Отстраненият президент на Република Сръбска Милорад Додик се срещна днес в Москва със секретаря на Съвета за сигурност на Русия Сергей Шойгу, както и с Юрий Ушаков – съветник на руския президент Владимир Путин по външната политика, предаде хърватският портал Индекс.

Додик е на посещение в Русия в опит да укрепи политическата си позиция, след като загуби мандата си като президент на босненската Република Сръбска и бе осъден на година затвор за неспазване на решенията на върховния представител на международната общност Кристиан Шмит, отбелязва порталът. Преди това той потърси подкрепа в Белград и Будапеща, а в Москва пристигна вчера със същата цел, припомня още медията.

Там той първо беше приет от руския външен министър Сергей Лавров, който му обеща продължаваща подкрепа.

Шойгу заяви, че събитията в Босна и Херцеговина и Сърбия са били обсъдени по време на срещата.

„Разбира се, ситуацията е доста напрегната и се надяваме, че мерките, предприети от Република Сръбска и подкрепени от Русия, ще дадат резултати“, каза Шойгу, който заемаше длъжността на руски министър на отбраната по времето, когато агресията срещу Украйна започна.

Додик отвърна, че е убеден, че ситуацията е „под контрол“ и се оплака от натиска, който идва върху него от страна на Запада.

„Западняците все още се опитват да елиминират всеки, който не ги харесва, особено Германия и Великобритания. Те искат да довършат недовършената работа на Балканите и да санкционират всеки, който не ги харесва“, каза Додик, цитиран от Индекс.

Вчера, когато говори пред репортери заедно с Лавров, той нарече властите в Лондон и Берлин най-големите врагове на Република Сръбска и на него самия, повтаряйки стари тези, че сега се надява на по-голямо разбиране от Вашингтон, тоест от кръга на администрацията на Доналд Тръмп, отбелязва порталът.

Съгласно условията на Дейтънското мирно споразумение, сложило край на войната в Босна (1992-1995 г.), страната е разделена на две полуавтономни части – Република Сръбска, населена предимно с босненски сърби, и Федерация Босна и Херцеговина (мюсюлманско-хърватска федерация), където живеят босненски мюсюлмани (бошняци) и босненски хървати. Всяка част има собствено правителство, парламент и полиция, но двете са свързани чрез общи институции на държавно равнище, включително съдебна система, армия, служби за сигурност и данъчна администрация. Дейтънското споразумение дава широки правомощия на върховния представител на международната общност, включително да налага закони, да назначава и уволнява държавни служители и др. 

Източник: БТА

Черна гора се надява да се присъедини към ЕС и еврозоната през 2028 година, каза днес черногорският премиер Милойко Спаич, цитиран от Ройтерс.

Спаич добави пред репортери във Франкфурт, че Черна гора, чиято икономика почти се удвои през последните пет години, също така обмисля да продаде нови държавни облигации на институционални или дребни инвеститори.

ЕС поднови инициативите за приемане на нови членове след руската инвазия в Украйна през 2022 година, като посочва, че избухването на войната е подчертало опасността от съществуването на „сиви зони“ в непосредствена близост до блока.

Черна гора получи статут на страна кандидатка за членство в ЕС през 2010 година, а преговорите за присъединяване започнаха през 2012 година

Спаич каза, че се стреми Черна гора да изпълни останалите критерии за прием в ЕС – свързани предимно с укрепването на институциите – до края на следващата година. Окончателният прием на страната в евросъюза ще стане след одобрението на 27-те страни членки.

„Ако имаме 27 ръце, които подкрепят кандидатурата ни, се надяваме да се видим в ЕС през 2028 година“, каза черногорският премиер след среща с германски бизнесмени и политици.

Спаич се надява също така Черна гора, която прие еврото още преди пълната си независимост, получена след разделянето със Сърбия през 2006 година, да влезе в еврозоната едновременно с приемането в ЕС през 2028 година.

Според правилата на ЕС това ще изисква от Черна гора да поддържа инфлацията и дългосрочните си лихви в рамките на даден диапазон в съответствие с най-добре представящите се страни членки на еврозоната. 

Брутният вътрешен продукт на Черна гора е нараснал до 7,8 милиарда евро миналата година спрямо 4,2 милиарда евро през 2020 година, подчерта Спаич.

Нетната заплата се е удвоила от 500 евро в началото на 2022 година до 1000 евро тази година благодарение на намаляване на данъците, допълни той.

Централната банка на Черна гора обаче повдигна някои въпроси във връзка с прогнозите на правителството за приходите и дълга миналата година.

Спаич, който е бивш кредитен анализатор в „Голдман Сакс“ (Goldman Sachs), защити работата на правителството си.

Дефицитът ни е около един процент за първите осем месеца на годината, посочи той.

Черногорският премиер каза, че правителството му обмисля продажбата на нов дълг на институционални инвеститори в Лондон, Франкфурт или Токио, или пускане на облигации за местни дребни инвеститори.

Източник: БТА

/ПК/

Източник: БТА