В сряда американският президент Доналд Тръмп обяви широкообхватни мерки за над 180 страни от целия свят с цел стимулиране на вътрешното американско производство. Според световните агенции обаче „реципрочните мита“ крият опасност от повишаване на цените и търговски войни.

Митническата ставка за внос на стоки ще бъде най-висока за по-крупните вносители в САЩ, като Европейският съюз ще плаща 20 процента, Китай – 34 процента, Индия – 26 процента, Южна Корея – 25 процента, Япония – 24 процента, а Тайван – 32 процента. 

„Това е нашата декларация за независимост“, каза Тръмп на събитие в градината на Белия дом и допълни: „Най-накрая поставяме Америка на първо място“.

Митническите ставки за внос в САЩ варират между 10 и 49 процента, като Тръмп ги определи като „реципрочни мита“, „които са приблизително наполовина на равностойността, с която те ни облагат в момента“.

Най-силен изглежда ударът срещу Европейския съюз и Китай, които са сред най-големите търговски партньори на САЩ, но страните от Западните Балкани се стремят към присъединяване към ЕС и имат значителни търговски отношения със Съюза. Съответно индиректно отношенията между ЕС и САЩ могат да повлияят и на икономиките в региона, пише сръбският сайт „Блиц“.

Как ще се отрази мярката на Тръмп върху страните от Западните Балкани?

Новите мита за страните от Западните Балкани варират между 10 и 37 процента, отбелязва „Радио Свободна Европа“. Албания, Косово и Черна гора са страните с най-ниски такси (10 процента), докато Сърбия е получила най-високия процент (37 процента). Митническата ставка за Босна и Херцеговина и Република Северна Македония също надхвърля 30 на сто, като за Босна тя ще бъде 35 процента, а в Северна Македония – 33 процента.

По-висока митническа ставка от тази на Сърбия бе въведена само на още пет страни по света – Лаос (48 на сто), Мадагаскар (47 на сто), Виетнам (46 на сто) и Шри Ланка и Мианмар (по 44 на сто).

Председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заяви, че последиците от новата мярка на САЩ „ще бъдат катастрофални за милиони хора по целия свят“, но Европейският съюз финализира първия си пакет мерки в отговор на новите такси, отбелязва регионалната телевизия Ен 1. 

Канадският премиер Марк Карни подчерта, че е от „ключово значение да се действа решително и силно“, докато австралийският премиер Антъни Албанезе посочи, че „това не е приятелска стъпка“. Китай, от своя страна, обеща „решителни контрамерки“.

Към момента не всички страни от Западните Балкани са коментирали какво влияние ще окажат предприетите от Тръмп мерки.

Сърбия

Според сръбския икономист и преподавател в Университета в Крагуевац Петар Веселинович новите мита за Сърбия са твърде високи, особено на фона на цифрите в останалите страни от региона. 

„Това, което ме учудва, е, че Сърбия някак получи най-големите мита от всички страни в региона. Получихме 37 процента – това е повече отколкото получи Китай, а знаем, че Америка има най-голям външнотърговски дефицит именно с Китай“, коментира Веселинович пред сръбската национална телевизия РТС.

Той допълни, че най-голям износ Сърбия осъществява за САЩ в сферата на информационните технологии – около два милиарда долара.

„Ние нямаме някакъв твърде голям обем на износа на територията на САЩ, но сериозно ще бъде засегната индустрията за износ на алуминий“, посочи друг сръбски икономист и преподавател в Университета в Белград – Велко Миушкович, пред РТС.

Той допълни, че към момента индустриалното производство в Сърбия представлява около 25 процента от брутния вътрешен продукт, а структурите на металодобива участват с около 5-6 на сто. „Ако се стигне до намаляване на износа с около 10-15 процента например на годишно равнище, можем да очакваме спад на БВП от 0,5 до 1 процент“, подчерта Миушкович.

Според него алтернативите на Сърбия се крият в търговските отношения с ЕС и Китай. „От една страна ЕС е наш ключов външнотърговски партньор, като на първо място е Германия, и Китай е веднага след него. Можем да размишляваме за алтернативи в тези посоки“, отбеляза той.

Босна и Херцеговина

Босна и Херцеговина също е силно засегната от новата политика на Вашингтон с 35 процента мита за вноса в САЩ. Един процент от общия износ на Босна за чужбина е за САЩ, което на пръв поглед предполага, че влиянието на мярката няма да засегне особено страната.

Въпреки това в последните 10 години търговските отношения между САЩ и Босна са нараснали със 70 процента. Някои бизнеси са по-засегнати от други.

„Данните показват, че през 2024 г. Босна е осъществила износ на специализирана индустрия, която представлява над 70 милиона евро от общия износ. От друга страна, Босна внася от САЩ основно суровина за специализираната индустрия – барут. Много малка част от този внос се отнася до реалната икономика, което е и голямата разлика в сравнение с търговския обмен с ЕС“, коментира директорът на сектора за макроикономически системи на Външнотърговската камара на Босна Славица Черанич пред местния канал на Блумбърг.

До края на 2020 г. Босна бе част от Общата система за преференции (ОСП), която позволява на уязвимите развиващи се държави да плащат по-ниски мита върху износа си за САЩ. До тогава Босна изнасяше за САЩ над 3500 свои продукта без мита. Повишаването на митата сега идва като втори удар за босненските бизнеси, изнасящи в САЩ, коментират анализатори.

Според ръководителя на Групата на автомобилните индустрии в Босна и Херцеговина към Стопанската камара на босненската мюсюлманско-хърватска федерация Армин Ходжич митата за внос на европейски автомобили в САЩ ще оставят негативни последици за босненската автомобилна индустрия. По думите му към момента почти всички световни автомобилни компании имат производство и на американския пазар и ще остане единствено необходимостта от внос на отделни компоненти и автомобили. 

Според експертите Босна представлява едва 0,05 процента от световната икономика и към момента не може да направи нищо, за да неутрализира негативните последици от въвеждането на по-високи мита. 

„Към момента нямаме голям избор и влияние върху глобалните течения“, отбеляза Славица Черанич. „Трябва да разглеждаме ситуацията от гледна точна на това, че непредсказуемостта на политическите възможности ще бъде единствената константа в следващите години. Това, което можем да направим, е да опитаме да разделим пазара или производството и да настояваме за създаване на адекватни политики, за да облекчим негативните последици“.

Косово

Председателят на Търговската камара на Косово Люлзим Рафуна заяви, че 10-процентната такса, наложена на Косово от САЩ, ще оскъпи косовските продукти, които се изнасят за Съединените щати, и вследствие на това търсенето им може да намалее. В интервюто си за албанската редакция на Радио Свободна Европа той призова косовските институции да използват всички възможни канали, за да поискат замразяване – дори временно – на тези такси за продуктите от Косово, но също така и за премахване на съществуващата такса за продуктите от САЩ.

Към момента в Косово стоките от САЩ се облагат с митническа такса 10 процента, информира изданието.

Според Люлзим Рафуна въздействието на 10-процентнтото мито за Косово, въведено днес, ще бъде голямо. Той допълни, че дори 20-процентното мито, наложено от САЩ на Европейския съюз, може да има косвено въздействие върху Косово, особено върху местните производители, които се снабдяват със стоки от ЕС, които всъщност се внасят от САЩ.

Според статистика на търговските отношения между Косово и САЩ през последните пет години, публикувана от „Коха диторе“, вносът от САЩ през 2019 г. е бил 45,7 милиона евро, и 106,5 милиона евро през 2024 г.

Износът от Косово за САЩ е бил 3 милиона евро през 2019 г., а през 2024 г. – 39,1 милиона евро.

Днес, след обявяването на решението на Тръмп, Американската търговска камара в Косово поиска от косовското правителство да премахне таксата от 10 процента върху американските стоки, като изрази мнение, че след премахването на таксите за САЩ американската страна може да направи същото за Косово.

По-късно през деня косовският президент Вьоса Османи написа в Екс, че официално е поискала от косовското правителство да премахне таксите върху всички продукти от САЩ, като нарече това „важна крачка за задълбочаване на икономическите връзки с най-близкия съюзник“ на Косово.

По думите на Османи това действие ще изпрати ясно послание, че Косово е готово за по-здрави отношения със САЩ с ясна визия, която би направила и двете страни по-силни, по-безопасни и по-проспериращи.

„Уверена съм, че тази стъпка ще отключи нови възможности за разкриване на работни места, обмен на технологии и дългосрочен икономически растеж. Повече от просто икономически ход, това е външнополитическа цел, потвърждаваща нашия траен ангажимент към съюза Косово – САЩ, изграден върху споделените ценности на свободата и десетилетия непоколебима подкрепа“, написа още Османи в публикацията си.

Източник: БТА