В Народното събрание липсват ясни изисквания, които да регламентират сферата на дейност на парламентарните сътрудници и нещатни експерти.   

Правилникът на НС позволява на всеки народен представител да назначи до трима сътрудници. Не съществуват обаче стандарти по отношение на образование или компетентност за заемане на тази длъжност. А това може да доведе до големи разлики в професионалната експертиза на съответните сътрудници, сочи анализ на Института за развитие на публичната среда.

И по отношение на парламентарните групи и комисиите Правилникът на НС въвежда единствено изисквания за броя на нещатните експерти, които могат да бъдат привлечени в тяхна помощ. Така за парламентарна група те са до десет, а за комисия – не повече от половината от броя на членовете ѝ. За най-многобройните комисии, които имат по 23-а членове, това определя назначаването на до 12 експерти.

Въпреки че комисиите имат вътрешни правила за работата си, и в тях не са разписани по-подробни критерии за ролята и функциите на нещатните експерти. Ако изобщо има някакъв текст в тази връзка, то в него се посочва единствено: “Комисията може да привлича нещатни сътрудници за изготвяне на становища по конкретни законопроекти”.

Според Правилника на НС народните представители имат право да получават допълнителни средства в размер на две трети от основното си възнаграждение за заплащане на сътрудници, консултации, експертизи, помещения и други дейности, свързани с работата им. Тези средства са в размер на 4758 лв. на месец. Как те се разходват и отчитат се определя от отделните парламентарни групи. Правилникът указва в профила на всеки депутат на интернет страницата на Народното събрание да се публикува разпределението на тези две трети. Но и този парламент продължава традицията да не се представят данните.

В НС все пак е създаден публичен регистър на нещатните експерти и сътрудници, достъпен на официалната страница на парламента. В него са вписани техните имена, степен на образование и област, в която се очаква да подпомагат парламентарната група, комисия или народен представител.

Справка със сайта на НС показва, че 147 депутати са декларирали общо 261 сътрудници, като най-много от тях подпомагат работата на народните представители от ГЕРБ-СДС – 71. Следват ги „Продължаваме промяната–Демократична България“ с 54 и БСП-Обединена левица с 38.

Сътрудниците са декларирали най-много пъти експертиза в сферите на право и законодателна дейност, икономика и местно самоуправление и регионално развитие. Едва 6-ма са сътрудниците по енергетика, а по 7 са тези за европейски въпроси и околна среда. Също така 235 от сътрудниците са с висше образование, 24-ма със средно, а 2-ма не са посочили образователната си степен, се казва в анализа на ИРПС. 

Най-много експерти, които съдействат на цялостната работа на парламентарните групи, са обявили от БСП-Обединена левица и АПС – по 10, което е и максимално допустимият брой. Следват ги „Има такъв народ“ със 7 и ГЕРБ-СДС с 5. По-задълбочен преглед показва, че групите са подпомагани в най-голяма степен от експерти в сферите на правото и законодателната дейност, медиите и комуникацията и външната политика и сигурност.

Работата на комисиите пък се подпомага от общо 53-ма нещатни експерти. Според регистъра на страницата на Народното събрание 11 от тях са към Комисията по здравеопазване, 10 – към тази по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление и 9 – към Комисията по въпросите на младежта и спорта. Любопитно е, че Комисията по бюджет и финанси, която е сред най-натоварените и ключови за дейността на парламента, има само един обявен нещатен експерт в сферата на капиталовото пенсионно осигуряване и небанковия финансов сектор.

Много от експертите, които съдействат на Комисията по здравеопазване, имат икономически интереси в тази сфера. Това, от една страна, е напълно разбираемо, тъй като очакванията са хора с опит и експертиза в съответната област да подпомагат парламентарните комисии. От друга обаче, се повдига въпросът за възможно възникване на конфликт на интереси в работата на нещатните експерти, а и на сътрудниците на депутатите. Именно затова е необходимо да се разпишат подробно критериите и изискванията – степен на образование, сфера на експертиза, натрупан професионален опит, на които те следва да отговарят, за да бъдат назначавани. Това може да стане в Правилника на НС или в правилата за дейността на отделните комисии, когато се касае за експертите към тях, изтъкват от ИРПС.

По този начин ще се гарантира и по-високото качество на оказваното съдействие. Също така от полза ще е приемането на правила за предотвратяване на конфликт на интереси, за да се избегнат съмнения, че нещатните експерти и сътрудници оказват нерегламентирано влияние върху законодателната дейност.

Стъпки в посока повишаване прозрачността в работата на нещатните сътрудници и експерти е разширяване на информацията за нея. Може да се помисли например за въвеждане на изискване те да предоставят периодично (на годишна или на шестмесечна база) отчет за своята дейност, от който да става ясно какви функции точно изпълняват, каква подкрепа са оказвали към дейността на съответния народен представител, група или комисия, какви са постигнатите резултати и т.н. 

Виж още за:

Източник: Offnews.bg