Свят
Демократи от Сената на САЩ поискаха от правосъдното министерство разяснения относно ударите по плавателни съдове, заподозрени в наркотрафик

Демократи от комисията по въпросите на съдебната система в Сената на САЩ поискаха от правосъдното министерство да предостави всички правни становища, изготвени от неговите юристи, за да се оцени законността на смъртоносните военни удари по плавателни съдове, заподозрени в трафик на наркотици, предаде Ройтерс.
Американската военна операция започна през септември, първоначално в Карибско море, а по-късно и в източната част на Тихия океан. До момента са нанесени общо 13 удара, при които са убити около 57 души.
„Казано накратко, убиването на лица, заподозрени в криминални престъпления, е забранено от вътрешното и международното право както в мирно, така и във военно време“, се казва в писмото на демократите до главния прокурор и министър на правосъдието Пам Бонди. „Неотдавнашните удари повдигат много въпроси относно това дали ведомството е дало адекватни правни насоки на лицата, които са замесени в разпореждането, планирането и осъществяването на тези убийства“, се казва още в текста.
Писмото е инициирано от сенатора от щата Вермонт Питър Уелч и е подписано от всички сенатори демократи, които членуват в тази комисия, включително и от най-високопоставения сред тях – Дик Дърбин.
Представител на Министерството на правосъдието потвърди, че писмото е получено и заяви, че военните операции са разпоредени „в съответствие с правото при въоръжен конфликт“.
Пентагонът не съобщи много подробности относно лицата, които биват атакувани от американската армия, но посочи, че сред тях има граждани на Венецуела, Колумбия и Еквадор. Белият дом твърди, че правителствата на Венецуела и съседна Колумбия са пряко свързани с търговията с наркотици. Каракас и Богота отричат тези обвинения.
Правителството на Доналд Тръмп досега не е представяло доказателства, че САЩ са изправени пред някаква неизбежна заплаха от плавателните съдове, които поразява, а някои правни експерти твърдят, че американските удари са равносилни на незаконни убийства без съд.
Източник: БТА
Свят
Франс Тимерманс подава оставка като лидер на партията Зелените леви-Партията на труда

Лидерът на Зелените леви-Партията на труда Франс Тимерманс подава оставка като лидер на партията, обяви той в речта си след обявяването на екзитпола за днешните парламентарни избори в Нидерландия.
Според екзитпола партията му получава 20 места и е четвърта сила, далеч зад Д66, Партията на свободата и Народната партия за свобода и демокрация. Телевизиите Ен О Ес и Ер Те Ел 4 прекъснаха други изказвания, за да включат неговата реч пред партийния актив.
„Разбира се, че съм изключително разочарован от резултата ни, защото се борихме толкова упорито“, казва Тимерманс. „Не успяхме, аз не успях да убедя достатъчно хора да ни дадат гласа си. Поемам пълната отговорност за това. Затова искам да предам ръководството на следващото поколение“.
„Затварям вратата зад себе си с увереността, че има движение, което ще продължи да се бори за силна, социална и солидарна Нидерландия. Вие ме изпълвате с толкова много гордост и аз ще нося тази гордост със себе си, каквото и да се случи в бъдеще“, каза Тимерманс пред препълнената зала, като не можеше да скрие вълнението си.
Шестдесет и четири годишният Тимерманс е завършил френска литература в Университета в Неймеген и европейско право в Университета „Нанси 2“. Има кариера на дипломат. Избран е за пръв път за депутат през 1998 година. Той е външен министър на Нидерландия (2012 – 2014), а след това е първи заместник-председател на Европейската комисия и европейски комисар за междуинституционалните връзки и администрацията в Комисията „Юнкер“ (2014 – 2019) и заместник-председател, отговорен за Зелената сделка, в предишната Комисия „Фон дер Лайен“. През август 2023 година Тимерманс подаде оставка като еврокомисар и тя бе приета от Урсула фон дер Лайен. Това стана, след като Тимерманс официално бе избран за водач на листата на коалицията между Партията на труда и Зелените леви за изборите през ноември 2023.
/БЗ/
Източник: БТА
Свят
Хиляди хора излязоха да протестират в Рига срещу потенциално изтегляне на Латвия от Истанбулската конвенция

Хиляди хора излязоха днес да протестират в Рига срещу потенциално изтегляне на Латвия от Истанбулската конвенция за борба с насилието над жени и домашното насилие, предаде ДПА.
Демонстрантите призова балтийската страна да остане в споразумението на Съвета на Европа.
Според полицията демонстрацията е била една от най-големите в Латвия през последните години, като в нея са взели участие около 5000 души.
Протестиращите се събраха пред латвийския парламент, който наскоро одобри на първо четене законопроект на опозицията за изтегляне от Истанбулската конвенция, получил подкрепата и на една от трите управляващи партии.
Решаващото гласуване на второ четене ще бъде утре.
Латвия ратифицира Истанбулската конвенция миналата година, след дълъг обществен дебат.
Критиците и противниците на конвенцията са на мнение, че идеологическата ѝ основа противоречи на традиционните семейни ценности в Латвия.
/БЗ/
Източник: БТА
Свят
Д66, изненадващ победител на предсрочните избори в Нидерландия, загуба на Вилдерс: екзитпол

Партията Демократи 66, известна като Д66, самоопределяща се като социално-либерална партия, ще е първа сила в новия парламент на Нидерландия. Екзитполът, огласен малко след затварянето на избирателните секции в общо тв предаване на Ен О Ес/Ер Те Ел 4, ѝ отрежда 27 депутати от общо 150-местната Долна камара. Партията е прибавила цели 18 депутати в сравнение с предишните избори през ноември 2023. За първи път в своята история Д66 са първа сила.
На второ място е Партията на свободата с 25 депутати, следвана от Народната партия за свобода и демокрация – с 23, Зелените леви-Партията на труда – с 20 и Християндемократическият призив – 19, според екзитпола.
Първите коментари в тв предаването бяха, че големият губещ на предсрочните избори е Герт Вилдерс: от 37 депутати пада на 25. Всъщност Вилдерс предизвика тези предсрочни избори: в началото на юни той вкара страната в политическа криза, изтегляйки министрите си от управляващата коалиция заради спор за мерките срещу миграцията.
Всички проучвания в кампанията сочеха за победител крайнодясната Партия на свободата на Герт Вилдерс. Едва вчера проучванията показаха, че петте партии, които днес бяха огласени като първите пет в новия парламент, са близо една до друга.
Сбъднаха се прогнозите, че и в новия парламент ще има 15 партии, колкото и в предишния. Има обаче една разлика: изпада партията Нов обществен договор, която имаше 20 депутати; с 2 депутати влиза отново 50ПЛЮС, партията на възрастните. Общо 27 партии участваха днес в изборите.
Кои партии ще са още в новия парламент според първия екзитпола?
ДА21 – 9 депутати, Форумът за демокрация – 6, Фермерско гражданско движение – 4, Денк, Партията за защита на животните, Социалистическата партия и Реформистката политическа партия – по 3, Християнският съюз – 2 и „Волт“ – 1.
Коментирайки екзитпола, Рем Кортевег, старши научен сътрудник в Института по международни отношения Клингендал в Хага, заяви пред „Гардиън“, че „когато става въпрос за сформиране на ново правителство в Нидерландия, резултатите от изборите не са краят, а началото“. Бърз преглед на резултатите от изборите обаче показва, че Д66, Народната партия за свобода и демокрация, Зелените леви-Партията на труда и Християндемократическият призив имат достатъчно депутати да сформират правителство без Вилдерс.
Избирателната активност е 76,3 процента, което е по-ниско от предишните избори през 2023 г., когато избирателната активност беше 77,75 процента, пише сайтът „Ню“.
Източник: БТА
-
Балканипреди 3 месецаКак ще се отразят новите мита на САЩ на вноса от Сърбия?
-
Технологиипреди 3 месецаМъск ще съди Apple, защото не слага Х и Grok в списъка си с най-препоръчваните апликации
-
Спортпреди 3 месецаДунав Русе направи успешен старт на сезона във Втора лига с победа над Локомотив Горна Оряховица
-
Балканипреди 3 месецаИлие Боложан се срещна с временно изпълняващия длъжността посланик на САЩ в Букурещ Майкъл Дикерсън и с представители на американския бизнес
-
Икономикапреди 2 месеца„Енвидиа“ изпревари очакванията за второто тримесечие въпреки спирането на продажбите в Китай
-
Святпреди 2 месецаИзбирателните секции за изборите за парламент и президент в Боливия затвориха врати
-
Икономикапреди 3 месеца„Байду“ планира да пусне роботизирани таксита в Европа в партньорство с „Лифт“
-
Българияпреди 2 месецаС празни туби и призиви „Искаме вода!“ плевенчани протестираха срещу безводието
