Диктаторите контролират всичко, с изключение на собствената си смърт. Освен ако не я осъществят доброволно, както реши точно преди 80 години, на 30 април 1945, един от най-злокобните измежду тях: Адолф Хитлер.

Да, диктаторите все някой ден умират – и днес тази утешителна констатация е особено актуална. Защото когато падат, тираните рядко го правят с достойнство. Смъртта на диктатора винаги е жалка. Тя не само слага край на една често пъти ужасно кръвопролитна тирания, но и демистифицира дребното човешко същество, което дотогава се е криело зад лъскави униформи, шумни паради, помпозни жестове, дълги мраморни маси и жестоки насилия. Едни падат под куршуми, други умират на подсъдимата скамейка, трети в златни легла или мрачни подземия. Независимо от обстоятелствата обаче смъртта превръща довчерашното чудовище в разлагаща се маса, която понякога става обект не само на гняв, но и на гаври и интриги. Трупове се оскверняват и разнасят насам-натам, провеждат се погребения и ексхумации, а средностатистическият диктатор не намира покой дълго време след смъртта си. Така нареченият „фюрер“ на така наречения „Трети Райх“ е типичен пример.

Мусолини и Хитлер

Адолф Хитлер – неизбежното самоубийство в апогея на апокалипсиса

30 април 1945 г., Берлин лежи в руини. Хитлер, който след няколко дни безсъние е изпаднал в почти истерична неадекватност, нарежда да отровят любимото му куче Блонди, а сам поглъща капсула цианид. Същото прави и Ева Браун, с която току-що са се венчали. Към 15:30 Хитлер за всеки случай се прострелва в слепоочието с пистолет „Валтер“. По негово изрично нареждане телата са отнесени от екипа му в градината на Райхсканцеларията, залети с бензин и запалени. Малко по-късно съветски войници откриват останките. Започва разследване, което дълго време се пази в пълна тайна. Фрагменти от черепа и челюстта са сравнени със здравното досие на Хитлер и недвусмислено доказват смъртта му. Гротескно е, че останките на „фюрера“ са препогребвани на няколко пъти, като в крайна сметка през 1970 г. по разпореждане на КГБ са изгорени, а пепелта разпръсната в река. Напук на фактите в продължение на десетилетия се носят упорити слухове, че Хитлер е жив. Те се поддържат най-вече от нелепата тайнственост, в която съветските власти пазят верифицираната информация.

Бенито Мусолини – първо прострелян, после обесен за краката

През 1945 г. италианският дуче, преоблечен като германски войник, бяга в Швейцария с любовницата си Клара Петачи. На 28 април двамата и техните помагачи са заловени от италиански партизани комунисти, които без съд и присъда просто ги разстрелват край езерото Комо. Партизанският командир колонело Валерио издава заповедта и лично разстрелва Петачи. Телата на Мусолини, Петачи и други водещи фашисти са докарани в Милано на 29 април 1945 г. На площад „Пиацале Лорето“ ги окачват с главата надолу на метално скеле, а стеклото се множество излива върху им гнева си, включително със заплюване и ритници. Тялото на Мусолини първоначално е погребано тайно, по-късно обаче е откраднато и предадено на семейството едва през 1957 г. Днес Мусолини лежи в семеен мавзолей в родното си място Предапио.

Сталин в шкафа на историята
Фотограф
:
Георги Кожухаров
Източник:
Дневник

Йосиф Сталин – с милиони трупове зад гърба си, умира в самота

Йосиф Сталин, дългогодишният диктатор на Съветския съюз, умира на 5 март 1953 г. на 74-годишна възраст в дачата си край Москва – официално от инсулт. Смъртта му първоначално е обгърната в подозрения, мълчание и страх, а по-късно предизвиква масова траурна истерия. Вечерта на 28 февруари 1953 г. Сталин, както обикновено, се съвещава със своите близки довереници Берия, Маленков, Булганин и Хрушчов. После се оттегля, а на следващата сутрин изобщо не се появява. Едва около полунощ на 1 март хронично наплашеният персонал се осмелява да влезе в спалнята – и намира Сталин в безсъзнание на пода, страдащ от задух и парализа. Часове наред никой не смее да предприеме каквото и да било – от страх, че трябва да се вземе решение. Диагнозата е поставена чак на другия ден, а медицинските мерки не дават резултат: Сталин умира в мъки. Много историци подозират, че помощта е била умишлено забавена – особено от Лаврентий Берия, ръководител на тайната полиция. Носят се слухове и за отравяне. Сталин е погребан с голяма помпозност в мавзолея на Червения площад на 9 март 1953 г., до Ленин. През 1961 г., по време на десталинизацията при Хрушчов, тялото му е изнесено от мавзолея и погребано зад Кремълската стена, с обикновен надгробен камък. В днешна Русия обаче култът към Сталин се възражда с пълна сила. Уви, понякога диктаторите продължават да живеят като мит.

Николае Чаушеску – екзекуция по телевизията

По-възрастните вероятно добре помнят събитията в Румъния през декември 1989 г. Комунистическият диктатор Николае Чаушеску прави опит да избяга, но в крайна сметка е разстрелян заедно със съпругата си Елена на 25 декември 1989 г. след съкратен псевдопроцес в румънския град Търговище. Видеото от този съдебен фарс обиколи света: един зловещо хаотичен трибунал и един объркан, почти сенилен Чаушеску, който до последния момент продължава да крещи „Предателство на революцията!“. Минути по-късно двамата са изправени край стената и разстреляни със 120 куршума. Телата са погребани тайно в гробището Генча в Букурещ – без церемония, без надгробен камък. Гробовете остават анонимни и дълго време вървят слухове, че там са погребани фалшиви тела, за да се предотвратят поклонения или покушения. През 2010 г. останките са ексхумирани, а ДНК анализите потвърждават идентичността на семейство Чаушеску. По-късно телата бяха препогребани, този път с официални надгробни плочи, носещи имената им.

Саддам Хюсеин – обесването, заснето с мобилен телефон

Саддам Хюсеин малко след залавянето
Фотограф
:
STR

Източник: Капитал