Трябва внимателно да подбираме думите си, да бъдем толерантни един към друг и да научим децата си на нещо много простичко – най-голямото оръжие може да бъде словото, каза председателят на Комисията за прякото участие на гражданите, жалбите и взаимодействието с гражданското общество Росица Кирова (ГЕРБ-СДС) в края на кръгла маса в парламента за предотвратяване на насилието между деца.  

Да спрем юмрука със слово, защото и в Библията е казано, че в началото бе словото, призова тя.

Като комисия предлагаме създаване на реална статистика на деца, проявили агресия и на пряка връзка между класен ръководител, психолог, директор, обясни председателят ѝ Росица Кирова . Тя съобщи, че от комисията имат идея за изнесени заседания във всички областни центрове, където да разговарят с психолози, директори на регионалните инспекторати, представители на училищни настоятелства и родители.

В кръглата маса за предотвратяване на насилието между деца се включиха над 120 участници – представители на институции, на неправителствени организации, психолози и ресурсни учители.

В дискусията участва и председателят на Народното събрание Наталия Киселова. Поздравявам комисията за това, че повдига тема, която е сериозен проблем в обществото, заяви тя. Като преподавател на студенти ще кажа, че няма лоши деца, при работа, добронамереност и доверие израстват не с месеци, а с дни, посочи Киселова.

Трябва да има повече социални услуги в помощ на работещите родители, коментира председателят на социалната комисия в парламента Деница Сачева (ГЕРБ-СДС). Тя посочи, че са длъжни да решат по-скоро проблема с нормативната база, с грижата за деца с противообществени прояви, стигнали до тях заради изключително сериозни тежки социални и семейни проблеми.

Представители на различни министерства отчетоха усилията срещу насилието над и между деца. От Министерството на вътрешните работи и Министерството на правосъдието посочиха, че се работи по нов закон за детското правосъдие, за което е създадена междуведомствена работна група.  

Законът за борба срещу противообществените прояви на малолетни и непълнолетни е обнародван в средата на миналия век – през 1958 г. и въпреки че през годините многократно е променян, трудно отговаря на предизвикателствата в нашето съвремие, коментира заместник-министърът на вътрешните работи Филип Попов.

Заместник-министърът на правосъдието Михаела Мечкунова, ръководител на работната група по нов закон за детското правосъдие, посочи, че създаването на един такъв закон, освен юридически елемент, има и чисто човешки и морален аспект. Тя каза, че имат спорни моменти, които все още не могат да намерят разрешение, и уточни те са по отношение на работата с малолетните правонарушители. Децата правонарушители в 80% от случаите са жертва на насилие, посочи Мечкунова като извод от работата дотук. 

Заместник-министърът на труда и социалната политика Иван Кръстев настоя за бързи промени в Семейния кодекс за защита интересите на децата и бързо решаване на споровете и ефективно правоналагане впоследствие.  

Заместник-министър на образованието и науката Наталия Михалевска посочи, че всички промени, които министър Красимир Вълчев е инициирал в Закона за училищното и предучилищното образование, са израз на стремеж да се засили възпитателната функция, но по подходящ начин, независимо дали говорим за нов предмет „Добродетели и религии“, за нови стъпки преди санкциите или превенция. 

Заместник-омбудсманът Мария Филипова каза, че занапред трябва да се работи за обединяване усилията на родители, психолози, учители, училищни директори, както и за повишавана информираността им как отговорят при съответно поведение на децата. 

Добрият опит за разрешаване на проблема с насилието между децата, както и нужните законодателни промени споделиха и психолози, представители на районни управления по образованието, както и на неправителствения сектор. Николина Ганева от фондация „Асоциация Анимус“ посочи необходимостта от повече психолози и от изследване и повишаване на родителския капацитет. 

Източник: БТА