Общият показател за бизнес климата в България се повишава през април тази година с 1,1 пункта спрямо предходния месец до ниво от 21,5 процента, съобщават от Националния статистически институт (НСИ). Подобрение на показателя е регистрирано в промишлеността, докато в строителството и в сектора на услугите се наблюдава намаление. Единствено в търговията на дребно показателят остава на нивото си от март.

Основните проблеми пред развитието на бизнеса у нас са недостигът на работна ръка и несигурната икономическа среда. По отношение на движението на продажните цени, повишение през идните месеци очакват единствено представителите на търговията на дребно, докато в другите анкетирани сектори се очаква цените да запазят равнището си.

Промишленост 

Съставният показател „бизнес климат в промишлеността“ се покачва с 4,8 пункта (от 14,5 процента на 19,3 процента), главно поради оптимистичните оценки на промишлените предприемачи за настоящото бизнес състояние на предприятията. По тяхно мнение настоящата производствена активност е благоприятна, докато прогнозите им за следващите три месеца са по-умерени.

Несигурната икономическа среда и недостигът на работна сила продължават да бъдат основните проблеми за развитието на бизнеса, като през последния месец се отчита понижение на негативното им влияние.

По отношение на продажните цени в промишлеността преобладаващата част от мениджърите очакват те да запазят своето равнище през следващите три месеца.

Строителство

През април съставният показател „бизнес климат в строителството“ намалява с 2,5 пункта (от 24,2 процента на 21,7 процента), което се дължи на неблагоприятните оценки и очаквания на строителните предприемачи за бизнес състоянието на предприятията. Същевременно и очакванията им за строителната активност през следващите три месеца са негативни.

Основните фактори, ограничаващи дейността на предприятията, остават несигурната икономическа среда, недостига на работна сила и цените на материалите, като в сравнение с март се наблюдава нарастване на отрицателното им въздействие.

Относно продажните цени в строителството по-голяма част от мениджърите предвиждат те да останат без промяна през следващите три месеца.

Търговия на дребно

Съставният показател „бизнес климат в търговията на дребно“ остава на равнището си от предходния месец (36,5 процента). Прогнозите им за обема на продажбите и поръчките към доставчиците през следващите три месеца остават позитивни, макар и по-резервирани спрямо предходния месец.

През последния месец нараства негативното влияние на фактора „конкуренция в бранша“, който измества на второ място затрудненията на предприятията, свързани с несигурната икономическа среда.

Очакванията на търговците на дребно относно продажните цени през следващите три месеца са в посока на увеличение.

Услуги 

През април съставният показател „бизнес климат в сектора на услугите“ се понижава с 1,7 пункта (от 12,4 процента на 10,7 процента), което се дължи на неблагоприятните оценки на мениджърите за настоящото бизнес състояние на предприятията. Резервирани са и мненията им относно настоящото и очакваното търсене на услуги.

Основните фактори, ограничаващи дейността на предприятията продължават да бъдат несигурната икономическа среда и конкуренцията в бранша, посочени съответно от 55,6 и 34,3 процента от предприятията.

По-голяма част от мениджърите предвиждат продажните цени в сектора на услугите да останат без промяна през следващите три месеца.

Източник: БТА

В напреднала фаза е подготовката на миграцията на картовите плащания към такива в евро и съответното присъединяване до края на годината на картовата платежната система БОРИКА към TARGET, заяви в интервю за БТА подуправитлят на Българската народна банка (БНБ) и ръководител на управление „Банково“ Петър Чобанов.

БНБ, заедно с банковата общност и „БОРИКА“ АД, вече е реализирала няколко стратегически проекта: пълно присъединяване към TARGET2-Securities (платформа за сетълмент на ценни книжа), STEP2 и TIPS. Последното позволява незабавни местни и трансгранични плащания в евро – до 10 секунди във всяко време на денонощието. От 2023 г. всички клиентски плащания в левове вече отговарят на SEPA стандартите, което значително улеснява прехода към плащания в евро, каза още Чобанов.

Той допълни, че в евро вече са 25 на сто от депозитите на домакинствата и 32 на сто от тези на фирмите

След присъединяване към еврозоната управление „Банково“ в БНБ ще поддържа ключови функции – надзор над платежните системи и доставчиците на услуги, управление на TARGET-BNB и участие в паричната политика на Евросистемата. БНБ ще може да предоставя ликвидна подкрепа на банки при нужда и ще продължи да събира статистическа информация в сътрудничество с ЕЦБ, каза още Чобанов.

Чобанов подчерта и значението на дигиталното евро, което ще предложи безплатни и сигурни разплащания, ще насърчи финансовото приобщаване и ще засили стратегическата независимост на европейския платежен пазар.

Следва пълният текст на интервюто:

В последните години БНБ и представители на кредитните институции у нас многократно декларираха готовността на различните банкови системи за еврото. Създава се впечатление, че трябва да се натисне едно копче и преходът от лев към евро ще се извърши за секунда. Така ли е наистина?

– В областта на плащанията и инфраструктурите на финансовите пазари от няколко години БНБ, като оператор на платежни системи, съвместно с банковата общност, „БОРИКА“ АД, Депозитаря на държавни ценни книжа на БНБ (ДДЦК) и „Централен депозитар“ АД, активно работят по подготовката за миграция на плащанията и сетълмента в евро. В съответствие с изпълнението на ангажиментите на БНБ по Националния план за въвеждане на еврото в Република България бяха приключени няколко много важни проекта. Един от тези проекти приключи през 2023 г. – това е присъединяването на БНБ, банките и системата за клиентски плащания в евро БИСЕРА към консолидираната платформа за TARGET услуги (TARGET) на Евросистемата. Беше реализирано присъединяването на ДДЦК, „Централен депозитар“ АД и банките към платформата за сетълмент на ценни книжа TARGET2-Securities, което беше поредната крачка към интеграцията с еврозоната.

БНБ, съвместно с Министерството на финансите, „БОРИКА“ АД и банките в страната, осъществиха широкомащабен проект за миграция на бюджетните плащания в левове към стандартите на SEPA. От миналата година всички клиентски плащания в левове се извършват съгласно бизнес и техническите изисквания на еврозоната, което значително ще улесни миграцията им към SEPA плащания в евро.

През юли 2024 г. успешно приключи проектът за осигуряване на пълна SEPA достижимост на плащанията в евро чрез участието на БНБ в системата STEP2 на EBA Clearing, с което на банките е осигурена възможност за извършване на клиентски плащания до над 4800 доставчици на платежни услуги от всички страни на Единната зона за плащания в евро SEPA. От декември 2024 г. БНБ, като оператор на системния компонент TARGET-BNB, и „БОРИКА“ АД, като оператор на платежната система БИСЕРА, участват в TIPS, осигурявайки възможност за банките и другите доставчици на платежни услуги да извършват местни и презгранични клиентски незабавни плащания в евро, съгласно изискванията на общоевропейската схема на Европейския платежен съвет SEPA Instant Credit Transfer (SCT Inst) – кредитни преводи, изпълнявани на принципа 24/7/365, в рамките на максимум 10 секунди от задължаване на сметката на платеца до заверяване на сумата по сметката на получателя и получаване на съответното потвърждение от платеца. Клиентите на  участващите в TIPS банки могат да извършват незабавни плащания в евро до граждани и фирми от 37 страни. Активно се работи по присъединяването на банките в страната към TIPS, което ще позволи запазване на нивото на услуги за клиентите на банките по отношение на незабавните плащания и след приемане на еврото.

В напреднала фаза е подготовката на миграцията на картовите плащания към такива в евро и съответното присъединяване до края на годината на картовата платежната система БОРИКА към TARGET.

В областта на плащанията и сетълмента оперативната подготовка е в заключителен етап и всички дейностите се изпълняват в срок.

Какъв процент от разплащанията в търговията на дребно се извършват посредством карти и други дигитални канали?

– По последна актуализация на данните от статистиката на плащанията за България към 30.01.2025 г. на портала за данни на ЕЦБ общо наредените безналични плащания (кредитни преводи, директни дебити, картови плащания, платежни операции с електронни пари) в България от клиенти физически и юридически лица при доставчик на платежни услуги за 2023 г. възлизат на 572,3 млн. броя на стойност 1098,5 млрд. лв. За първото полугодие на 2024 г. имаме 309,4 млн. броя на стойност 565,5 млрд. лв.

Броят на картовите плащания, инициирани електронно от разстояние или на място за 2023 г., възлиза на 310,8 млн., като тяхната стойност е за 20,0 млрд. лв., а за първото полугодие на 2024 г. броят им е 164,8 млн., а стойността е за 9,4 млрд. лв. 

Какъв дял от спестяванията на българските граждани и на българските фирми по последни данни е в евро?

– По данни от паричната статистика към края на месец февруари 2025 г. депозитите в евро на сектор Домакинства и НТООД представляват 25 процента от общо депозитите на сектора, а делът на Нефинансови и финансови предприятия – 32 процента от всички депозити, притежавани от тези предприятия, което подчертава факта, че еврото е вече добре прието сред населението и бизнеса поради нашата икономическа обвързаност с еврозоната и ЕС.

Каква роля ще има управлението, за което отговаряте в БНБ, след влизане в еврозоната?

– Функциите на БНБ са ясно дефинирани в Закона за Българската народна банка. Съгласно приетия през м. февруари 2024 г. Закон за БНБ, който ще влезе в сила от датата на приемане на еврото от Република България, сред основните задачи на БНБ са създаването и функционирането на ефективни платежни системи в съответствие с правото на Европейския съюз, което включва оперирането на националния системен компонент TARGET-BNB, част от платформата TARGET на Евросистемата, обединяваща платежната система T2, системата за сетълмент на ценни книжа TARGET-Securities и системата за незабавни преводи в евро TIPS. Други основни задачи са регулирането и надзорът върху дейността на операторите на платежни системи, на доставчиците на платежни услуги и на издателите на електронни пари в страната съгласно Закона за платежните услуги и платежните системи. Както и към настоящия момент, посочените функции на централната банка ще продължат да бъдат част от отговорностите на управление „Банково“. 

При присъединяване на Република България към еврозоната управлението ще участва в осъществяването на паричната политика на Евросистемата, като контролира изпълнението на задължителните минимални резерви, поддържани от банките при БНБ. 

Освен това БНБ ще може да предоставя на платежоспособна банка спешна подкрепа за осигуряване на ликвидност (ELA), извън обхвата на операциите по парична политика, като управление „Банково“ ще отговаря за тази важна функция на централната банка.

Не на последно място, БНБ ще продължи да осъществява статистическа дейност, свързана с изпълнение на функциите си, и като част от националната статистическа система, и да подпомага ЕЦБ при събирането на статистическа информация с цел осъществяване на задачите на Европейската система от централни банки (ЕСЦБ). 

Смятате ли, че потребителите и бизнесът биха имали ползи от дигиталното евро и какви биха били те?

– Дигиталното (цифровото) евро е поредната стъпка в развитието на плащанията вследствие на „бума“ в електронната търговия и засиленото потребителско търсене на дигитални услуги. Идеята на цифровото евро е да пренесе характеристики на наличните пари в цифровата сфера, което има много ползи за всички участници в платежния процес  – потребителите, търговците, банките и Евросистемата като цяло. 

Дигиталното евро ще предложи на потребителите и предприятията в еврозоната платежно решение с най-високи стандарти за поверителност в сравнение с други платежни методи – нито ЕЦБ, нито националните централни банки ще могат да идентифицират ползвателя на дигиталното евро, нито предметът на самата покупка или плащане. 

Предвидено е плащанията с дигитално евро да бъдат безплатни за потребителите. 

Същевременно цифровото евро е и инструмент за финансово приобщаване – очаква се да бъде проектирано така, че да отговори на нуждите на хората с увреждания и тези, които нямат достъп до банкова сметка или нямат цифрови или финансови умения.

Дигиталното евро е общоевропейско решение, което ще бъде прието в цялата еврозона и ще осигури на търговците по-лесна и по-евтина алтернатива в сравнение със сегашния фрагментиран пазар на плащания. Търговците ще могат да получават плащанията незабавно, без допълнителни такси.

Очаква се дигиталното евро да намали зависимостта на европейския платежен пазар от чужди компании, които застрашават автономността и устойчивостта на европейските платежни услуги и поставят риск за паричния суверенитет на еврозоната. Дигиталното евро ще предложи основа за по-нататъшни иновации и ще направи европейския платежен пазар по-конкурентоспособен.

Източник: БТА

/ИЦ/

Източник: БТА