В Деня на миньора десетки жители и гости на Мадан влязоха под земята в рудник „Петровица“, за да видят как се добива оловно-цинковата руда. Днес, в Деня на миньора, „Горубсо – Мадан“ организира Ден на отворените врати, в който всеки желаещ може да се докосне до мястото, където се извършва нелекият труд на миньорите.

В този ден няколко години подред показваме на обществото това, което правим, защото нашата работа е под земята и никой не я вижда, каза пред БТА Сергей Атанасов – изпълнителен директор на „Горубсо – Мадан“. Той допълни, че работата под земята винаги е била по-специална – със специални режими на движение, на организация на контрол. И с всяка измината година интересът към „работното място“ на миньора става все по-голям.

Пред административната сграда на рудник „Петровица“ е пълно с хора, които чакат да излезе поредната група, за да влязат и те в мината. Задължително всеки един от тях минава през инструктаж, който се провежда от Селви Бунев – инспектор по техническа безопасност.

Лиляна Козарева разказа, че баща ѝ работи в рудник „Върба“, дядо ѝ е бил също миньор, когато рудата се е добивала по метода „сухо бурене“. Иска да влезе в мината, за да види как изглежда рудникът отвътре.

Накрая екипирани с ботуши, светлоотразителни жителки и лампи, около 20 души влизаме в мината с джипове. Минаваме по стръмно трасе с дължина 2,4 километра и 200 метра под земята. На мястото ни посреща Евелин Кичуков – главен инженер, който обяснява, че ще видим Блок 4а, който се намира на хоризонт 668. Той обясни за укрепването на минните стени, за начините на бурене на рудата, както и извозването на материала.

Кичуков разказа, че в рудник „Петровица“ се работи от края на 30-те години на миналия век. Разработен е от немците по време на Втората световна война. Концентратът е преработван в Кърджали, след което е транспортиран в Германия. След Втората световна война рудникът преминава в ръцете на бившия СССР с участие и на България и през 1950 година е създадено ГОРУБСО – Горно-рудничное болгаро-советское общество. 

В групата посетители бе и Румен Каров – бивш миньор в същия рудник, който след пенсионирането се е премества да живее в Лондон. „Пенсионирах се през 2014 г. и десет години не съм идвал в този район. За мен бе голяма радост, че дойдох в мината, в която прекарах 14 години като миньор“, разказа Каров. Той допълни, че сега рудник „Петровица“ е напълно обновен и няма нищо общо със старите забои.

Според Сергей Атанасов целият отрасъл, свързан с миннодобивната промишленост, през последните години полага изключително големи усилия да се популяризира работата. И вече се създава впечатление сред обществото, че е един от водещите отрасли, а дружествата са силно ангажирани с регионите, в които оперират.

Източник: БТА