В Оман утре ще се проведат преговори между Иран и САЩ. Независимо от формата – президентът на Иран Масуд Пезешкиан твърди, че ще са непреки, с посредничеството на външния министър на Оман; американският президент Доналд Тръмп ги обяви като „преки“ – обсъждането на ядрената програма на Иран е ключов въпрос.

В Техеран смятат, че предупрежденията на Доналд Тръмп към  Ислямската република имат за цел тя да бъде принудена да приеме отстъпки в преговорите, за които президентът на САЩ настоява, или ще бъде изправена пред въздушни удари, заявиха пред Ройтерс трима ирански служители.

Те посочват, че САЩ искат да окажат натиск и по други въпроси, включително иранското влияние в Близкия изток и програмата на Техеран за балистични ракети, които според тях не са обсъждани.

„Тръмп иска нова сделка: да се сложи край на регионалното влияние на Иран, да се ликвидира ядрената му програма и да се спре работата по ракетите му. Това е неприемливо за Техеран. Нашата ядрена програма не може да бъде демонтирана“, заяви високопоставен представител на Иран, информира Ройтерс.

„Нашата отбрана не подлежи на обсъждане. Как може Техеран да се разоръжи, когато Израел има ядрени бойни глави? Кой ще ни защити, ако Израел или други страни нанесат удар?“, пита  друг представител на Иран.

Ако ситуацията не беше толкова опасна и заплахата от война не беше толкова голяма, тя би могла да се тълкува и като метафора. Метафора за силата на иранския режим, посочва „Зюддойче цайтунг“.

Официално Техеран твърди, че бомбата е „харам“,  т.е. забранена. Така се изрази преди време върховният лидер на страната аятолах Али Хаменей. Въпреки това Корпусът на гвардейците на Ислямската революция (КГИР), който отговаря за ядрената програма, обогатява уран до ниво от 60 %, макар за ядрената енергетика да са необходими не повече от три до пет процента.

Обогатеният от  80 до 90% уран, обаче, може да се използва за оръжие.

„Зюддойче цайтунг“ обърна внимание на факта, че в понеделник иранският правителствен вестник, който носи същото име като страната, написа, че може би  „харам“ е само използването на ядрена бомба, но не и да бъде произведена и съхранявана…

Това ще бъде застраховка „Живот“ за режима, за която хардлайнерите в Техеран и Революционната гвардия призовават все по-силно от месеци, особено след падането на режима на Асад в Сирия. Оттогава сухопътната връзка на иранците към „Хизбула“ в Ливан и към израелската граница е блокирана. Идеята за доминиране в Близкия изток чрез милиции почти се провали. А Иран така и не отговори на последните израелски въздушни удари, въпреки всички заплахи, обобщава вестникът.

Единствената оставаща възможност е ядреното въоръжаване като средство за утвърждаване срещу Израел, но в крайна сметка и за предотвратяване на американски военен удар, който да застраши самия режим в Техеран. Това е една от причините, поради които конфликтът около иранската ядрена програма в момента е в разгара си.

Слабостта на Ислямската република я прави по-опасна, защото тя може да се изкуши да поеме по-големи рискове, коментира „Зюддойче Цайтунг“.

От друга страна, израелският премиер Бенямин Нетаняху вярва, че има съюзник в лицето на Доналд Тръмп. Човек, когото, за разлика от Джо Байдън, може да убеди да предприеме мащабна атака срещу Иран. За тази цел Израел ще се нуждае от САЩ, а за Нетаняху премахването на иранската заплаха е нещо като проект на живота. От десетилетия той се обявява за премахването на режима с военни средства. Не и с помощта на сделка като тази от 2015 г., в която Иран се ангажира да се откаже от ядрените оръжия. В замяна на това санкциите срещу страната бяха облекчени.

След като през 2023 г. избухна война в Газа и Ливан, имаше удари в Йемен, размяна на ракетни удари между Иран и Израел и смяна на режима в Сирия, предупрежденията на американския президент Доналд Тръмп за евентуални военни действия срещу Иран опънаха нервите в целия регион на Близкия изток, отбеляза Ройтерс.

На какво е готов Иран?

Докато Тръмп предложи дипломация за „сключване на нова сделка“, която да замени тази, която изостави по време на първия си мандат, той едновременно възобнови кампанията си за „максимален натиск“ върху Иран и заплаши да бомбардира страната, ако не бъде постигнато споразумение за ядрената програма на Техеран, отбеляза ИРНА.

Президентът на Иран Масуд Пезешкиан каза, че лидерът на ислямската революция аятолах Али Хаменей не се противопоставя на това американски организации да инвестират капитал в иранската икономика, съобщи ИРНА в сряда.

Във важни забележки преди планираните преговори между Иран и Съединените щати в Оман, президентът каза, че е добре информиран за позицията на аятолах Хаменей по въпроса, тъй като той редовно се е срещал с върховния лидер.

Пезешкиан обаче подчерта, че Иран няма да позволи опити за проникване на чуждестранни агенти, които ще се стремят да шпионират страната с цел извършване на саботаж. „Иран не е мястото за група лица, които да дойдат и да заговорничат да унищожат страната, да съберат информация и след това да убият хората, за които са събрали информация“, каза той.

Но президентът подчерта, че истинските инвеститори ще могат свободно да навлизат на иранския пазар.

Президентът потвърди, че външният министър Абас Аракчи, главният преговарящ на Иран в планираните преговори със САЩ, ще действа в съответствие с инструкциите на лидера.

Иран е скептичен по отношение на предстоящите преговори със САЩ, твърдят ирански служители, отбеляза Ройтерс.

Техеран подхожда предпазливо към преговорите със САЩ през предстоящия уикенд относно ядрената си програма, с малка увереност за постигане на напредък и дълбоки подозрения относно намеренията на САЩ, заявиха ирански официални лица пред агенцията.

Руската позиция

Русия подкрепя преки или непреки преговори между Иран и САЩ като възможност за деескалация на напрежението, заяви говорителят на Кремъл Дмитрий Песков, като добави, че наскоро долната камара на руския парламент ратифицира 20-годишно стратегическо партньорство с Иран, което е знак за задълбочаването на военните връзки между двете страни.

Документът за стратегическо партньорство беше подписан от руския президент Владимир Путин и иранския му колега Масуд Пезешкиан на 17 януари и представлява задълбочаване на военните връзки между страните. В споразумението се посочва, че Русия и Иран ще се консултират и ще си сътрудничат за справяне с военни заплахи и заплахи за сигурността и ще участват в съвместни военни учения на териториите си и извън тях.

Усилията за уреждане на спора относно ядрената програма на Иран, която според Техеран е за чисто граждански цели, но която западните страни смятат за предшественик на атомна бомба, се проточиха повече от 20 години. Без резултат.

По време на първия мандат на Тръмп през 2017 г. САЩ едностранно се оттеглиха от датиращата от 2015 г. сделка между Иран и шестте световни сили – САЩ, Русия, Китай, Франция, Великобритания и Германия – и оттогава преговорите са в застой.

Какви преговори ще има в Оман?

Остават неясни както формата на преговорите, така и евентуалната полза от тях. Тръмп, който огласи преговорите, заяви, че разговорите в събота в Оман ще бъдат преки, но иранският външен министър Абас Аракчи повтори във вторник позицията на Техеран, че те трябва да бъдат непреки, позовавайки се на това, което той нарече натиск и заплахи от страна на САЩ, отбеляза Ройтерс.

„Индиректните преговори могат да гарантират истински и ефективен диалог“, заяви Аракчи пред ИРНА. Той допълни,  че разговорите ще бъдат водени от него и пратеника на Тръмп за Близкия изток Стив Уиткоф с посредничеството на външния министър на Оман Бадр ал Бусаиди.

Ирански и регионални източници твърдят, че Техеран би искал да види конкретни жестове от страна на Съединените щати преди да се стигне до разговори на четири очи между ирански и американски официални лица.

„Иранците ни казаха, че преките разговори са възможни, но трябва да има жест на добра воля. Да се вдигнат някои санкции или да се размразят някои парични средства“, заяви регионален дипломат, предаде Ройтерс.

Историята на спора около ядрената програма на Техеран

Ройтерс изброи основните моменти в продължаващата десетилетия ядрена сага между Техеран и САЩ.

През 1957 г.  Иран и САЩ подписаха споразумение за сътрудничество в областта на ядрената енергетика, а десетилетие по-късно Вашингтон достави на Техеран изследователски реактор. Двайсет и три години по-късно  Иран ратифицира Договора за неразпространение на ядреното оръжие (ДНЯО), който му дава право на гражданска ядрена програма, но му забранява да търси създаване на атомна бомба.

Ислямската революция в Иран през 1979 г. доведе до прекъсване на връзките и превърна бившия съюзник САЩ в негов основен враг.

Русия се съгласи през 1995 г. да завърши планираното строителство на иранската атомна електроцентрала в Бушер, първоначално започнато от Германия.

През 2003 г.  Международната агенция за атомна енергия (МААЕ), органът за ядрен надзор на ООН, заяви, че Иран не спазва ДНЯО, след като разкри, че тайно е изградил завод за обогатяване на уран в Натанз и завод за тежка вода за плутоний в Арак.  И двете вещества могат да се използват за производство на гориво за ядрената енергетика, но могат да се използват и в атомни бойни глави. Иран прие европейските предложения за по-голяма прозрачност на ядрената си програма, което включва и ядрени инспекции от експерти от МААЕ.

Русия предложи през 2005 г. да доставя на Иран гориво за Бушер, за да спре Техеран да разработва собствено гориво чрез производство на обогатен уран или плутоний.

През следващата година Иран възобнови работата в Натанз и за първи път съобщи, че е обогатил уран до 3,5%, което е далеч от необходимите за ядрено оръжие 90%. Световните сили – САЩ, Русия, Китай, Франция, Великобритания и Германия – известни по-късно като П5+1 (страните постоянни членове на Съвета за сигурност на ООН плюс Германия) предложиха на Иран стимули за спиране на обогатяването на уран.

Съветът за сигурност на ООН наложи санкции на Иран заради обогатяването на уран.

През 2009 г. западните страни отбелязаха, че Иран изгражда още едно тайно съоръжение за обогатяване на уран под планината Фордо близо до Кум.

Следващата година Техеран  започна да произвежда 20 % обогатен уран. Съветът за сигурност на ООН разшири санкциите, включително наложи ембарго върху основни оръжейни системи, докато САЩ и ЕС затегнаха собствените си санкции.

През 2013 г. бившият преговарящ по ядрените въпроси Хасан Рухани беше избран за президент на Иран и отправи нови предложения. Той и президентът на САЩ Барак Обама проведоха първи разговор между лидерите на страните от 1979 г. до момента. В резултат на преговорите между Иран и П5+1 в Женева е изготвен „съвместен план за действие“, който включва стъпки, изисквани и от двете страни, включително намаляване на запасите от обогатен уран на Иран, по-голям достъп на МААЕ и известно облекчаване на санкциите.

2014-а е годината, в която продължават преговорите за окончателно споразумение, като Иран спира обогатяването на уран до 20 % и работата в Арак и получава достъп до замразените от санкциите приходи от петрол. Съюзниците на САЩ в региона, Израел и Саудитска Арабия, многократно предупреждават Вашингтон да не сключва сделка, като заявяват, че на Иран не може да се има доверие, позовавайки се на нарастващото му влияние в региона.

Иран и П5+1 през 2015 г. се споразумяват за Съвместния всеобхватен план за действие (СВПД), който ограничава работата на Иран в ядрената област, дава възможност за повече инспекции и разхлабване на санкциите.

Изпитанията на ирански балистични ракети с голям обсег обаче предизвикват безпокойство, въпреки че Техеран твърди, че те не могат да носят ядрени бойни глави.

Президентът на САЩ Доналд Тръмп през 2017 г. заяви, че СВПД е „най-лошата сделка в историята“ и едностранно оттегли страната си от нея. Въпреки че Тръмп обеща по-добра сделка, нови преговори не се проведоха. На следващата година САЩ възобновиха санкциите срещу Иран.

В условията на влошаване на връзките между Иран и Запада през 2019 г.  САЩ обвиниха Иран за поредица от нападения срещу петролни танкери в Персийския залив и други енергийни съоръжения в региона. През следващата година взрив разтърсва иранския завод в Натанз и ядрен учен беше убит близо до Техеран, като Иран обвини Израел и за двата инцидента.

Иран започна да обогатява уран до 60% през 2021 г.

През 2022 г. Иран прекрати инспекциите на МААЕ.

Доналд Тръмп се завърна в Белия дом през 2025 г. и заяви,  че Иран трябва да се съгласи на ядрена сделка или „ще има бомбардировки“.

Източник: БТА