Ефективната митническа ставка, произтичаща от политиката на Тръмп, се е колебае значително през тази година, започвайки от 2.4% в началото на януари и достигайки 28% след съобщенията на Тръмп от 9 и 13 април. Според предходният доклад на TBL от 23 юли общата ефективна митническа ставка е възлизала на 20.2%.

От началото на втория си мандат Тръмп сключи споразумения, налагащи високи мита върху почти 45% от американския внос, пише Financial Times. Сключеното с ЕС споразумение е най-голямото до момента, като освен блока до момента Тръмп е обявил, че е сключил сделки още с Великобритания, Индонезия, Филипините, Япония, Виетнам и Южна Корея. В петък влязоха в сила и обявените по-рано тази година реципрочни мита за страните, които не са сключили споразумение преди изтичането на крайния срок. Тръмп обаче отложи с още 90 дни влизането в сила на митата за Мексико.

От договорените от Тръмп споразумения, съвместни писмени изявления или текстове са изготвени само за сделките с Обединеното кралство и Индонезия, като в някои от случаите двете страни са представили различни детайли. Виетнамските официални лица не потвърдиха, че са се съгласили с обявените от Тръмп мита, докато японските и американските официални лица предложиха различни тълкувания на инвестиционните ангажименти, изложени в тяхната сделка. Отделно от това САЩ и Китай се съгласиха през май да деескалират търговската война, след като Тръмп увеличи допълнителните си мита до 145%, предизвиквайки опасения за ефективно търговско ембарго, добавя FT.

МВФ повиши прогнозата си за глобалния растеж

През миналата седмица МВФ повиши прогнозата си за глобален растеж, след като САЩ облекчи част от митата си. Според последната прогноза на фонда световната икономика ще нарасне с 3% през тази година, което е над прогнозирания през април растеж от 2.8%, но под прогнозирания миналата година ръст за 2025 г. от 3.3%. Предвижданията за 2026 г. са за за ръст на световната икономика от 3.1%.

„След безпрецедентната ескалация на митата, наложени на останалата част от света през април, САЩ частично промениха курса си, спирайки по-високите мита за повечето от търговските си партньори. Това, както и понижаването на търговското напрежение с Китай през май, доведе до умерено намаляване на ефективната митническа ставка на САЩ от 24% на около 17%“, заяви главният икономист на МВФ Пиер-Оливие Гуриншас. „Въпреки тези положителни промени митата остават исторически високи, а глобалната политика е все така несигурна, като само няколко държави са постигнали напълно завършени търговски споразумения.“

Източник: Капитал

Социалните и политическите последици ще бъдат дълбоки. Тенденцията не се проявява само в Америка. В целия Европейски съюз равнището на безработица сред младите хора с висше образование се доближава до общото равнище за тази възрастова група. Великобритания, Канада, Япония – всички те, изглежда, вървят по същия път. Дори елитните младежи, като например завършилите MBA, страдат. През 2024 г. 80% от завършилите бизнес в „Станфорд“ са имали работа три месеца след напускането му, което е спад спрямо 91% през 2021 г. На пръв поглед студентите от „Станфорд“, които се хранят на открито в кафенето на училището, изглеждат щастливи. Погледнете отново и ще видите страха в очите им.

Доскоро „университетската премия при заплатите“, при която завършилите студенти печелят повече от останалите, нарастваше. Напоследък обаче тя се е свила, включително в Америка, Великобритания и Канада. Използвайки данни за младите американци от нюйоркския клон на Федералния резерв, изчисляваме, че през 2015 г. средният висшист е печелил с 69% повече от средния завършил средно образование. До миналата година тази премия е намаляла до 50%.

Работата също така е по-малко удовлетворяваща. Голямо проучване показва, че „разликата в удовлетвореността на завършилите“ в Америка – колко по-вероятно е завършилите да кажат, че са „много доволни“ от работата си, отколкото невисшистите – сега е около три процентни пункта, което е по-малко от дългосрочното предимство от седем.

Лошо ли е, че висшистите губят привилегиите си? От етична гледна точка не съвсем. Никоя група няма право да превъзхожда средното ниво. Но от практическа гледна точка може да е така. Историята показва, че когато умните хора – или хората, които си мислят, че са умни – се справят по-зле, отколкото смятат, че трябва, се случват лоши неща.

Източник: Капитал

Например, при 10 хил. крачки рискът от смъртност е с 48% по-ниска спрямо 2000 крачки – само с 1% по-добър резултат от този при 7000 крачки. При някои състояния обаче – като симптоми на депресия – все пак има осезаема допълнителна полза: 14% по-нисък риск при 10 хил. крачки спрямо 7000.

„Не препоръчвам на хората, които правят 10 000 крачки, да намаляват броя им,“ подчертава проф. Динг, преподавател по обществено здраве в Университета на Сидни. „Но след около 7000 крачки, всеки допълнителни хиляда носи по-малка възвръщаемост в здравословен план.“

Изследването получи висока оценка от други учени. „Това е важно допълнение към научната база, което помага да се развенчае мита, че точно 10 000 крачки са оптималната цел за здраве,“ коментира д-р Даниел Бейли от Университета Брунел в Лондон. Според него „цел между 5000 и 7000 крачки е по-реалистична за мнозина и също носи значителни ползи.“

Интересен детайл от проучването е, че дори при още по-висока физическа активност – например 12 хил. крачки дневно – води до 55% по-ниска смъртност в сравнение с 2000 крачки. Това потвърждава, че Yamasa вероятно интуитивно е уцелила правилната посока с мотото си за високи цели – макар и без твърда научна основа.

Източник: Капитал