САЩ ще намалят почти наполовина военното си присъствие в Сирия до по-малко от 1000 военнослужещи, съобщи Пентагонът, цитиран от Франс прес.

„Днес министърът на отбраната разпореди консолидация на американските сили в Сирия на избрани места“, посочи говорителят на ведомството Шон Парнел, без да уточни кои са конкретните локации, които предислокацията ще засегне. „Този целенасочен и съобразен с обстановката процес ще сведе военното присъствие на САЩ в Сирия в идните месеци до под 1000 души.“

Говорителят добави, че докато трае „консолидацията, силите на Централното командване на Въоръжените сили на САЩ ще продължат да нанасят удари по остатъците от „Ислямска държава“.

Вашингтон поддържа военен контингент в Сирия от години в рамките на международната коалиция за борба с групировката „Ислямска държава“, която се зароди в резултат на хаоса от гражданската война и преди около десет години превзе обширни територии от Сирия и Ирак.

Впоследствие джихадистите бяха победени и в двете страни, но остават заплаха.

Президентът на САЩ Доналд Тръмп отдавна е скептик относно присъствието на Вашингтон в Сирия. През първия си мандат той нареди американските войски там да бъдат изтеглени, но в крайна сметка в Сирия останаха известен брой войници на САЩ.

Когато през декември светкавичното настъпление на бунтовниците, предвождано от ислямисти, свали от власт сирийския президент Башар Асад, Тръмп написа в социалните мрежи, че „Вашингтон не бива да се меси“.

„В Сирия е бъркотия и тя не ни е приятел. САЩ не бива да имат нищо общо с нея. Това не е наша битка“, отбеляза той тогава в платформата си „Трут Сошъл“.

Настъплението на „Ислямска държава“ през  2014 г. накара САЩ да започнат операция по въздух срещу джихадистите в подкрепа на сражаващите се срещу тях по земя местни сили – оглавяваните от кюрдите Сирийски демократични сили и иракската правителствена армия.

Вашингтон разположи и хиляди свои войници на терен, които да подпомагат и съветват местните сили, а в някои случаи влизаха и в преки бойни действия срещу джихадистите, отбелязва АФП.

Източник: БТА

Папа Франциск, все още възстановяващ се от двустранната пневмония, не присъстваше на традиционната процесия в римския Колизеум за трета поредна година, предаде Ройтерс.

Осемдесет и осем годишният понтифик, който по лекарска препоръка ограничи обществените си изяви, пропусна церемония на открито за Разпети петък, деня, в който християните си припомнят разпването на Иисус на кръста.

Виа Круцис в Колизеума, за който се смята, че е бил място на мъченичество за първите християни, пресъздава смъртта на Иисус.

Участниците в процесията преминават през и около древната римска арена, като по пътя те се сменят в носенето на кръста и се спират за молитва и проповед.

Разпети петък е предверие към неделята на Възкресението, най-важната дата в църковния богослужебен календар – на която християните празнуват възкресението на Иисус от мъртвите.

Франциск, който е папа от 2013 г., почти не умря по време на петседмичния си престой в болница заради двустранна пневмония. Той пропусна събитието в Колизеума, което често се състои в студено пролетно време, през 2023 и 2024 г.

Ватиканът съобщи, че тази година Франциск лично е написал проповедите за церемонията, или общо за втори път за 12-те години, откакто е папа.

Проповедите, всяка от които започва с кратък откъс от Библията, бяха къси и бяха посветени на въпроси като войната, икономическите трудности и мястото на жените в Католическата църква.

От Ватикана засега не са уточнили дали Франциск ще участва в останалите възкресни богослужения през уикенда.

Преди това папата пропусна церемония във Ватикана и на Велики четвъртък. На събитието тогава присъстваха вицепрезидентът на САЩ Джей Ди Ванс и семейството му, които са на посещение в Италия за Великден.

Източник: БТА

Еманюел Макрон призова „учените от цял свят“ да „изберат Франция“ и Европа, като ги покани на среща на 5 май – опит да привлече американския научноизследователски сектор, застрашен от политиката на Доналд Тръмп, съобщи АФП.

„Тук, във Франция, научните изследвания са приоритет, иновациите – част от културата, а науката – хоризонт без граници“, увери френският президент в публикация в социалната мрежа Екс.

По данни от обкръжението му, на 5 май той ще събере „голямата изследователска общност“ на среща, чиито контури все още не са напълно ясни.

Успоредно с това правителството стартира в четвъртък платформа под името Choose France for Science, представена в прессъобщение като „първа стъпка в подготовката за привличане на чуждестранни учени“.

След завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом през януари, учени и университети в САЩ се оказват под прицел на неговото правителство и се опасяват за бъдещето си – академичните и изследователските свободи са подкопавани, а финансирането – драстично съкратено.

Все повече учени или млади изследователи започват да обмислят напускане на страната, която досега се смяташе за рай за науката в много области.

Във Франция министърът на висшето образование и научните изследвания Филип Батист още в началото на март е поискал от университетите да разработят начини за тяхното посрещане.

„Докато международната обстановка днес създава условия за безпрецедентна вълна на мобилност сред учените по света, Франция има амбицията да се утвърди като място, което да ги приеме – ако решат да продължат работата си в Европа – възползвайки се от екосистемата и научната инфраструктура на страната“, заявяват Филип Батист, министърката на образованието Елизабет Борн и генералният секретар по инвестициите Брюно Бонел в съобщението от четвъртък.

Източник: БТА