/ВД/

Източник: БТА

На втората скулптура, открита в Хераклея Синтика, е изобразен военен аристократ, който вероятно е починал в ранна възраст, смята изкуствоведът доктор Арина Корзун.

Реставрираната втора скулптура, открита по време на разкопките в античния град Хераклея Синтика, беше официално представена в Петрич.

Арина Корзун посочи, че откритата глава на статуята дава възможност за датирането ѝ и предположение кой е човекът, чийто образ е увековечен в мрамор. Това е портрет с леко идеализирани черти. Прическата е ключов аргумент в датирането, която е от края на II век. По време на Римската империя, модата на прическите е следвала тази на императора, каза още Корзун. 

Тя добави, че скулптурата впечатлява с добре развитата мускулатура, масивни и силни крака, широка шия, рамене силно, мускулесто тяло. С този контраст между безбрадото лице и мощното тяло изкуствоведът смята, че творецът на скулптурата е искал да акцентира върху дейността на човека. Имаме предположение, че той е заемал военна длъжност. Допълнителен аргумент в тази посока са бакенбардите. Съществувала е традиция младите военачалници да се изобразяват с бакенбарди, без брада. Това е било свързано с образа на младия бог на войната Арес и римския Марс. Можем да заключим, че нашата статуя, изработена към края на II век, изобразява военен аристократ, който вероятно е починал в ранна възраст, допълни изкуствоведът. 

Реставраторът на втората скулптура – Ренета Караманова, припомни, че работата по статуята започва в началото на декември миналата година, когато тя е транспортирана в Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките. По нейните думи, най-трудно в процеса на реставрирането на скулптурата е било да се прецени по какъв начин да се реши проблемът с пукнатините по краката, за да бъде тя достатъчно стабилна. Трудно е да преценим докъде и доколко да се намесим като реставратори. В нашата професия е много важно да се намери балансът между намесата към оригинала и това да е здрав дадения обект, да е подсигурен, каза реставраторът.

Източник: БТА

Община Царево изготвя списък с необходимите мерки и обекти, пострадали при поройните дъждове, който ще бъде подаден в кратък срок към Междуведомствената комисия по бедствия и аварии. Това съобщиха от пресцентъра на Общината.

Оттам напомнят, че при бедствието през 2023 г. щетите са надхвърлили 80 млн. лв., а държавата е отпуснала 42 млн. лв., без да бъдат осигурени средства за сериозни дейности в речните корита и дерета. 

Всички съоръжения, изградени след бедствието през 2023 г., са издържали на водния натиск през последните часове, като са установени само периферни нарушения в настилките около тях. Основен акцент в предстоящите действия е работата по коритото на река Черна, където се предвижда изграждане на бентове с цел ограничаване на разливи при очакваните нови валежи във вторник.

Общинските екипи почистват усилено всички населени места. От Общината призовават жителите за търпение и разбиране.

„Аз лично призовавам да няма спекулации – и в предишния мандат, и в настоящия са предприети действия за основна корекция на коритото на река Черна, но финансиране от държавата не беше отпуснато“, каза кметът на Царево Марин Киров, цитиран от пресцентъра.

От 2023 г. насам всички дерета, речни корита и опасни участъци са почиствани многократно. Според местната администрация се наблюдава „невиждана водна стихия“, срещу която остарялата инфраструктура, проектирана преди десетилетия, трудно устоява.

Жителите и гостите на региона са били своевременно уведомени за очакваното влошаване на метеорологичната обстановка от Областната управа, общините, институциите и медиите още в началото на седмицата. От Община Царево определят като „неуместни“ спекулациите относно ефективността на системата BG-Alert.

Призивът към всички граждани е да бъдат внимателни и при необходимост да търсят съдействие от компетентните служители.

Източник: БТА