа омраза“.
Той е бивш депутат и е смятан за един от най-богатите молдовци.
Миналата седмица Плахотнюк се съгласи да бъде екстрадиран в Молдова и обеща да сътрудничи на международните съдебни органи. Молдовското правителство, което иска да присъедини Молдова към ЕС до 2030 г., отдавна се опитва да постигне връщането на олигарха в страната.
Плахотнюк смята, че молдовските власти ще опитат да забавят екстрадицията му за след парламентарните избори на 28 септември, на които е възможно проевропейската партия на президента Мая Санду Партия на действието и солидарността (PAS) да загуби мнозинството си в парламента.
Според Плахотнюк неговото връщане в Молдова може „да изкара истината наяве“.
Говорителката на Партията на действието и справедливостта Адриана Влас отхвърли коментарите на Плахотнюк и заяви, че страната иска съдебната система да действа.
Петдесет и деветгодишният Плахотнюк избяга от Молдова през 2019 г. Той бе арестуван на летището в Атина миналия месец на път за Дубай. На негово име е издадена заповед за арест от Интерпол по обвинения в участие в престъпна организация, пране на пари и измами.
Плахотнюк бе лидер на Демократическата партия в Молдова от 2016 г. до 2019 г., която тогава бе част от управляващата коалиция. Заемал е и поста заместник-председател на парламента.
През юни 2019 г. Плахотнюк избяга от Молдова в САЩ, но през 2020 г. бе обявен там за „персона нон грата“ и местонахождението му беше неизвестно в продължение на години.
Влиятелният бизнесмен и политик беше добавен към списъка със санкции на Държавния департамент на САЩ през 2022 г. за предполагаема корупция, припомня АП.
Източник: БТА
Балкани
Украинската армия защитава не само Украйна, а и Европа, заяви руски опозиционер в Белград

„Украинската армия защитава не само Украйна, но защитава и Европа от руската агресия“, заяви снощи руският опозиционер Иля Яшин в Белград пред стотици руснаци, които живеят сега в Сърбия, предаде агенция Ройтерс.
Яшин бе хвърлен в затвора през 2022 г. заради критики срещу пълномащабната инвазия в Украйна и бе освободен миналата година, заедно с други 15 затворници от руски и беларуски затвори, припомня Ройтерс.
Речта му в концертна зала в Белград бе първата подобна публична проява на руски дисидент от такъв мащаб в Сърбия от 2022 г., отбелязва агенцията.
Между февруари 2022 г. и 2024 г. над 74 000 руснаци са се регистрирали за временно местожителство в Сърбия, по последни данни на сръбското Министерство на вътрешните работи. Голяма част от тях са избягали от военна повинност или от преследване заради несъгласие с политиката на президента Владимир Путин.
„Това е среща с истински герой“, каза Пьотър Никитин, живеещ в Белград руснак и противник на войната, който дойде да чуе Яшин.
Отношенията на Сърбия с Русия се обтегнаха тази година, след като руското разузнаване се оплака от продажбата на боеприпаси за Украйна, а посещението на Яшин вероятно ще ги усложни още повече, отбелязва Ройтерс.
Руското посолство в Сърбия не бе открито непосредствено за коментар, посочва агенцията.
Сърбия, която се стреми към членство в ЕС, балансира в политиката си между историческите връзки с Русия и тези със Запада. Белград многократно осъди руската инвазия в Украйна, но отказа да се присъедини към западните санкции срещу Москва, припомня Ройтерс.
През месец май президентът на Сърбия Александър Вучич пътува до Москва, за да се срещне с Путин и за да присъства на парада по повод 80-ата годишнина от победата във Втората световна война.
Но Белград също така признава териториалната цялост на Украйна, включително териториите, завладени сега от Русия.
През юни Вучич посети Украйна за първи път.
Русия остава най-големият доставчик на природен газ за Сърбия, а единствената петролна рафинерия на страната е мажоритарна собственост на „Газпром“ и „Газпром Нефт“, припомня Ройтерс.
Източник: БТА
-
Българияпреди 3 месеца
ЕКСКЛУЗИВНО: ИЗГОРЯ ОФИС НА ВЪЗРАЖДАНЕ В НАДЕЖДА ПОСРЕД БЯЛ ДЕН!
-
Културапреди 2 месеца
Стилен и вълнуващ Аскеер, Ивайло Христов и Марин Янев с големите награди
-
Святпреди 3 месеца
Путин поздрави новия папа, изрази увереност в развитието на диалога между Москва и Ватикана
-
Балканипреди 3 месеца
АА: Проектът за „Пътя за развитие“ ще допринесе за стабилността в Ирак и в целия регион, каза президентът на Турция Ердоган
-
Балканипреди 3 месеца
Националистическата партия в Турция внесе проектозакон за регулиране на уличните репортажи в страната
-
Новинипреди 3 седмици
„Продължаваме промяната“ подаде сигнали срещу съдията и прокурорите по делото за ареста на Коцев
-
Балканипреди 3 месеца
Електоратът на Антонеску, Понта и Ласкони клони за втория тур на президентските избори в Румъния към Никушор Дан, показва анкета
-
Бизнеспреди 2 месеца
Тръмп оставя Русия и Украйна да решат войната в преговори