Изследването на биомаркерите е изключително важно за съвременното персонализирано лечение на белодробния рак. Това са биологични показатели, които могат да бъдат използвани за откриване, диагностика и проследяване на развитието на заболяването, посочват специалисти.

Чрез тяхното изследване може да се определи наличието на конкретни генетични мутации или молекулни характеристики на тумора, които насочват онколога към най-подходящата таргетна терапия. По този начин лечението може да бъде съобразено с биологията на самия тумор, повишавайки ефективността и намалявайки нежеланите ефекти.

Тестването на биомаркерите на пациента се извършва в лаборатория чрез анализ на проби от туморна тъкан на болния или кръв. При изследването се търси наличие на известни мутации в туморните клетки, а резултатите се интерпретират от онколози. При рака на белия дроб биомаркерите често са „движещи мутации“, т.е. генетични промени, които карат туморните клетки да растат неконтролируемо. Около 50% от пациентите с недребноклетъчен рак на белия дроб имат поне една мутация, като най-често срещаните са: KRAS G12C, EGFR, BRAF, ALK, MET, ROS-1, NTRK1, RET, HER2. След определяне на мутацията лекуващите лекари могат да преценят коя е най-подходящата терапия за пациента, като към момента за повечето от тях в България са налични таргетни терапии, които се реимбурсират напълно от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК).

Ракът на белия дроб засяга 16% от мъжете и 7% от жените с онкологични заболявания в България. Онкологичното заболяване се нарежда на трето място по честота при представителите на силния пол, като преди това са ракът на простата и колоректалният карцином, а при дамите в първата тройка са ракът на гърдата, ракът на матката и колоректалният карцином.

Това сочат последните данни от доклад на Европейската комисия и Международната агенция за изследване на рака. По данни от 2020 г. годишно от рак на белия дроб в България се разболяват около 3 966 пациенти. Това е едно от най-смъртоносните онкологични заболявания, като за разлика от държавите в Европейския съюз (ЕС), където смъртните случаи намаляват през годините, в България се наблюдава тенденция на увеличение, като по-засегнати са мъжете.

Едва 8% от българите преживяват повече от 5 години в сравнение с 15% в страните от ЕС, като една от причините за това е късното диагностициране (обикновено в III или IV-ти стадий). Финансовите бариери също затрудняват достъпа до качествена онкологична грижа – според проучване от 2024 г. средните доплащания за лечение на рак у нас достигат 1465 лв., като най-голям дял се пада на хирургичното лечение.

Ракът на белия дроб е най-разпространеният вид рак и водещата причина за смъртност от онкологични заболявания в световен мащаб. По последни данни на Световната здравна организация само за една година близо 2,5 млн. души са били диагностицирани с рак на белия дроб, а над 1,8 млн. са починали от болестта. В повечето случаи това заболяване може да бъде предотвратено. Основният рисков фактор за развитие на белодробния карцином е тютюнопушенето, което е отговорно за приблизително 85% от всички случаи. В същото време България продължава да е на първо място по брой хора над 15-годишна възраст, които пушат всеки ден – 29%. Други чести причинители включват излагане на замърсители като пасивно пушене, замърсяване на въздуха (вътрешно и външно), изгорели газове от дизелови двигатели, заваръчни изпарения и азбест.

Основните симптоми са неизчезваща кашлица, болки в гърдите, задух, изкашляне на кръв, силна умора, необяснима загуба на тегло и чести белодробни инфекции. Ракът на белия дроб се диагностицира чрез физически преглед, образна диагностика (като рентгенография на гръдния кош, компютърна томография и ядрено-магнитен резонанс), изследване на вътрешността на белия дроб с помощта на бронхоскопия, вземане на проба от тъкан (биопсия) за хистопатологично изследване и дефиниране на специфичния подтип – дребноклетъчен или недребноклетъчен рак, идентифициране на специфични генетични мутации или биомаркери, за да се избере най-добрият вариант за лечение.

Виж още за:

Източник: Offnews.bg

Проект за насърчаване на специализациите сред млади лекари, лекари по дентална медицина, медицински сестри и акушерки подпомага над 300 медици, като Министерството на здравеопазването изпълнява два проекта, насочени към специализантите, каза пред журналисти министърът на здравеопазването доц. Силви Кирилов.

Стойността на единия проект беше 15 млн. лв., като беше подписан анекс и тя беше увеличена с 26 млн. лв, добави той. Този проект е по Оперативна програма „Развитие на човешки ресурси“ и чрез него се осигуряват около 2600 лв. на месец в допълнение на доходите на специализиращите, обясни министър Кирилов. С допълнително осигурените средства ще се даде възможност на 111 специализанти, които сега са в списък на чакащите, да се включат в проекта за обучение, предаде БТА.

С втория проект, също насочен към младите кадри, се подпомагат 130 специализанти, които трябва да завършат обучението си, започнало през 2023 г. На тези медици се заплащат таксите за практическо и теоретично обучение, а на специализанти, които нямат доход, се заплащат две минимални работни заплати.

Средствата по първия проект се дават на специализанти, готови да работят в райони, в които се изпитва остър недостиг на специалисти, като най-много специализанти има в София, Варна, Пловдив, Русе, Сливен, Перник и Хасково, каза заместник-министърът на здравеопазването Явор Пенчев. По думите му в големите градове в държавните болници има остър недостиг на кадри, а и в големите бази за обучение позволяват на специализантите бързо да навлязат в професията.

Утре ще поканим всички 111 специализанти, включени в този списък, каза Марияна Василева – координатор на проекта, и ще им дадем срок до 15 септември да потвърдят желанието си да участват в проекта. До края на септември ще бъдат сключени договорите с тях, добави тя. По думите ѝ има голяма вероятност да се обяви и следващо набиране на кандидати.

Незаетите места за специализанти по държавна поръчка са над 200, каза министър Кирилов. По думите му от областните болници са обявили над 350 места за специализанти, от които са заети към 120.

Виж още за:

Източник: Offnews.bg

Депутатите отхвърлиха ветото на президента Румен Радев и възстановиха лимитите за болниците. За промяната в Закона за здравното осигуряване гласуваха 124 народни представители, 85 бяха против (ПП-ДБ, Възраждане, АПС, Меч и Величие), трима от ПП-ДБ се въздържаха.

Измененията на чл. 59 от Закона за здравното осигуряване водят до възстановяване на лимитите при предоставянето на медицинска помощ. Това е мярка, която не само е малко вероятно да доведе до пълноценна реализация на поставената от законодателя цел за по-добро планиране и разходване на средствата на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), но и по естество представлява необоснована намеса в принципите на здравното осигуряване, посочи по-рано в мотивите си президента.

Над 400 млн. лв. се очаква да е превишаването на бюджета за болнична помощ на НЗОК. В сумата влизат и 146 млн. лв. неразплатени от миналата година.

По време на разискванията Асен Василев от „Продължаваме промяната“ заяви, че президентското вето дава възможност за дебат, тъй като с гласуваните промени се отлага изплащането на надлимитната дейност в болниците, но след решение на Конституционния съд ( каквото вече е имало, бел. ред.) ще бъдат върнати с 10% лихва догодина.

„Тази година да няма потенциално проблем за бюджета на НЗОК, а проблемът ще бъде преместен за догодина“, посочи той.

Според него трайното решение на проблема е в изработването на механизъм, подобен на този с лекарствата.

„Това, което казваме на частните болници е: правете каквото си искате, ще си получите парите с 10% догодина“, предупреди той. И предположи, че ще се дадат 300 млн. с лихвата на частните болници заради липсата на механизъм.

Говорите за механизъм като този с лекарствата. При тях той е следният – имаме бюджет, който е Х и ако бъде надхвърлен съответните притежатели на раз за употреба връщат това, което е надвишено. Как да го приложим при лечебните заведения? Предложеният от вас механизъм с намаляване на цените, когато надхвърлят обемите, противоречи на основни прокламирани в закона за здравното осигуряване, утвърдили се във времето, традиции по договаряне на цени и обеми между БЛС и Надзорния съвет на касата. Ще кажем, че НС изхвърля договарянето ли? Това предложение не получи обществена подкрепа. Как очаквате подкрепа само защото е фискално допустимо, а противоречи на закона за осигуряването?“, реагира председателят на Комисията по здравеопазването Костадин Ангелов.

Според Асен Василев тези аргументи са признание, че болниците нарушават закона. „Значи трябва да бъдат санкционирани“, заключи Василев. Според него има болници, които работят „на скъпи пакети“ с много надлимитна дейност. Това идвало от около 20 болници, повечето от които са частни. Василев настоя, че точно те ще си получат парите с 10% отгоре, което никоя банка иначе няма как да им предостави.

Ангелов опонира, че колегата му иска да внуши, че всички болници нарушават закона, когато плащат за извънреден труд.

„Но, г-н Василев, фактите които не знаете са: има много лечебни заведения, които нямат персонал. Ако започнем да наказваме болниците, няма да има кой да дава дежурства в тези лечебни заведения, няма откъде да измислим допълнителен персонал, заяви шефът на здравната комисия в НС, че дебат за броя на болниците у нас трябва да има, но сега не му е времето.

Според него не е вярно, че надлимитната дейност е само в частни лечебни заведения, превесът бил в държавните. Ангелов каза още, че във всички лечебни заведения трябва да бъдат извършени планови и извънредни проверки.

Виж още за:

Източник: Offnews.bg