Всеки, който изхвърля отпадъци от автомобил в Италия, подлежи на сериозни санкции съгласно нов регламент, влизащ в сила тази седмица, съобщи АПА.

Предвиждат се глоби до 18 000 евро, а в природни резервати – в определени случаи – и лишаване от свобода. Нарушителите могат да бъдат установени чрез камери за видеонаблюдение, без да е необходимо автомобилът да бъде спрян от полицията.

Снимка на регистрационния номер е достатъчна, за да се установи собственикът на превозното средство и да се наложи глоба. За разлика от досега, санкцията се налага и без спиране на автомобила.

Ако на пътя бъде изхвърлена носна кърпичка или фас, глобата е до 1188 евро. Изхвърлянето на кен, стъклена бутилка или торба с боклук през прозореца води до доклад до прокуратурата.

При изхвърляне на отпадъци в близост до реки, в защитени природни зони или вече замърсени територии, когато има конкретна опасност за хора или околната среда, се предвижда лишаване от свобода от шест месеца до пет години и половина, а при по-тежки случаи – до седем години.

Ако деянието е извършено с превозно средство на частна фирма, то може да бъде конфискувано. Мярката се прилага и за лица, които използват автомобили или камиони, за да изхвърлят отпадъци в полета, изоставени промишлени зони или природни резервати.

За изхвърляне на опасни отпадъци наказанието е от една до пет години лишаване от свобода, а при утежнени обстоятелства – от година и половина до шест години.

Ако нарушението е извършено от служител със служебен автомобил, собственикът на превозното средство носи отговорност за неупражнен надзор, като наказанието може да достигне до шест години и половина лишаване от свобода. 

Източник: БТА

Главният изпълнителен директор на „Мерцедес-Бенц“ (Mercedes-Benz) Ола Калениус се обяви против планираната забрана на продажбата на нови автомобили с двигатели с вътрешно горене в Европейския съюз от 2035 г., съобщи ДПА, цитирайки интервю на Калениус за вестник „Ханделсблат“ (Handelsblatt).

Според него, ако след 2035 г. не бъде разрешена регистрацията на нови автомобили с двигатели с вътрешно горене, европейският автомобилен пазар е застрашен от срив. Той прогнозира повишено търсене на такива автомобили малко преди влизането на забраната в сила, което по думите му „няма да допринесе за опазването на климата“.

Калениус, който е и президент на Европейската асоциация на автомобилостроителите (ACEA), призова политиците да не определят конкретна крайна дата за продажба на нови автомобили с двигатели с вътрешно горене. Вместо това той препоръча стимулиране на електромобилите чрез по-ниски цени на електроенергията на зарядните станции и чрез данъчни облекчения.

„Разбира се, че трябва да декарбонизираме, но това трябва да стане по технологично неутрален начин. Не трябва да забравяме за икономиката си“, каза Калениус, като предупреди, че в противен случай Европа рискува да загуби икономическата мощ на своята автомобилна индустрия.

Той допълни, че секторът вече е подложен на натиск заради високите мита на САЩ и слабото търсене. „Нашата индустрия преживява едновременно проливни дъждове, градушки, бури и сняг. Производството на автомобили е труден бизнес, сега повече от всякога“, коментира Калениус.

Той изрежда три основни причини за това, като на първо място в списъка са американските мита. По думите му ако САЩ решат да предефинират световния търговски ред, който е в сила от десетилетия, това неминуемо ще се отрази на бизнеса. При управлението на президента Доналд Тръмп САЩ повишиха митата върху вноса от ЕС, включително върху автомобилите.

На второ място Калениус описа интензивната „дарвинова“ конкуренция от Китай, където над 100 производители на автомобили се борят за пазарен дял. „Потребителските настроения във важните за нас сегменти от висок клас са меко казано много потиснати от няколко години“, отбеляза той. 

Трето, преминаването към електрическа мобилност отнема повече време от очакваното. „Ето защо инвестираме паралелно в множество технологии за задвижване за продължителен период от време“, обясни Калениус.

През втората половина на годината предстои преразглеждане на регламентите на ЕС за защита на климата в автомобилната индустрия. Браншът настоява за ново облекчаване на изискванията, след като крайният срок за постигане на по-строгите лимити за емисиите на въглероден диоксид вече беше удължен. Европейската комисия засега не възнамерява да отстъпва от планираната забрана.

„Трябва да направим проверка на реалността. В противен случай ще се ударим в стената с пълна газ“, предупреди Калениус.

Източник: БТА

Българският износ за Германия продължава да се свива сериозно през последните месеци, показват публикувани днес данни на Германския комитет за източноевропейски икономически отношения.

През юни износът ни за Германия е намалял с 19,4 на сто на годишна база до 499 млн. евро (620 млн. евро година по-рано). Сред страните от Източна Европа България е с втори най-голям годишен спад на износа за Германия, като по-значително намаление е регистрирала единствено Беларус, чийто износ се е понижил с над 72 процента. След България се нарежда Русия с понижение на износа за Германия от 17,3 на сто.

Вносът от Германия към България за юни се е увеличил с 6,9 на сто до 525 млн. евро (491 млн. евро година по-рано). Общият стокооборот между двете страни през месеца възлиза на 1,024 млрд. евро, което е спад от 7,8 на сто спрямо юни 2024 г. (1,111 млрд. евро).

За първото полугодие износът ни за Германия е намалял с 10,5 процента на годишна база до 3,012 млрд. евро (3,366 млрд. евро година по-рано). В същия период германският износ за България се е увеличил с 2,3 на сто до 3,035 млрд. евро (2,967 млрд. евро преди година). Общият двустранен стокооборот за шестмесечието е спаднал с 4,5 на сто до 6,048 млрд. евро (6,332 млрд. евро година по-рано), сочат данните на Германския комитет за източноевропейски икономически отношения.

Въпреки понижението в някои държави германската експортна индустрия отчита голям потенциал в търговията с Източна и Югоизточна Европа. Според комитета бизнесът с Полша се развива особено добре – през първата половина на годината двустранният търговски обмен се е увеличил с 4,6 млрд. евро до рекордните над 90 млрд. евро (+5,4 на сто). Германският износ за Полша е нараснал с над 2,6 млрд. евро (+5,7 на сто), а вносът – с 2 млрд. евро (+5,2 на сто). Полша е пети по важност търговски партньор на Германия, непосредствено след Франция.

САЩ остават водещ търговски партньор на Германия през първото полугодие на 2025 г., изпреварвайки Китай и Нидерландия. Германският износ за Полша (49,4 млрд. евро) вече надвишава този за Китай (41,4 млрд. евро).

По данни на Федералната статистическа служба временният контрол на германско-полската граница няма да окаже незабавно отрицателно въздействие върху търговския баланс. Логистичното сдружение BGL обаче настоява за специални правила за обработка на камионите, за да се гарантира снабдяването на населението и икономиката. През 2024 г. над 9,7 млн. камиона, подлежащи на пътни такси, са преминали през германско-полските гранични пунктове.

„След разширяването на ЕС през 2004 г. Германия и Полша написаха една успешна история“, коментира Катрина Клаас-Мюлхаузер, председател на Комитета за източноевропейски икономически отношения, цитирана в прессъобщението. „Урокът е, че трябва да продължим да решаваме двустранните проблеми спокойно и да развиваме ЕС в тясно сътрудничество“, допълни тя.

Германският износ за Украйна се е увеличил с 30 на сто до 4,6 млрд. евро през първото полугодие. „Подкрепата и възстановяването на Украйна остават ключови задачи за европейската политика и бизнес“, каза Клаас-Мюлхаузер, като предупреди, че евентуално отслабване на борбата с корупцията може да възпрепятства инвестициите.

Търговията с Чехия също отбелязва ръст – с 3,4 на сто до 57,8 млрд. евро за полугодието. Германският износ е нараснал с 1,6 на сто до 26,6 млрд. евро, а вносът от Чехия – с 5 на сто до 31,2 млрд. евро. Според комитета търговският баланс със Словакия остава стабилен, докато обменът с Унгария е намалял с 3,7 на сто до 33,4 млрд. евро заради икономическата политика на правителството в Будапеща.

Последиците от войната в Украйна продължават да влияят негативно върху търговията с Русия, която през първата половина на 2025 г. е намаляла с почти 13 на сто. Русия е 12-а сред 29-те източноевропейски търговски държави на Германия, изпреварена от Сърбия, Хърватия и Литва.

Германският износ като цяло за първото полугодие е спаднал с 0,1 на сто до 786 млрд. евро. Износът за 29-те държави от Централна и Източна Европа и Централна Азия, с които работи Комитетът за източноевропейски икономически отношения, е нараснал с 2,2 на сто до 144 млрд. евро.

Комитетът е създаден през 1952 г. и представлява интересите на германски фирми в 21 страни от Източна Европа, Южен Кавказ и Централна Азия. Организацията провежда над 100 инициативи годишно, включително бизнес делегации, тематични конференции и двустранни съвети, като партнира на федералното правителство и правителствата в региона при насърчаването на икономическото сътрудничество. Тя се подкрепя от пет основни бизнес организации и обединява над 200 компании.  

Източник: БТА