Борислав Леонкев – Бочи от Мездра иска да свърже селата около родния си град в кръгов туристически маршрут. Той е на 81 години и започва да се занимава с настоящата си дейност преди около пет години. „Доброволец съм към Дирекцията на Природен парк „Врачански Балкан“, където маркирам пътеки, каза той за БТА. Направил съм 21 пътеки в община Мездра и Искърското дефиле, по част от тях съм работил сам, а по други – с помощта на приятели. Моята цел е да направя кръгов маршрут, който да свърже всички села в общината, а от всяко село да има отклонение до значими исторически и археологически обекти в околността“, каза Леонкев.

Пътеките са дълги средно 8-10 километра, откъде да мине маршрутът избира сам. „Първо го минавам, бележа, после минавам и почиствам с ножици, накрая минавам и маркирам. Сам поставям и табелите. После се връщам и чистя, защото обраства. Връщал съм се целия в дрипи и окървавен, защото се минава през драки. Сега съм почти готов с маркирането, остава само да се отбележат маршрутите и да се пуснат с тракове, за да станат известни“, каза доброволецът.

По думите му най-експресната пътека, която е направил заедно с приятел, е дълга 15 км, тръгва от врачанското село Челопек и продължава през Рашов дол, повтаряйки пътя на Ботевите четници след разбиването на четата и стига до с. Зверино. Това е и най-обзорната пътека, част от нея се движи по билото на планината, минава над Черепишкия манастир, където планинарите са поставили дървен кръст.

Най-трудната пътека според Борислав Леонкев е между гара Струпец, община Роман и мездренското Старо село. Дълга е пет километра, минава край места, където е имало римски крепости и стига до интересна скала край с. Старо село. Самата скала е със специфичен отвор и затова се нарича „Врътеният камък“, до нея се намира пещера, в която са живели първобитни хора. В околността има и стара църква от 12-и век, а на пода пред нейния олтара има енергийна плоча. „Стъпваш бос и усещаш как енергията влиза в теб, но не всеки го усеща“, разказа 81-годишният планинар.

„Когато времето позволява, излизам почти всеки ден. Това ме държи жизнен. Ако не се занимаваш с нещо, си отиваш“, категоричен е възрастният човек и допълва. „Това, което го правя, не го правя за себе си, а за другите, но самата община не обръща никакво внимание. Даже бях събирал чували с пластмасови шишета около р. Искър, 10 чувала. Казах в общината, че са складирани, да отидат и да ги изкарат. Никой не реагира, дойде Искъра и ги отнесе надолу към Дунава“, разказа Борислав Леонкев.  

Той е бивш строителен техник, но почти целия му живот е минал в планината, от там е и връзката с природата и това негово желание да остави нещо след себе си. Живее в Мездра, въпреки, че е потомък на стар врачански род. Прадядо му Цено Леонкев бил един от съзаклятниците по време на Априлското въстание, а след Освобождението е кмет на Враца, в периода от 1887 г. до 1893 г. Той е един от инициаторите за построяването на Ботевия паметник във Враца през 1890 г., който е първият паметник на национален герой в Княжество България, а благодарение на него Враца се сдобива и с градска градина, по подобие на Софийската, припомни неговият внук.

Източник: БТА

/ВЙ/

Източник: БТА

Президентът Франсоа Митеран беше открил в президента Желю Желев просветителска личност, която, „въоръжена“ единствено със собствените си убеждения, никога не се отчайва, а върви напред. Това заяви Жан Мюзители – почетен член на Държавния съвет на Франция, на форума „Желю Желев, президентът философ. От дисидентството към демокрацията, Европа и споделената отговорност“ днес във Френския културен институт по повод 10 ноември.

Д-р Желю Желев е президент на България в периода 1990-1997 година. Той е първият демократично избран държавен глава на страната. Умира на 30 януари 2015 година.

За отношенията между Желев и Франсоа Митеран, президент на Франция в периода 1981 -1995 г., разказа на форума в София Жан Мюзители, който по онова време е дипломатически съветник и говорител на Митеран. Той присъства на посещението на Митеран в София през януари 1989 г., на прочутата работна закуска в посолството на Франция в България и на срещата със студенти в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Тази среща беше невероятен момент, в който почувствахме вятъра на свободата, който духа вече над страната. Митеран беше очарован от разговорите с Желев и от отношенията, които се създадоха между тях, посочи Мюзители.

За Митеран срещите в София през 1989 г. бяха откритие, защото от доста време отношенията между двете държави бяха в „леден“ период на недоверие и непознаване, каза Жан Мюзители. Той припомни, че последното посещение на Тодор Живков във Франция е било през 1966 г., а 23 години след това на практика не е имало отношения между двете държави на това ниво.

Срещата между Желев и Митеран през 1989 г. се превърна в едно преоткриване между Франция и България, посочи французинът и каза, че тогава двамата са поели взаимен ангажимент да останат в контакт. По-късно, в продължение на пет години до 1994 г., двамата имаха общо десет срещи – седем в Париж, две в София и една на остров Мавриций, припомни Мюзители. През целия период диалогът между Митеран и Желев се запази зарази лично харесване и близост. Митеран срещна в Желев събеседник от типа събеседници, които харесваше, и откри в него смесицата между упоритост и мъдрост. Той на няколко пъти подчертаваше тези характеристики в личността на Желев, заяви Мюзители.

В поздравлението си по случай избирането на Желю Желев за президент на България през 1990 г. Фрюнсоа Митеран го приветства като новатор. За френския президент Желев винаги предпочита диалога, успокояването на страстите, това, че успява да вдъхне на Балканите нов стил на отношения между съседите.  

Роден през 1946 г. в Бордо, Жан Мюзители е почетен член на Държавния съвет на Франция и бивш посланик. Възпитаник на Висшето училище в Сен-Клу и на Националното училище по администрация, носител на френската „агрегация“ по италиански език, той е посветил кариерата си на дипломатическата и културната служба на Франция. Съветник в посолството на Франция в Рим от 1981 до 1984 г., след това е бил дипломатически съветник от 1984 до 1989 г., а по-късно и говорител (1989–1995) на президента Франсоа Митеран, преди да стане съветник към министрите на външните работи Ролан Дюма и Юбер Ведрин. Посланик към ЮНЕСКО от 1997 до 2002 г., а след това – държавен съветник от 2001 до 2015 г., бил е и председател на Националния институт за културно наследство (1999–2008) и на Комисията за частно копиране (2015–2021).

Член е на управителния съвет на Института „Франсоа Митеран“ и е автор на двусерийния телевизионен филм „История на френската дипломация“ (2009 г.).

Източник: БТА