Дик Чейни, твърдият консерватор, отличаващ се с настъпателния си тон, който се превърна в един от най-влиятелните и поляризиращи вицепрезиденти в историята на САЩ и който беше водещ поддръжник на инвазията в Ирак, почина на 84-годишна възраст, предаде Асошиейтед прес. 

Чейни е починал вчера вечерта вследствие на усложнения от пневмония и сърдечно-съдово заболяване, според изявление на семейството му.

Дик Чейни заемаше постове при баща и син президенти на САЩ, припомня агенцията в биографична справка за него. Той беше министър на отбраната по време на войната в Залива при президента Джордж Х. У. Буш. След това беше вицепрезидент при сина на Буш – Джордж У. Буш.

Години след напускането на поста си, Чейни стана мишена на президента Доналд Тръмп, особено след като дъщеря му Лиз Чейни се превърна във водещ критик на републиканците, който разследваше опитите на Тръмп да остане на власт след поражението му на изборите през 2020 г. и действията му по време на щурма на Капитолия на 6 януари 2021 г.

„В 246-годишната история на нашата нация никога не е имало човек, който да представлява по-голяма заплаха за нашата република от Доналд Тръмп“, заяви Чейни в политическа телевизионна реклама в подкрепа на дъщеря си. „Тръмп се опита да открадне последните избори, използвайки лъжи и насилие, за да се задържи на власт, след като избирателите го отхвърлиха. Той е страхливец“, заяви Чейни по повод на случилото се на вота през 2020 г.

Миналата година Дик Чейни дори заяви, че ще гласува за тяхната кандидатка за президент Камала Харис, бореща се за поста срещу  срещу Тръмп. В крайна сметка на изборите през 2024 г. Тръмп победи.

Преживял пет сърдечни удара, Чейни не веднъж казваше, че живее повече от очакваното. През 2013 г. той каза, че сега се събужда всяка сутрин „с усмивка на лицето, благодарен за подаръка на още един ден“.

Вицепрезидентството на Чейни беше белязано от ерата на тероризма и той дори разкри преди време, че е изключил безжичната функция на дефибрилатора си от страх, че терористи ще изпратят дистанционно фатален импулс на сърцето му.

С постоянна полуусмивка, наричана от критиците му „злорада“, Чейни имаше навика да се шегува с огромната си репутация на таен манипулатор. „Аз ли съм злият гений в ъгъла, който никой никога не вижда да излиза от дупката?“, попита веднъж той, след което веднага призна, че „Всъщност, това е хубав начин да се работи“. 

Като твърд привърженик на войната в Ирак, който беше все по-изолиран с напускането на другите твърдолинейни фигули в правителството, Чейни се оказа в позицията на грешащ по някои въпроси, свързани с войната в Ирак. Но той никога не изгуби убеждението, че всъщност е бил прав.

Чейни твърдеше, че има връзка между атаките срещу САЩ през 2001 г. и Ирак преди войната, която всъщност не съществуваше. Той каза, че американските войски ще бъдат посрещнати като освободители, но това не се случи.

Последователите му казват, че той е запазил вярата си в едно нестабилно време, оставайки решителен, дори когато нацията се обърна срещу войната и лидерите, които я водеха.

Но в края на втория мандат на Буш-младши влиянието на Чейни отслабна, ограничено от съдилищата или променящите се политически реалности.

Съдилищата се произнесоха против усилията му да разшири президентските правомощия и да наложи специално твърдо отношение към заподозрени терористи. Неговите твърдолинейни позиции по отношение на Иран и Северна Корея не бяха напълно подкрепени от Буш-младши.

От самото начало Чейни и Буш-младши сключиха странна сделка – негласна, но добре разбрана. Отлагайки всякакви амбиции, които може да е имал да наследи Буш, Чейни получи власт, сравнима в някои отношения с тази на самия президент.

Имаше много шеги за това, че Чейни е истинският Номер едно във Вашингтон. Но Буш-младши не изглеждаше да е притеснен от това и дори сам разказваше някои от тях. Но такива коментари станаха по-редки по-късно през президентството на Буш-младши, когато той самият ясно се утвърди.

Гласуването на Лиз Чейни за импийчмънт на Тръмп след щурма на Конгреса през януари 2021 г. й донесе похвали от много демократи и политически наблюдатели извън Конгреса. Но тези похвали и подкрепата на баща й не я предпазиха от тежката загуба в републиканските първични избори – един драматичен спад след бързото й изкачване до третата позиция в ръководството на Републиканската партия в Камарата на представителите на Конгреса. 

Политиката привлече Дик Чейни във Вашингтон през 1968 г., когато той беше стажант в Конгреса. Той стана протеже на републиканския конгресмен Доналд Ръмсфелд от Илинойс, като работи под негово ръководство в две агенции и в Белия дом при президентството на Джералд Форд, преди да бъде повишен в най-младия главен секретар на 34-годишна възраст. Чейни заемаше поста в продължение на 14 месеца, след което се върна в град Каспър в щата Уайоминг, където е израснал, за да се кандидатира за единственото място в Конгреса оттам.

В първата си надпревара за Камарата на представителите на Конгреса Чейни претърпява лек сърдечен удар, което го подтиква да се пошегува, че създава група от поддръжници, наречена „Сърдечноболни за Чейни“. Въпреки това той успява да постигне решителна победа и печели още пет мандата.

През 1989 г. Чейни стана министър на отбраната при Буш-старши и ръководи Пентагона по време на войната в Залива през 1990-1991 г., която изгони иракските войски от Кувейт. Между двете администрации на двамата президенти Буш Чейни ръководи базираната в Далас корпорация „Халибъртън“, специалицирана в работа по петролните полета в десетки страни по света.

Чейни е роден в Линкълн, в щата Небраска, като син на дългогодишен служител в министерството на земеделието.

От брака си със съученичката си Лин Ан Винсънт Дик Чейни има две дъщери – Лиз и Мери.

Източник: БТА