Икономика
Държавните дългове в ЕС са 81 на сто от БВП в края на 2024 г., България с 24,1 на сто е с втория най-малък дълг сред страните членки

Към края на 2024 г. съотношението на държавните дългове към брутния вътрешен продукт (БВП) в ЕС възлиза на 81 на сто, а в еврозоната – на 87,4 на сто. И двата показателя отчитат спад спрямо края на третото тримесечие на 2024 г., когато държавният дълг бе 81,6 на сто от БВП на ЕС и 88,1 на сто от БВП на еврозоната. Това съобщи в най-новата си публикация европейската статистическа агенция Евростат.
Спрямо края на 2023 г., когато държавният дълг в ЕС бе 80,8 на сто от БВП, а в еврозоната – 87,3 на сто от БВП, нивото на задлъжнялост през последното тримесечие на миналата година обаче расте и в двете зони.
В края на 2024 г. общият държавен дълг се състои от дългови ценни книжа (83,4 на сто в ЕС и 84 на сто в еврозоната), от заеми (14,1 на сто в ЕС и 13,5 на сто в еврозоната), както и от валута и депозити (2,4 на сто в ЕС и 2,5 на сто в еврозоната).
Като процент от БВП в края на четвъртото тримесечие отпуснатите от правителствата на страните от ЕС заеми за други страни членки възлизат на 1,2 на сто в ЕС и 1,4 на сто във валутния съюз.
Най-високо съотношение на държавните задължения към БВП в края на миналата година регистрират Гърция (153,6 на сто), Италия (135,3 на сто), Франция (113 на сто), Белгия (104,7 на сто) и Испания (101,8 на сто), а най-ниски – Естония (23,6 на сто), България (24,1 на сто) и Люксембург (26,3 на сто).
Най-голямо увеличение на дълговете спрямо БВП през четвъртото спрямо третото тримесечие отчитат Полша (+2 процентни пункта), Румъния и Швеция (по +1,6 п.п. всяка), Малта (+1,5 п.п.) и Нидерландия (+1,2 п.п.). С най-голям спад на дълговете са Гърция (-4,7 п.п.), Кипър (-4,1 п.п.), Испания (-2,5 п.п.), Дания (-2,3 п.п.), Португалия (-2,2 п.п.), Унгария (-2,1 п.п.) и Хърватия (-2 п.п.).
През четвъртото тримесечие на 2024 г. на годишна база шестнадесет държави членки регистрират увеличение на съотношението дълг/БВП, а единадесет – намаление.
С най-голямо годишно увеличение е Румъния (+5,9 п.п.), Полша (+5,7 п.п.), Финландия (+4,5 п.п.), Словакия (+3,6 п.п.), Естония (+3,4 п.п.), Австрия (+3,3 п.п.) и Франция (+3,2 п.п.), а с най-голямо намаление Гърция (-10,3 п. п.), Кипър (-8,6 п. п.), Хърватия (-4,3 п. п.), Испания (-3,3 п. п.), Португалия (-2,8 п. п.), Дания (-2,5 п. п.) и Ирландия (-2,4 п. п.).
Източник: БТА
Икономика
Биткойнът поскъпна над 91 000 долара

Курсът на биткойна днес се повишава стабилно, преминавайки над прага от 91 000 долара.
Най-популярната криптовалута се търгуваше за 91 417 долара или нагоре с 3,46 на сто на платформата „Битстамп“ (Bitstamp) към 18:12 ч. българско време.
/ЕС/
Източник: БТА
Икономика
Виждаме „рестарт“ на глобалната икономическа система, ЕС е в по-малко уязвима позиция от увеличаването на митата, заяви главният икономист на МВФ Пиер Оливие Гуринчъс

Общото намаление на прогнозите ни за растежа за 2025 г. и 2026 г. възлиза на 0,8 проценти пункта, заяви главният икономист на Международния валутен фонд Пиер Оливие Гуринчъс по време на представянето на пролетното издание на доклада „Преглед на световната икономика“ (World Economic Outlook).
Според анализа на Фонда митата, обявени и въведени от САЩ, са достигнали равнище, на каквото за последно са били преди повече от век.
„Навлизаме в нова ера, в която глобалната икономическа система, функционирала през последните 80 години, се рестартира. Това е отражение на увеличените мита, наложени от САЩ, и на отговора на търговските им партьори“, допълни експертът.
Съгласно новите оценки на Фонда общият растеж на световната икономика през 2025 и 2026 година ще се забави до съответно 2,8 на сто и 3 на сто спрямо прогнозирания през януари темп от 3,3 на сто и за двете години.
През 2024 г. глобалната икономика нарасна също с 3,3 на сто. Новите прогнози поставят повишаването на световния брутен вътрешен продукт (БВП) значително под средния темп от 3,7 на сто, реализиран в периода 2000-2019 г., допълват от МВФ. Главният икономист на фонда отчете, че на фона на неяснотата по отношение на търговските политики в различните страни рисковете за световната икономика се увеличават.
„Дори и митата на САЩ да останат на сегашното замразено ниво, обявено малко след представянето на т.нар. „реципрочни мита”, нашата прогноза за световния растеж не би се изменила значително“, каза той. Гуринчъс заяви, че 0,4 процентни пункта от намалението с 0,9 процентни пункта в очаквания ръст на икономиката на САЩ (1,8 на сто за тази година) се дължат на промянат в търговската политика. Останалите са следствие на забавяне на икономиката, на което МВФ са станали свидетели в последните месеци.
Според прогнозите ма МВФ инфлацията в САЩ през тази година ще остане на равнището от миналата в размер на 3 на сто, „което ще може да накара Управлението за федерален резерв да забави намаляванто на лихвите и дори да трабва да помисли за затягане на паричната политика, допълни Гуринчъс.
По отношение на долара по-слабите перспективи за растеж вече са понижили търсенето на американската валута, но корекцията на валутните пазари и пребалансирането на инвестиционните портфейли, наблюдавани до момента, се извършват по подреден начин.
Въздействието на митата е „доста значително“ за Китай, каза Гуринчъс, добавяйки, че МВФ очаква митата да ограничат растежа на втората по големина икономика в света до 4 на сто тази година след реализираните 5 на сто през 2024 г. Това, което ще компенсира до известна степен забавянето, са фискалните мерки, които Пекин въведе, за да подкрепи икономиката миналата година, отбеляза експертът.
Гуринчъс заяви, че Европа в момента е в относителна по-добра позиция, като прогнозата за растеж на еврозоната е преразгледана надолу само с 0,2 процентни пункта. Обявените в последните седмици и месеци увеличени разходи за отбрана ще дадат фискална подкрепа за икономиката в ЕС, заяви главният икономист на МВФ. Той обаче предупреди, че когато има желание за изначално нарастване на разходите за отбрана, то те трябва да бъдат покрити с увеличаване на бюджетните приходи или намаляване на някои разходи.
Източник: БТА
Икономика
Община Стара Загора представи пред обществеността своя проект за бюджет за 2025 г.

Община Стара Загора представи проекта си за бюджет за 2025 година по време на обществено обсъждане, което се проведе в местната администрация.
Проектът беше представен от заместник-кмета на Община Стара Загора Светослав Колев, който е с ресор „Финанси, бюджет и икономика“, а на обсъждането присъстваха всички останали заместник-кметове, общински съветници и граждани.
По думите на Колев проектът за бюджет е проактивен в приходната си част, но не откъм събираемост и налози. „Насоката е в максимално усвояване на безвъзмездни средства и финансиране на проектите по национални и европейски програми. Искаме да реализираме проекти, които да бъдат устойчиви във времето и реализират икономия, която да бъде насочена към следващия бюджет“, допълни още заместник-кметът.
Представените цели на проекта за бюджет на Община Стара Загора са подкрепа на инициатива за подобряване на бизнес средата и привличане на инвеститори, модерна и развита инфраструктура за гражданите и бизнеса, подобряване на зелената система и опазване на околната среда, съвременни сгради за образование и отглеждане на деца, разнообразна културна програма с нови фестивали и събития в модерна инфраструктура, поддържане на спортните бази и паркове, инвестиции за по-добра среда в системата за социални услуги, различни ремонти на обществени сгради в малките населени места и подкрепа за здравеопазването.
Макрорамката на проекта за бюджет за настоящата година е 314 495 274 лева. От тях дейностите, финансирани с общински приходи, възлизат на 78 627 382 лева. Общата субсидия за делегирани от държавата дейности е малко над 171 млн. лева, преходният остатък е от 33 304 324 лева, а индикативният годишен разчет за сметките за средства от Европейския съюз надхвърля с малко 31,5 млн. лева.
Според разчетите разходите за делегирани от държавата дейности ще възлизат на 192 340 878 лева, разходите за общински дейности ще са за 3 078 820 лева.
Източник: БТА
-
Българияпреди 1 седмица
Административни услуги започват да предлагат още 300 станции на „Български пощи“ от днес
-
Балканипреди 6 дни
КНА: Според кипърския финансов министър трябва да се предложи структуриран диалог между ЕС и САЩ относно митата
-
Балканипреди 6 дни
Модернизацията на румънската ВВС база „Михаил Когълничану“ има за цел да я превърне в регионален стратегически център на НАТО
-
Балканипреди 1 седмица
ХИНА: Десет години от регистрацията на първото защитено наименование на хърватски продукт в ЕС
-
Святпреди 6 дни
Русия пренебрегва американското предложение за прекратяване на ударите по въздух, вода и суша, заяви Зеленски
-
Святпреди 3 дни
Иран и САЩ започнаха в Рим втория кръг преговори за ядрената програма на Ислямската република
-
Бизнеспреди 1 седмица
Как ще реагира ЕЦБ на търговската война на Тръмп
-
Политикапреди 1 седмица
Доган обяви, че колективното тяло на ДПС страда. И поиска промени в ръководството (Видео)