Балкани
Десетки хиляди вярващи присъстваха в Букурещ на освещаването на стенописи в най-големия православен храм в света

Националната катедрала в Букурещ „Спасението на народа“, която е и най-големият православен храм в света, бе осветена днес с тържествена служба, отслужена от Вселенския патриарх Вартоломей I и Румънския патриарх Даниил, предаде Аджерпрес.
На службата присъстваха 65 йерарси, 70 свещеници и 12 дякони, както и президентът на Румъния Никушор Дан и семейството му, президентът на Молдова Мая Санду, премиерът на Румъния Илие Боложан, членове на правителството и бивши държавни глави.
Десетки хиляди вярващи станаха свидетели на събитието, което отбелязва 100-годишнината от основаването на Румънската патриаршия и 140-годишнината от предоставянето на автокефален статут на Румънската православна църква.
В края на церемонията патриарх Даниил благодари, наред с други, на румънските правителства от 2010 до 2025 г. за подкрепата, оказана за изграждането на катедралата, и подари на Вселенския патриарх Вартоломей I византийска мозаечна икона.
Сградата на катедралата, по чието строителство се работи от 15 години, има впечатляващи размери, в интериора се откриват витражи с мозайки от стъкло от Мурано и светци, покрити със златно фолио, а на височина близо 127 метра от земята ще бие най-голямата в света свободно люлееща се камбана. Катедралата е с височина 126 метра, а кръстът на най-големия купол е с височина 7 метра и тежи 7 тона. Камбаната, на която е изобразен ликът на патриарх Даниил, тежи 25 тона.
Най-голямата икона е на Христос Спасител и заема около 300 квадратни метра, а създаването ѝ е отнело около шест месеца. На входа е разположен огромен витраж, изобразяващ Възнесение Христово, който е с площ от 96 квадратни метра. Катедралата има 392 прозореца, като над 100 от тях са с витражи, както и 28 бронзови автоматични врати.
Изображенията на всички светци от православния календар са представени по стените на катедралата. Стотици хора са работили по създаването на иконите чрез техниката на мозайката, като на някои места са използвани също скъпоценни камъни и златно фолио.
Работата по катедралата, намираща се недалеч от Двореца на парламента, започна преди 15 години и струва до момента 270 милиона евро. Най-голямата част от сумата – близо 200 милиона евро, са осигурени от държавния бюджет. Десет процента от сумата идва от дарения на вярващи.
Източник: БТА
Балкани
Република Сръбска иска американски наблюдатели на предсрочните президентски избори на 23 ноември

Сръбският член на Президентството на Босна и Херцеговина Желка Цвиянович заяви днес, че Република Сръбска иска американски наблюдатели на предсрочните президентски избори в съставната част.
„Ако тези предсрочни избори се проведат в Република Сръбска, тогава искаме американски наблюдатели. За да се предотвратят манипулации като тези, които техният президент преживя на предпоследните президентски избори“, написа Желка Цвиянович в социалната мрежа Екс.
Тя заяви, че ако се проведат тези „наложени и напълно ненужни избори“, тогава това ще бъде вот срещу незаконните едностранни налагания на представителя на международната общност в Босна Кристиан Шмит и продължаване на „глобалистката“ програма, с която „глобалистите и експерименталистите са превзели и парализирали Босна и Херцеговина“.
„Така че това ще бъде само продължение на борбата на Република Сръбска за свобода, в която ще ги победим, дори когато трябва да играем по техните правила“, добави Цвиянович.
Политическата структура на Босна и Херцеговина е известна като една от най-сложните в света. Съгласно Дейтънското мирно споразумение, сложило край на войната в страната (1992-1995 г.), тя е разделена на две полуавтономни части – Република Сръбска, населена предимно с босненски сърби, и Федерация Босна и Херцеговина (мюсюлманско-хърватска федерация), където живеят босненски мюсюлмани (бошняци) и босненски хървати. Всяка част има собствено правителство, парламент и полиция, но двете са свързани чрез общи институции на държавно равнище, включително съдебна система, армия, служби за сигурност и данъчна администрация. В Дейтънското споразумение се урежда и ролята на върховния представител на международната общност, който има широки правомощия, включително да налага закони и да уволнява официални длъжностни лица.
Република Сръбска е без президент от 18 август, когато Съдът на Босна и Херцеговина потвърди решението на ЦИК да прекрати мандата на Милорад Додик, след като той беше осъден за неспазване на решенията на върховния представител на международната общност в страната. Присъдата на Додик е една година затвор и забрана да заема държавни длъжности за шест години. Той откупи годината затвор, тъй като законът го разрешава.
Парламентът на Република Сръбска насрочи референдум за 25 октомври, на който гласоподавателите да бъдат попитани дали съдебното решение за отстраняване на Додик трябва да бъде спазено. Референдумът обаче не бе проведен.
Източник: БТА
Балкани
Косовският президент Вьоса Османи започва консултации с политическите партии за съставяне на правителство

Косовският президент Вьоса Османи ще покани политическите партии за консултации в рамките на конституционния срок, определен за това, след като днес парламентът отхвърли предложеното от и.д. премиер Албин Курти правителство, съобщи косовската телевизия РТК.
„Президентът Османи ще покани политическите партии за консултации във всеки случай в рамките на конституционния срок и в съответствие с конституционните си отговорности“, каза медийният съветник Беким Купина пред медията.
Преди няколко дни президентът обяви, че ако правителството не бъде одобрено, тя ще покани партиите в рамките на десет дни, за да види дали някоя от тях може да осигури необходимите 61 гласа за формиране на правителство.
Косовският парламент не успя да избере ново правителство днес, след като т. нар. предложение за кабинет „Курти 3“ получи само 56 гласа „за“, докато 52 депутати гласуваха „против“ и 4 се въздържаха.
Председателят на шарламента Димал Баша заяви, че сега президентът трябва да предприеме следващите конституционни стъпки.
След парламентарните избори в Косово на 9 февруари 2025 г. страната изпадна в политическа криза. Нито една от партиите не получи мнозинство от 61 гласа в 120-местния парламент, поради което никой от представените кандидати за председател на косовския парламент не събра достатъчна подкрепа и работата на институцията блокира. Почти седем месеца след изборите и след 57 неуспешни опита за конституирането на парламента на 26 август за негов председател беше избран Димал Баша от управляващото Движение „Самоопределение“, както и четирима от петимата заместник-председатели (трима от най-големите парламентарно представени партии и един от бошняшката общност в Косово).
След поредно блокиране на работата на парламента петият заместник-председател, който по конституция трябва да е от сръбската общност, беше избран на 10 октомври, осем месеца след парламентарните избори, с което парламентът официално беше конституиран. Това проправи път на усилията на първата сила на изборите – управляващото ляво Движение „Самоопределение“ и на премиера Албин Курти като първи мандатоносител – за съставяне на правителство.
/С-АМ/
Източник: БТА
Балкани
Сърбия ще преговаря тази седмица с руски, американски и европейски партньори за енергийно решение, каза сръбският президент

Сръбският президент Александър Вучич съобщи днес в профила си в Инстаграм, че предстоящата седмица ще бъде много важна за сръбската енергерика, тъй като ще се проведат разговори с „руските, американските и европейските партньори“ с цел намиране на решение за снабдяването с газ и петрол.
Вучич каза във видеообръщение в социалната платформа, че до 10 или 15 ноември „Сърбия ще бъде абсолютно сигурна за всичко“, както и че неотдавна въведените от САЩ санкции срещу Роснефт и Лукойл ще влязат в сила на 21 ноември.
„Ако през следващата седмица нямаме решение за проблемите си, сами ще вземем решение и ще защитим населението. Вярвам, че ще осигурим достатъчни количества (енергия)“, подчерта Вучич.
В началото на януари т.г. САЩ обявиха, че заради войната в Украйна ще наложат санкции върху единствената петролна компания на Сърбия НИС, където мажоритарният пакет от акции се държи от руската компания „Газпром“ и поискаха излизането на руския капитал от компанията.
Тази седмица САЩ наложиха заради войната в Украйна санкции на двете най-големи руски петролни компании „Роснефт“ и „Лукойл“ и обявиха, че са готови да предприемат и още действия.
/С-АМ/
Източник: БТА
-
Балканипреди 3 месецаКак ще се отразят новите мита на САЩ на вноса от Сърбия?
-
Технологиипреди 3 месецаМъск ще съди Apple, защото не слага Х и Grok в списъка си с най-препоръчваните апликации
-
Спортпреди 3 месецаДунав Русе направи успешен старт на сезона във Втора лига с победа над Локомотив Горна Оряховица
-
Балканипреди 3 месецаИлие Боложан се срещна с временно изпълняващия длъжността посланик на САЩ в Букурещ Майкъл Дикерсън и с представители на американския бизнес
-
Икономикапреди 2 месеца„Енвидиа“ изпревари очакванията за второто тримесечие въпреки спирането на продажбите в Китай
-
Святпреди 2 месецаИзбирателните секции за изборите за парламент и президент в Боливия затвориха врати
-
Икономикапреди 3 месеца„Байду“ планира да пусне роботизирани таксита в Европа в партньорство с „Лифт“
-
Българияпреди 2 месецаС празни туби и призиви „Искаме вода!“ плевенчани протестираха срещу безводието
