Срив на акциите на Toyota Industries

Акциите на Toyota Industries се сринаха с до 13%, след като Toyota Group обяви сделка за изкупуване на компанията за 4.7 трлн. йени (33 млрд. долара), с цел тя да бъде свалена от борсата. Предложената цена на акция (16 300 йени) беше значително под борсовата стойност отпреди обявяването, което предизвика недоволство сред инвеститорите. Сделката е част от тенденцията за разплитане на дългогодишни кръстосани акционерни участия между японските компании под натиска на регулаторите. Въпреки първоначалната негативна реакция анализатори смятат, че в дългосрочен план преструктурирането може да донесе по-добра възвръщаемост на капитала и по-ясен фокус върху растежа.

Volvo отчита спад в продажбите и планира съкращения

Volvo Cars отчете спад от 12% в глобалните продажби за май, като понижението при електрифицираните модели е с 20% на годишна база, включително 27% спад при електромобилите. Общите продажби за годината до момента са с 8% по-ниски спрямо 2024 г., въпреки лек ръст при plug-in хибридите. Компанията обяви съкращения на около 3 хил. служители, предимно в офис позиции, като част от мащабна програма за намаляване на разходите на стойност 18 млрд. шведски крони. Напоследък Volvo се сблъсква с предизвикателства като слабо търсене на електромобили, високи оперативни разходи и заплахи от нови мита в САЩ.

Източник:
Reuters

Cohere търси над 500 млн. долара ново финансиране

Канадската AI компания Cohere се стреми да набере над 500 млн. долара при оценка между 5.5 и 6.5 млрд. долара, за да настигне конкуренти като OpenAI и Anthropic. За разлика от тях, Cohere се фокусира върху корпоративни клиенти и поверителност, без да предлага потребителско приложение, и развива отворени езикови модели като Aya. Въпреки че е удвоила годишните си приходи до над 100 млн. долара, компанията изостава от американските лидери по растеж и пазарна стойност. В същото време пазарът става все по-конкурентен с нови стартъпи, които създават AI приложения с бърза възвръщаемост.

Източник: Капитал

Икономическият план на Мерц бележи промяна в политиката на страната, която доскоро беше еталон за фискална дисциплина в ЕС. Експортно ориентираната германска икономика – която вече изпитва затруднения заради конкуренцията от Китай и нарастващите енергийни разходи, отбелязва минимален растеж през последните три години. Икономисти предупреждават, че новите заплахи от 50-процентови американски мита върху европейски стоки биха могли да тласнат икономиката към свиване още тази година.

През третото тримесечие на 2024 г. корпоративните инвестиции в Германия в заводи, машини и превозни средства са с 9% под нивата отпреди пандемията, сочат данни на германската банка за развитие KfW. За сравнение, в САЩ те са с 11.5 пр- пункта по-високи, а в ЕС като цяло – с 1 пр. пункт повече за същия период.

Публичните и частните разходи за научноизследователска и развойна дейност също изостават в сравнение с други държави: докато Германия е увеличила инвестициите в интелектуална собственост с 11% спрямо преди пандемията от Covid-19, САЩ са с ръст от 36%, а Франция – с 27%, включително в области като изкуствения интелект, сочат още данните на KfW.

Източник: Капитал

За първи път от повече от десетилетие делът на руснаците, които имат положителна представа за своето финансово положение, надхвърли тези с отрицателна в средата на 2024 г., сочат данни на руската социологическа агенция „Левада“.

Руснаците определят 2023 г. като най-добрата си финансова година за поне десетилетие според проучвания, анализирани в доклад на Института за нововъзникващи икономики към Финландската централна банка и събрани от Висшето училище по икономика в Москва (HSE). По-нови данни все още не са налични, но тенденцията вероятно се е запазила и през 2024 г., казва съавторът на изследването Уил Пайл.

По-нови проучвания на Chronicles, група независими изследователи, дават малко по-неблагоприятна картина, но все пак не показват признаци за рязко влошаване, което би предизвикало политическа нестабилност. Около 40% от анкетираните руснаци в проучванията на Chronicles съобщават за влошаване на финансовото положение. Но мнозинството все още не забелязват промяна (40%) или дори отчитат подобрение (20%).

Различия в икономическото въздействие

Военните разходи на Путин се усещат особено силно от хората, живеещи на прага на бедността. Александра Прокопенко от фондация „Карнеги“ отбелязва, че някои бедни семейства вече разчитат на доходи от мобилизираните си съпрузи на фронта. По думите ѝ държавата използва финансови стимули, за да потиска общественото напрежение и да поддържа стабилност.

В Иваново, бивш съветски център на текстилната промишленост, заплатите на шивачките са се увеличили повече от два пъти след началото на войната, достигайки нива, които преди 2022 г. се смятаха за високи дори в Москва. Изтеглянето на западните марки от Русия засили търсенето на местно произведен текстил, а според местен предприемач шивачките вече отказват да работят за по-малко от 120 000 рубли (около 1500 долара) месечно.

Източник: Капитал