Парламентарната Комисия по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление прие Общ Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията (ЗУТ), изготвен въз основа на приетите на първо гласуване на 8 май законопроекти за промени в ЗУТ, внесени от Манол Генов (ПГ на ГРЕБ-СДС)  и група народни представители, и от Младен Шишков (ПГ на БСП-Обединена левица) и група народни представители.

В законопроекта на ПГ на ГРЕБ-СДС в Преходните и заключителни разпоредби се предлагат изменения в Закона за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране. Предложенията са във връзка с повишените изисквания през 2016 година към лицата, които притежават техническа правоспособност и упражняват регулираната професия „архитект“ и „инженер в инвестиционното проектиране“. Тези професии са държавно регулирани и лицата, които ги упражняват, освен техническата правоспособност, трябва да притежават допълнителни знания и умения.

Със законопроекта се прецизират и систематизират изискванията, като се описват документите, които трябва да бъдат представени за издаване на разрешение за строеж за строежите по чл. 147, за които не се изисква одобряване на инвестиционни проекти за издаване на разрешение за строеж и в частност за монтаж на инсталации, съоръжения и уредби.

Със законопроекта на БСП-Обединена левица се предлага удължаване с две години (до 1 януари 2027 г.) на срока, в който общините трябва да изготвят Общите си устройствени планове (ОУП), с които се регламентират възможностите за строителство. Крайният срок досега беше 1 януари 2025 г.

Законопроектът касае срока на влизане в сила на приетите в края на 2012 г. промени в уредбата на ОУП, отнасящи се до изискването за влязъл в сила устройствен план като предпоставка за застрояване извън границите на урбанизираните територии, извършването – при изработването на плановете – на експертиза на територията по Закона за защита при бедствия и правилата и условията за разработване на Подробни устройствени планове, когато няма действащ Общ устройствен план. Определен първоначално на 1 януари 2016 г., срокът на влизане в сила на тези промени бе неколкократно отлаган, като понастоящем той е определен на 1 януари 2025 г. Със законопроекта се предлага срокът да бъде удължен с още две години – до 1 януари 2027 г., от който момент приетите през 2012 г. изменения да влязат в сила, посочват вносителите на проекта на нормативен акт.

(следва)

Правителството одобри годишния отчет на Държавен фонд „Земеделие“ и Разплащателната агенция за 2024 година. Общата сума, разплатена от ДФЗ през изминалата година към земеделските производители, е 3,670 млрд. лв., съобщиха от пресслужбата на кабинета.

В Кампания 2024 по схеми, мерки и интервенции по линия на директните плащания са приети 63 431 заявления. Изплатените субсидии по тях са в размер на 2,57 млрд. лв. По Програмата за развитие на селските райони 2014 – 2020 година са подписани 1126 договора, а разплатените средства по тях са на стойност 651 615 889 лв. Получените средства от стопаните по пазарните мерки и интервенции по линия на селскостопанските пазарни механизми през 2024 г. възлизат на 78 611 615 лв., от които по Стратегическия план са 28 467 121 лв., а извън него са разплатени 50 144 494 лв.

По инвестиционните схеми за подпомагане към 31 декември 2024 година са постъпили плащания в размер на 1 177 192 лв. През отчетния период са отпуснати 150 нови кредита на стойност 19 384 294 лв. През миналата година са изплатени 845 701 692 лв. по 28 схеми за краткосрочно подпомагане, от които са се възползвали 62 325 земеделски стопани.

По Програмата за морско дело и рибарство 2014 – 2020 и Програмата за морско дело, рибарство и аквакултури 2021 – 2027 са разплатени общо 36 713 136 лв.

БТА припомня, че на 14 май тази година Държавен фонд „Земеделие“ преведе 31,7 млн. лева (31 718 667 лева) по интервенцията „Обвързано с доходите подпомагане за протеинови култури“ (ИПК) за Кампания 2024. Финансовата подкрепа се разпределя между 14 019 земеделски стопани.

Има започната процедура за създаване на най-голямата батерия на територията на страната. Това заяви министърът на енергетиката Жечо Станков при откриването на петото издание на RE-Source Southeast 2025, което се провежда днес и утре в София. По думите на министъра тя ще бъде част от проектите по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ).

Преди началото на форума министър Станков информира, че утре в Ловеч ще бъде открита първата батерия за съхранение на енергия с капацитет от близо 500 мегаватчаса.

В комбинация с ПАВЕЦ „Чаира“ тази мощна система за съхранение на десетки хиляди мегаватчаса електроенергия ще осигури устойчивост на енергийната система, като позволява енергията, произведена в часовете с отрицателни цени, да се използва в пиковите периоди, когато е по-скъпа и необходима, обясни той и посочи: „Моята амбиция е до края на следващата година да имаме близо 10 000 мегаватчаса батерии, разположени на територията на страната“.

Министърът съобщи, че паралелно с това продължава работата по три нови помпено-акумулиращи станции в Родопите, които ще осигурят възможност за съхранение на значително по-големи обеми електроенергия.