Румъния трябва да завърши тази година с бюджетен дефицит от 8,4 процента от брутния вътрешен продукт съгласно договореното с представителите на Европейската комисия, заяви на пресконференция днес румънският премиер Илие Боложан, цитиран от Аджерпрес. 

Одобрените фискални пакети ще имат ефект от 0,6-0,7 процента от БВП през тази година, но той ще нарасне на 2,5 процента от БВП през следващата, посочи още министър-председателят.

Боложан спомена, че по време на посещението си в Брюксел в понеделник е имал важни срещи с еврокомисаря по икономиката Валдис Домбровскис, с еврокомисаря по отбраната Андрюс Кубилюс, както и със заместник-председателя на ЕК Роксана Мънзату.

„На срещата с еврокомисаря по икономиката бяха обсъдени аспекти, които се отнасят до бюджета и еврофондовете, до компонентите на Националния план за възстановяване и устойчивост. На базата на дискусиите от предишните седмици между техническите екипи на Министерството на финансите и на Комисията договорихме дефицитът, с който Румъния да приключи тази година, да бъде 8,4 процента. Това означава дефицит от около 159 милиарда леи, които представляват близо 32 милиарда евро“, посочи Боложан.

Той добави, че ако Румъния спази тази цел, следващата година може да се доближи до целта за дефицит малко над 6 процента от БВП. По този начин, по думите му, страната ще влезе в „нормална траектория“, в която първичните разходи да спадат трайно.

„Комисарят и екипът на Комисията разбраха мерките, които бяха взети от Румъния, и важността им, но и трудната бюджетна ситуация, в която се намираме (…) Ще продължим със сериозност прилагането на реформите, които трябва да доведат до намаляване на разходите и по-ефективна държава. И също така трябва да запазим политическа стабилност“, посочи още премиерът.

Той добави, че ще остане на длъжността си дотогава, докато може да направи нещо значимо, и че ще съобщи, ако някога вземе решение да подаде оставка. 

Правителството на Илие Боложан, в което влязоха четири партии, провежда политика на строги икономии, за да намали прекомерния бюджетен дефицит на Румъния, достигнал миналата година най-високо равнище в ЕС от 9,3 процента. Правителството прокара в парламента чрез специална процедура, наречена „поемане на отговорност“, два пакета от бюджетно-фискални мерки, с които увеличи данъци, акцизи и такси и същевременно намали държавни разходи. 

Източник: БТА

/ЕЩ/

Източник: БТА

Председателят на сръбския парламент Ана Бърнабич се срещна днес в Баку с азербайджанската си колега Сахиба Гафарова и ѝ благодари за това, че Азербайджан зачита териториалната цялост на Сърбия и смята Косово за неразделна част от Сърбия, предаде ТАНЮГ.

Бившата сръбска област Косово обяви независимост през 2008 година, която Сърбия не признава. Прищина и Белград водят диалог за нормализиране на отношенията си с посредничеството на ЕС.

„За нас това е връзка, която ценим повече от всичко и е знак за нашето продължаващо приятелство и благодарност“, каза Бърнабич.

На пресконференция в Баку тя подчерта, че целта на посещението в Азербайджан е укрепване на политическите и парламентарните връзки между двете страни и продължаване на диалога за подобряване на икономическите връзки.

Бърнабич припомни, че от ноември 2022 г., благодарение на инициативата на президентите на двете страни Александър Вучич и Илхам Алиев, сътрудничеството между двете страни е издигнато на ниво стратегическо партньорство и че затова не е изненадващо, че посещенията се провеждат веднъж годишно на най-високо ниво.

Председателката на сръбския парламент посочи, че икономическото сътрудничество се е активизирало значително през последните пет години, добавяйки, че обменът на стоки между Сърбия и Азербайджан се е увеличил с цели 24 пъти, но също така оцени, че той е далеч под това, което двете страни могат да постигнат заедно.

Заявявайки, че енергията е един от ключовите ресурси, които днес движат света, Бърнабич каза, че Сърбия е благодарна на Азербайджан и президента Алиев за развитието и укрепването на енергийното партньорство.

„Изграждането на газовата връзка с България в края на 2023 г. даде възможност на Сърбия да започне да внася газ от Азербайджан“, припомни Бърнабич.

Тя добави, че Сърбия е заинтересована от по-нататъшно развитие на партньорството в това отношение и че в момента ключови са два проекта, единият от които е изграждането на газова топлоелектрическа централа в Ниш, което е инвестиция на стойност до 600 милиона евро, а прогнозното годишно потребление на газ би било приблизително 600 милиона кубически метра. 

„Второ, преговорите за газово споразумение са в ход и се надяваме да можем да ги финализираме в близко бъдеще“, каза Бърнабич.

Източник: БТА