/БП/

Източник: БТА

Надеждните публични финанси са основа на устойчивия растеж и котва на стабилността и доверието. Това посочи управи на Българската народна банка (БНБ) Димитър Радев в свое изказване пред Европейския департамент на Международния валутен фонд (МВФ) – Диалог по политиките, по време на годишните срещи на МВФ и Световната банка, които се състояха миналата седмица във Вашингтон, САЩ.

В изказването си, цитирано от пресцентъра на БНБ, Димитър Радев посочва, че напълно споделя основното заключение на доклада на МВФ „Регионална икономическа перспектива“, а именно, че Европа е изправена пред сложна и несигурна обстановка, в която запазването на стабилността и напредъкът на реформите трябва да вървят ръка за ръка.

Гуверньорът на БНБ споделя четири основни наблюдения относно перспективите и свързаните с политиката предизвикателства пред Европа, със специален акцент върху региона на Централна, Източна и Югоизточна Европа, сред които устойчивостта на икономиките от региона, демографските и структурните фактори, предизвикателната външна среда и предизвикателствата пред фискалната политика.

Фискалната политика остава основният тест за доверие и отговорност, казва Радев.

По думите му докладът правилно подчертава значението на това да се отговори на нуждите от по-високи разходи, без да се застрашава фискалната устойчивост, като този баланс продължава да бъде труден в много части на Европа.

Благоразумната фискална политика не означава строги икономии – тя означава отговорност, подчертава Радев, добавяйки, че по-високите доходи и по-големите инвестиции са нужни, но без дисциплина и ефективност те биха могли да подкопаят стабилността, която би трябвало да укрепват.

В нашия регион доверието във фискалната рамка често е трудно постигано и лесно подкопавано. Урокът е ясен: надеждните публични финанси са основа на устойчивия растеж и котва на стабилността и доверието, посочва управителят на БНБ.

Според Радев в по-общ план предизвикателството пред Европа е не само да устои на несигурността, но и да я превърне в източник на обновление.

Това означава завършване на изграждането на единния пазар, задълбочаване на капиталовите пазари и ускоряване на реформите, които укрепват конкурентоспособността и устойчивостта на Европа, посочва той, добавяйки, че твърде често европейската политика остава реактивна и фрагментирана.

По думите му ако Европа действа решително и съгласувано, тя може да превърне своето многообразие в сила, но ако се колебае, рискува да загуби позиции в един все по-конкурентен свят.

По отношение на предстоящото присъединяване на България към еврозоната Димитър Радев подчертава, че това е не само ключов икономически етап, а стратегическо решение, което ще укрепи българската икономика в институционалната и финансова рамка на Европа.

Според него присъединяването към еврозоната не е край на процеса, а начало, включително на по-дълбока отговорност за поддържане на фискална дисциплина, укрепване на институциите и следване на последователна реформаторска политика.

Това са принципите, върху които България – и нашият регион като цяло – трябва да продължат да изграждат конвергенция, устойчивост и дългосрочен растеж, добавя Димитър Радев.

Източник: БТА

Делът на държавния дълг на страните от Европейския съюз (ЕС) спрямо брутния вътрешен продукт (БВП) се е повишил до 81,5 на сто в края на второто тримесечие на 2025 г. спрямо 81,1 на сто в края на първото тримесечие, сочат най-новите данни на „Евростат“, публикувани днес. В еврозоната съотношението е 88,2 на сто спрямо 87,7 на сто през предходното тримесечие.

На годишна база делът на държавния дълг се увеличава както в ЕС – от 81,2 на сто през второто тримесечие на 2024 г. до 81,9 на сто, така и в еврозоната – от 87,7 на сто до 88,2 на сто, показват данните.

В края на второто тримесечие на 2025 г. дълговите ценни книжа представляват 83,7 на сто от общия държавен дълг в ЕС и 84,2 на сто в еврозоната, займите – съответно 13,8 на сто и 13,2 на сто, а наличната валута и депозитите – по 2,5 на сто и в двете зони.

В края на второто тримесечие на 2025 г. най-високо съотношение на държавния дълг спрямо БВП сред страните от ЕС е отчетено в Гърция (151,2 на сто), Италия (138,3 на сто), Франция (115,8 на сто), Белгия (106,2 на сто) и Испания (103,4 на сто).

Най-ниското съотношение – държавен дълг към БВП за второто тримесечие на 2025 г. е регистрирано в Естония (23,2 на сто), Люксембург (25,1 на сто), България (26,3 на сто) и Дания (29,7 на сто).

Спрямо първото тримесечие на 2025 г. 15 страни членки регистрират ръст в съотношението на дълга към БВП в края на второто тримесечие на 2025 г., а 12 -спад. Най-голямо увеличение е отчетено във Финландия (4, 3 процентни пункта), Латвия (2.7 процентни пункта), България (2.6 процентни пункта), Португалия (1.8 процентни пункта), Франция (1.7 процентни пункта) и Румъния(1,4 процентни пункта). Най-значително понижение е налице в Литва (-1,4 процентни пункта), Ирландия (-1,2 процентни пункта), Гърция и Люксембург (- 1,1 процентни пункта и в двете страни).

Спрямо второто тримесечие на 2024 г. 16 страни членки регистрират ръст в съотношението на дълга към БВП в края на второто тримесечие на 2025 г., а 11 страни членки – понижение. Най-голямо увеличение е отчетено във Финландия (7,8 процентни пункта), Полша (6,1  процентни пункта), Румъния (5, 8 процентни пункта), България (4,3 процентни пункта), Франция (3, 5 процентни пункта), Словакия ( 2,7 процентни пункта), Италия (2, 3 процентни пункта) и Латвия (2 процентни пункта). Най-голямо увеличение е отчетено в Гърция (-8.9 процентни пункта), Ирландия (-7.2 процентни пункта), Кипър (-6,5 процентни пункта), Дания (-3, 5 процентни пункта) и Португалия (-2,3 процентни пункта).

Съотношението на дълга към БВП в края на 2024 г. нараства незначително в ЕС до 80,7 на сто от 80,5 на сто в края на 2023 г. , а в еврозоната до 87,1 на сто от 87 на сто.

В края на 2024 г. най-ниските съотношения на дълга към БВП са  регистрирани в Естония (23,5 на сто), България (23, 8 на сто), Люксембург (26, 3 на сто), Дания (30,5 на сто), Швеция (34 на сто) и Литва (38 на сто). Съотношението на дълга към БВП  е над 60 на сто от БВП в 12 страни членки , като най-високи нива са отчетени в Гърция (154, 2 на сто), Италия (134, 9 на сто), Франция (113, 2 на сто), Белгия (103, 9 на сто) и Испания (101,6 на сто).

Източник: БТА