Протестна нота, свързана с проблеми при кандидатстване за отпускане на необходимите помощни средства за хората с увреждания, внесоха в парламента представители на Сдружение „Достойнство 2023“.

Нотата е адресирана до Министерството на здравеопазването (МЗ), Комисията по здравеопазване в 51-вото Народно събрание, Комисията за защита от дискриминацията (КЗД) и Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), пише БТА.

От правозащитната организация настояват за незабавно изслушване на всички организации, представляващи интересите на хората с увреждания, пред здравната комисия и МЗ, както и за сформиране на работни групи, които да дискутират промени в законодателството. От сдружението искат ясна дефиниция кое средство се явява помощно и кое представлява медицинско изделие.

Общността на хората с различни увреждания в България надхвърля един милион души, а близо 50 000 българи живеят с протезирани крайници, каза за БТА Павлина Григорова от Сдружение „Достойнство 2023“. Основно нещо, с което се сблъскваме напоследък, са системните откази за отпускане на помощни средства, при които няма мотиви, каза тя. Когато се потърсят мотиви от здравната каса, никой не отговаря, добави тя. Не можеш да кажеш на пациент с множествена склероза, че няма да му отпуснеш помощни средства, защото му плащаш лечението, каза Григорова.

Има два основни проблема при протезиране на крайници след ампутация, каза тя. Единият са ограниченията по договорите с НЗОК, заради които пациентите са обвързани с една конкретна фирма за изработка и ремонт на протези. Липсва и достатъчно финансиране, тъй като сумите, които здравната каса отпуска, покриват само базови протези, които често не отговарят на нуждите на пациента, заяви тя.

Изборът на колички, както и сумите, за които частично заплаща НЗОК, са изключително ограничени. Освен това са много тежки, каза още Григорова. По думите ѝ децата с ограничена мобилност също не получават нужното финансиране от здравната каса, за да им бъдат осигурени необходимите помощни средства. Григорова коментира и нуждата от лифтери – устройства, които повдигат пациентите от леглото, както и специализирани медицински легла за домашна употреба, които са изцяло непокрити от здравната система.

Виж още за:

Източник: Offnews.bg

Ново изследване свързва обструктивната сънна апнея с мозъчни увреждания в области, критични за паметта – вероятно в резултат на ниски нива на кислород по време на REM-съня. Установено е, че хора с по-ниска кислородна сатурация по време на тази фаза имат повече хиперинтензивни зони в бялото мозъчно вещество – белези за увреждане на малките кръвоносни съдове.

Тези промени са свързани и с намален обем на хипокампа и енториналната кора – две ключови области за съхраняване и извличане на спомени – както и с по-слабо представяне при тестове за памет. Макар изследването да не доказва причинно-следствена връзка, то дава ценна представа за това как сънната апнея може да допринася за когнитивен спад и загуба на памет с напредване на възрастта и при болестта на Алцхаймер, съобщава Neuroscience.com, цитирано от БГНЕС.

Откритията сочат, че мозъчните промени са най-тясно свързани със степента на спад на кислородните нива по време на REM-съня – фазата на съня, в която най-често сънуваме и която играе ключова роля в консолидацията на спомени и обработката на емоционални преживявания.

Обструктивната сънна апнея възниква, когато мускулите в гърлото се отпускат по време на сън, блокирайки дихателните пътища и предизвиквайки многократни събуждания с цел поемане на въздух. Това води до нарушен сън и понижени нива на кислород, което от своя страна може да увреди малките кръвоносни съдове в мозъка.

„Обструктивната сънна апнея е разстройство, чието разпространение нараства с възрастта, а ниските нива на кислород по време на сън могат да навредят на способността на мозъка и тялото да функционират нормално“, казва д-р Брайс А. Мандър от Калифорнийския университет в Ървайн.

„Нашето проучване показва, че ниските нива на кислород, особено по време на REM-съня, могат да са свързани с когнитивен спад, дължащ се на увреждане на малките мозъчни съдове и последващата дегенерация на мозъчни зони, отговорни за паметта.“

Изследването включва 37 участници със средна възраст от 73 години, които не са имали когнитивни нарушения и не са приемали сънотворни медикаменти. Всички са преминали през нощни изследвания на съня. От тях 24 са били диагностицирани с обструктивна сънна апнея.

Изследователите са измервали нивата на кислород в кръвта по време на всички фази на съня, включително REM. Направени са и мозъчни сканирания за анализ на мозъчната структура. Установено е, че по-ниските кислородни нива по време на REM-съня корелират с по-високи нива на хиперинтензивност в бялото вещество. Тези ярки петна на сканиранията се считат за признак на увредена мозъчна тъкан, причинена от нарушения в кръвообращението. Минималните нива на кислородна сатурация и времето, прекарано със сатурация под 90%, са предиктори за степента на мозъчните увреждания. Нива под 90% се считат за тревожни.

Изследователите също измерват обема на хипокампа и дебелината на енториналната кора. Установено е, че по-голямото увреждане в бялото вещество се свързва с по-малък обем и по-тънка структура на тези области. Участниците са преминали и тестове за памет преди и след сън, за да се оцени зависимостта между съня и способността за запомняне. Оказва се, че по-слабата памет след сън корелира със загуба на дебелина в енториналната кора.

„В заключение, нашите резултати частично обясняват как обструктивната сънна апнея може да допринася за когнитивен спад и развитие на болестта на Алцхаймер чрез дегенерация на мозъчни области, свързани с паметта по време на сън“, обобщава д-р Мандър.

Виж още за:

Източник: Offnews.bg

Проблемът на варицелната ваксина е, че доста от децата, на възрастта за поставяне на ваксина, вече са прекарали варицела и не е разумно да бъдат ваксинирани. Това каза по БНР проф. Тодор Кантарджиев, епидемиолог и бивш директор на Националния център по заразни и паразитни болести.

„Задължителното ваксиниране на всички бременни срещу респираторния синцитиален вирус не проработва, а компрометира и другите ваксини“, заяви още специалистът.

По думите му респираторните инфекции намаляват рязко. Всеки възрастен боледува около 5 пъти годишно от някаква инфекция, а децата около 8 пъти, посочи професорът.

Той бе категоричен, че не е необходима задължителна масова ваксинация срещу менингит. „Много рядко имаме менингококова болест и менингококов менингит- много по-малко от 1 случай на 100 000“, посочи експертът.

Той препоръча да се избягват тревните площи и сред природата – в парка или междублокови пространства, родителите да проверяват децата си за кърлежи. „До 12 часа кърлежът не може да пренесе заболяване, затова навременното му сваляне е важно“, напомни проф. Кантарджиев. По думите му, хората трябва да се научат да свалят кърлеж с тънка пинсета или конец.

Пиковете на лаймската болест са юли и август. Тогава обикновено се проявяват симптомите. „Тази инфекция малко се преекспонира в нашата страна“, обясни епидемиологът и допълни, че най-много кърлежите са в контакт с хората в месеците с висока трева, топло време и дъждове – май, юни и юли.

„Със затоплянето на времето трябва да прилагаме забравени неща, за които педиатрите не говорят – децата да се закаляват, да свикнат от ранна възраст на водни процедури – обтриване, както и да се излагат умерено на слънце“, препоръча проф. Кантарджиев.

Виж още за:

Източник: Offnews.bg