И частните болници ще купуват лекарства след процедура по Закона за обществените поръчки. Това реши Народното събрание с приетия на първо четене законопроект за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки. Вносител на промяната е парламентарната група на „Продължаваме промяната – Демократична България“ (ПП-ДБ).

Първоначално законопроектът беше отхвърлен с 87 гласа „за“, трима – „против“ и 50 – „въздържал се“, пише БТА.

След процедура по прегласуване, мотивирана от народния представител Божидар Божанов, законопроектът бе приет с 98 гласа „за“, шестима – „против“ и 81 – „въздържал се“. Промяната подкрепиха депутатите от „Възраждане“, „БСП – Обединена левица“, „Демокрация, права и свободи“- ДПС, „Морал, единство, чест“ (МЕЧ) и „Величие“. Депутатите от ГЕРБ-СДС и „Има такъв народ“ гласуваха с „въздържал се“.

Законопроектът беше представен от вносителя Надежда Йорданова, която заяви, че целта е да бъде преодоляно едно грешно решение в Закона за обществените поръчки, а именно да бъдат изключени лекарствата, които се купуват от частните болници, но се заплащат със средства от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) от приложното поле на Закона за обществените поръчки и съответно за тяхната покупка да не се прилагат състезателни процедури.

Йорданова каза, че по журналистически проучвания е установено, че за един и същ лекарствен продукт в частна болница се заплаща 26 пъти по-висока цена от тази, която се заплаща за същия лекарствен продукт в държавна или общинска болница, в която е извършена процедура за закупуването по Закона за обществените поръчки. Това означава, че по този начин фондовете на НЗОК се източват и отиват не по предназначение, добави тя. Оценката за това неправилно разходване на средства възлиза над 100 млн. лв. годишно, посочи Йорданова.

„Сто и шестнайсет болници са частни от общо 341 болници, или 34% от всички болници в страната“, добави Надежда Йорданова, която каза още, че действащото европейско законодателство за обществените поръчки не допуска подобно изключение.

С гласовете на цялата опозиция и на БСП беше приет на първо четене нашия законопроект за въвеждане на задължителни обществени поръчки за лекарства от частните болници, когато те се финансират с повече от 50% от бюджета на здравната каса. ГЕРБ не успяха да аргументират защо не подкрепят спазването на европейската директива. За неспазването ѝ в момента има и наказателна процедура срещу България. Това е важна стъпка за ограничаване на злоупотребите с парите на НЗОК и се надявам да не бъде блокирано второто четене на закона, коментира във фейсбук депутатът от „Да, България!“ Божидар Божанов.

Източник: Offnews.bg

Два пъти по-малко от нужното са медицинските сестри в лечебните заведения за болнична помощ у нас. Това показва анализ на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи (БАПЗГ), представен на кръгла маса с тема „Проблемите на здравните грижи в България“

Общо за страната

Общият брой на медицинските сестри в България през 2024 г. е 21 984 и е с 30% по-малък в сравнение с 2015 г. Освен, че намаляват, като абсолютен брой, медицинските сестри са и повече от два пъти по-малко от средното за ЕС на глава от населението. 341 на 100 000 души население са били медицинските сестри през 2024 г. в България срещу 786 на 100 000 души население средно за ЕС.

По региони

Разпределението на медицинските сестри в страната е и неравномерно. Най-много са тези кадри в Северен централен и Северозападен региони – съответно 416 и 399 на 100 000 души население. Най-малко медицински сестри има в Южен централен и Североизточен региони – съответно 295 и 298 на 100 000 души население.

Болнична помощ

Броят на медицинските сестри в болничната помощ също намалява с годините, като вече е над два пъти по-малко от нужното, както според проекта на Медицински стандарт „Здравни грижи“, така и според средните показатели за ЕС.

През миналата година в лечебните заведения са работили 17 243 медицински сестри, което показва, че те са с 35% по-малко в сравнение с 2015 г. Броят им на 100 000 души население е бил 268 срещу 574 на 100 000 души население средно за ЕС или повече от два пъти по-нисък. Той се оказва и два пъти по-малък според заложените норми в проекта на Медицински стандарт „Здравни грижи“ на БАПЗГ, ако се съотнесе спрямо сегашния брой на болници в страната.

В края на миналата година Националната здравноосигурителна каса е имала договор за финансиране на 49 512 легла, необходимият брой медицински сестри за тях според проекта за Медицински стандарт по здравни грижи е 35 366 или два пъти по-голям от реално работещите в болниците. Още по-драматично е положението, ако се изчисли нужният брой на база всички легла в болниците – 55 724 по данни на Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА) за 2023 г. Тогава необходимият брой медицински сестри за лечебните заведения е 39 802.

Извънболнична помощ

Медицинските сестри не достигат и в извънболничната медицинска помощ, въпреки че тук през последните години имаме увеличение на броя им. Той се е повишил от 4 284 през 2015 г. на 4 705 през 2024 г. На 100 000 души население обаче у нас се падат 73 медицински сестри през миналата година срещу 212 медицински сестри средно за ЕС.

Възрастова структура

Освен че са недостатъчни, медицинските сестри в България са и с висока средна възраст. 20% от работещите в системата на здравеопазването са в пенсионна възраст срещу едва 4% средно за ЕС. Средната възраст за миналата година на медицинските сестри е била 49 години. Тя се е понижила с една година спрямо 2015 г., но не защото в системата са влезли достатъчно млади кадри, а защото по биологични причини са я напуснали специалисти в напреднала възраст.

Динамика

Че няма достатъчно нови попълнения в системата показва и броят на завършилите студенти по здравни грижи. Въпреки че местата за прием в университетите не намалява, броят на завършилите сестри е по-нисък заради липсата на интерес към професията. А голяма част от завършилите, дори не се регистрират в БАПЗГ, защото директно се ориентират към работа в чужбина или извън системата.

Дефицит и качество на грижите

Съществува пряка връзка между кадровия дефицит и качеството на оказваните здравни грижи в една система. Липсата на 50% от нужните медицински сестри в страната засяга важни елементи на медицинските услуги, които пациентите получават, като тяхната ефективност, ориентираност към всеки отделен индивид, еднаквост за всички независимо от социалния статус, регион, възраст, пол, религия и др., достатъчност, навременност, ефикасност и безопасност. По данни на СЗО за 2023 г. един на всеки десет пациенти е бил увреден по време на лечение, а 3 милиона са смъртните случаи на година поради оказването на небезопасна медицинска помощ. В страните с ниски и средни доходи 4 на 100 души умират от небезопасни медицински грижи. В същото време 50% от тези вреди са предотвратими, смятат от СЗО.

Здравна политика

За да се ограничат тези лоши практики в България и да се преодолее кадровият дефицит сред специалистите по здравни грижи, БАПЗГ от години предлага редица мерки и нормативни промени. Сред тях са приемане на Медицински стандарт по здравни грижи; реализиране на правото и възможността БАПЗГ да стане договорен партньор на НЗОК, осигуряване на финансиране от НЗОК на амбулаторните практики за здравни грижи за всички групи пациенти, прецизиране на алгоритмите по здравни грижи в болничната и извънболничната помощ, остойностяване на дейностите по здравни грижи и на труда на специалистите по здравни грижи. 

Необходимо е залагане на изисквания за минимален брой медицински сестри в болниците за сключване на договор с НЗОК и въвеждане на автономно управление по здравни грижи в болниците. За съжаление досега нито едно от тези искания не е било прието, а системата е оставена да функционира в увеличаващ се кадрови дефицит, без нужните стандарти и контрол, отчитат от БАПЗГ.

Виж още за:

Източник: Offnews.bg

С 2 милиона лева за информационна кампания и телевизионен клип, излъчван в продължение на 17 дни, здравното министерство успя да мотивира около 17 хиляди жени да се прегледат за рак на маточната шийка в края на миналата година. Това са едва 20%, заложени в скрининговата кампания за ранно откриване на този вид рак, за която държавата отпусна 12 милиона лева.

Кампанията се отличава с липсващ коефициент на полезно действие, казва Лилия Асенова от Националното сдружение за профилактика на рака на маточната шийка в коментар за БНР.

В последните 3 месеца на 2024-та година лечебни заведения от всички 28 области у нас предлагаха безплатни прегледи на жени между 20 и 49 години, независимо от осигурителния им статус. Единствено здравноосигурените между 30 и 39 години бяха изключени от скрининга, тъй като имали право на профилактичен преглед с направление. Прегледите започнаха със закъснение там, където се забави сключването на договори със здравните заведения.

„Скринингът има за цел да открива изменените клетки в най-ранен стадий, когато изменените участъци могат да бъдат лекувани. След като веднъж се е развил рак на маточната шийка, лечението става много по-трудно и малко успешно. Във Великобритания скринингът е въведен още през 80-те години и спасява около 5000 жени всяка година от тежко заболяване“, казва Лилия Асенова, преминала по пътя на това раково заболяване.

Според нея, България страда от липсата на организирани скринингови прегледи и има нужда от национална скринингова програма, а не от кампания, каквато е направило министерството.

„Не знам колко жени са били уведомени за това. В сайта на МЗ бяха изписани всички болници, които предлагат такива прегледи. След това, ако има нещо сериозно, кой е уведомил тази жена, че има проблем, кой я е насочил? Има кампанийност без коефициент на полезно действие.“

В информация на здравното министерство се посочва, че за първи път е реализирана толкова мащабна информационна кампания, в хода на скрининговата кампания.

Похарчени са 2 милиона лева за клипове, завъртени по радиостанции и телевизии, за билбордове и плакати, разположени по извънградските пътища, както и в големите градове и столичния градски транспорт.

Най-силно впечатление правят изплатените 1 милион лева на трите национални телевизии, за да излъчват клип в последните 3 седмици от провеждането на прегледите. Според Лилия Асенова това са пари на вятъра.

МЗ готви две нови скринингови програми

Директорът на дирекция „Опазване на общественото здраве“ към здравното министерство Илия Тасев защити резултатите от кампанията. Той подчерта, че макар числото да изглежда ниско, трябва да се отчете времевият период, в който е проведена инициативата.

„Ако този успех, който е бил постигнат, го умножим по 12 месеца за една цяла календарна година, нещата не изглеждат толкова трагично, колкото се представят“, посочи Тасев. Той акцентира и върху това, че „над 17 000 жени са имали достъп до безплатна скринингова програма“.

Това, според него, не е за подценяване, тъй като целта на кампанията е била именно да се повиши достъпът и осведомеността.

От данните, предоставени от министерството, става ясно, че по време на скрининга са установени 770 отклонения, които са насочени за допълнителни изследвания. Това се разглежда като положителен резултат в посока на ранното откриване на заболявания.

Тасев обяви, че дейностите ще продължат и през 2025 г., с разширен обхват и нови акценти. Оперативният съвет към Националния план за борба с рака вече е предложил нови две скринингови програми — едната отново за рак на маточната шийка при жени на възраст 25–65 години, а другата за рак на дебелото черво при хора на възраст 45–75 години.

„Тези дейности ще бъдат продължени от страна на Министерството на здравеопазването и занапред с нови скринингови програми, които ще обхващат здравата част от населението“, подчерта Тасев.

Източник: Offnews.bg