Икономика
Бюджетното салдо по консолидираната фискална програма на България към септември 2025 г. е отрицателно в размер на повече от 6 милиарда лева

Бюджетното салдо по консолидираната фискална програма към септември 2025 г. е отрицателно в размер на 6,055 млрд. лв. (2,7 на сто от прогнозния брутен вътрешен продукт), съобщава Mинистерството на финансите.
Отрицателното бюджетно салдо се формира от дефицит по националния бюджет в размер на над 4,354, млрд. лв. и дефицит по европейските средства в размер на повече от 1,7 млрд. лева. Очаква се през четвъртото тримесечие на годината да постъпят втори и трети транш по Механизма за възстановяване и устойчивост в общ размер на над 4 млрд. лв., което ще компенсира напълно натрупания дефицит по сметките за средства от ЕС (в размер на над 1,7 млрд. лв.), респективно текущо ще подобри салдото по КФП, съобщават от МФ.
Приходите, помощите и даренията по КФП към септември 2025 г. са в размер на близо 59,756 млрд. лв. или 66,2 на сто от годишните разчети. Постъпленията нарастват с 14,8 на сто ( близо 7,722 млн. лв.) спрямо отчетените към септември 2024 година. Сравнени със същия период на 2024 г. данъчните приходи нарастват номинално с 14,5 на сто ( почти 6,113 млрд. лв.), неданъчните приходи нарастват с 26,2 на сто ( над 1,892 млрд. лв.), а постъпленията в частта на помощите и даренията са по-малко с 283,4 млн. лева.
Данъчните постъпления (вкл. приходите от осигурителни вноски) са в размер на над 48,405 млрд. лв., което представлява 68,3 на сто от разчетените за годината. Постъпленията от данъци и осигурителни вноски формират 81 на сто от общите постъпления по КФП за периода.
Неданъчните приходи са в размер на повече от 9,113 млрд. лв., което представлява 76 на сто от годишните разчети. Тези приходи се формират основно от приходи от държавни, общински и съдебни такси, приходи и доходи от собственост, приходи от концесии, приходи от продажба на квоти за емисии на парникови газове и други.
Приходите от помощи и дарения са в размер на 2,237 млрд. лева.
Разходите по КФП (вкл. вноската на България в бюджета на ЕС) към септември 2025 г. възлизат на над 65,811 млрд. лв., което е 68,1 на сто от годишните разчети.
Нелихвените разходи са в размер на 63 млрд. лв., което представлява 68 на сто от годишния разчет и ръст (на съпоставима база) от над 8,952 млрд. лв. (16,6 на сто) спрямо отчетените към септември 2024 г. Текущите нелихвени разходи са в размер на повече от 56 млрд. лв. Капиталовите разходи (вкл. нетния прираст на държавния резерв) възлизат на 6,9 млрд. лв. Предоставените текущи и капиталови трансфери за чужбина са в размер на 48,7 млн. лв. Лихвените плащания са в размер на повече от 1,339 млрд. лв. (82,5 на сто от планираните за годината и ръст от 443,7 млн. лв. спрямо същия период на 2024 г., което се дължи основно на календара по обслужването на държавния дълг),посочват от МФ.
Размерът на фискалния резерв към края на септември е почти 16,9 млрд. лв., в т. ч. над 15,427 млрд. лв. депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 1,472 млрд. лв. вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други.
Източник: БТА
Икономика
Централната банка на Австралия запази лихвените проценти без промяна, проявявайки предпазливост за инфлацията

Централната банка на Австралия остави основния лихвен процент без промяна на ниво 3,60 процента, както се очакваше, като заяви, че остава предпазлива по отношение на по-нататъшно облекчаване на паричната политика заради по-високата основна инфлация, стабилното потребителско търсене и съживяването на пазара на жилища, предава Ройтерс.
В края на двудневното си заседание по паричната политика Резервната банка на Австралия (RBA) посочи, че последните данни отчитат възможност инфлационният натиск в икономиката да се запази, и добави, че ще актуализира прогнозите си в зависимост от развитието на данните.
Пазарите не очакваха понижение на лихвения процент след по-високите от очакваните данни за инфлацията през третото тримесечие и не виждат перспектива за облекчаване на политиката до края на годината. Австралийският долар поевтиня с 0,3 процента до 0,6521 щатски долар, тъй като банката не даде ясни насоки за бъдещите лихвени решения, а тригодишните облигационни фючърси спаднаха с 2 пункта до 96,32. Пазарните суапове отчитат едва 10 процента вероятност за промяна през декември, а някои анализатори смятат, че цикълът на облекчаване вече е приключил.
„Преценката на Управителния съвет е, че част от увеличението на основната инфлация през септемврийското тримесечие се дължи на временни фактори“, се посочва в изявлението на Резервната банка. Отбелязва се още, че финансовите условия са се облекчили през тази година и че съществува несигурност дали паричната политика ще остане умерено рестриктивна.
През 2025 г. регулаторът намали лихвените проценти три пъти след оценка на тримесечните данни за инфлацията, но през третото тримесечие основната инфлация се ускори до 3 процента, достигайки горната граница на целевия диапазон от 2–3 процента. Цените на жилищата отчетоха най-големия си ръст от повече от две години през октомври, което според банката показва, че финансовите условия може би не са толкова строги, колкото се смяташе.
„Управителният съвет не само призна, че последните данни сочат, че инфлационният натиск може да се запази, но и значително повиши прогнозата си за инфлацията в краткосрочен план“, заяви Хари Мърфи Круз, ръководител на икономическите проучвания и глобалната търговия в „Оксфорд Икономикс Австралия“ (Oxford Economics Australia). По думите му сега се прогнозира основната инфлация да достигне 3,2 процента през четвъртото тримесечие и да остане на това равнище до средата на следващата година.
Безработицата е на най-високото си ниво от четири години насам – 4,5 процента, а възстановяването на потребителските разходи остава неравномерно. В последния си икономически обзор централната банка вече прогнозира, че основната инфлация ще се задържи над целевия диапазон от 2–3 процента до средата на 2026 г., което ограничава възможностите за допълнителни намаления на лихвите.
„Комънуелт банк ъф Австралия“ (Commonwealth Bank of Australia) заяви, че настоящият цикъл на облекчаване е приключил, докато „Нешънъл Австралия банк“ (National Australia Bank) и Ей Ен Зет (ANZ) все още очакват едно понижение на лихвите през следващата година. „Уестпак“ (Westpac) прогнозира две понижения през 2026 г.
Източник: БТА
Икономика
Испанските износители на черни маслини призовават ЕС да отговори на американските мита

Испанските износители на черни маслини призоваха ЕС да отговори на високите мита, наложени от президента на САЩ Доналд Тръмп, използвайки правомощията, предоставени му миналата седмица от Световната търговска организация (СТО), предаде Ройтерс.
Арбитражният орган на СТО излезе с решение, което позволява на ЕС да предприеме контрамерки на стойност до 13,64 милиона долара годишно в дългогодишния спор за зрелите маслини.
Това постановление отваря пътя на ЕС да получи разрешение от СТО за по-нататъшни ответни мерки, ако Вашингтон наложи компенсационни мита в бъдеще.
Испанската асоциация на износителите на трапезни маслини обяви, че решението на СТО показва „твърда подкрепа по повод оплакванията на Испания.“
Тя „очаква, че Европейската комисия няма да се поколебае да приложи ответните мерки, разрешени от СТО, ако САЩ не се съобразят доброволно с решението“, се посочва в изявление на асоциацията, изпратено по електронната поща.
САЩ, които неотдавна заплашиха Испания с още мита заради нежеланието ѝ да увеличи разходите за НАТО, заявиха в събота, че нямат намерение да отменят санкциите, предназначени да защитят производителите им.
Високопоставено лице от службата на търговския представител на САЩ заяви, че присъдените от арбитражния съд контрамерки са доста под поисканите от ЕС 33,5 милиона долара.
„Решението на СТО не нарушава антидъмпинговите и компенсационните митнически разпоредби на САЩ за зрели маслини от Испания, които ще продължат да носят облекчение на американските производители и да ги предпазват от нелоялно търгувания внос“, добави той.
Делът на Испания на пазара на черни маслини в САЩ се е сринал от 49 на сто през 2017 г. до 19 на сто през 2024 г., според официални данни, след като Тръмп наложи мита от над 30 на сто по време на първия си мандат, за да противодейства на дъмпинга и субсидиите по искане на калифорнийските производители на маслини.
Вашингтон прилага от август и мита от 15 на сто върху стоки от ЕС, включително трапезни маслини, което в случая на Испания е увеличило общата ставка до 46 на сто.
Говорителят на Европейската комисия по въпросите на търговията Олоф Гил заяви пред Ройтерс, че Брюксел анализира решението на СТО и обмисля следващите стъпки.
Положението на испанските производители на маслини на американския пазар се влошава „въпреки решението на СТО, което е изцяло в тяхна полза“, каза той.
И, ако испанският износ се е сринал, то доставките до САЩ от Мароко, Португалия и Гърция са се увеличили между 2017 и 2024 г. Гърция изпраща 30 на сто от износа си на маслини в САЩ.
Гръцките производители, които си осигуриха освобождаване от първоначалните мита на Тръмп, въпреки това приветстваха решението на СТО, заявявайки, че всичко, което насърчава свободната търговия, е ценно.
Източник: БТА
Икономика
Вятърната енергия осигури 23 на сто от електричеството в Европа през изминалото денонощие

Делът на електроенергията от вятърни централи в Европа през изминалите 24 часа е 23,2 на сто, сочат данни от днешния бюлетин на платформата WindEurope Power Numbers.
Вятърни турбини, разположени на сушата, са произвели 18,9 процента от общото количество електроенергия (1,423 гигаватчаса), а на морските вятърни паркове се падат 4,3 процента (325 гигаватчаса) от нея.
Страните в Европа с най-голям дял на вятърната енергия в общия електроенергиен микс през последното денонощие са Дания (77 процента), Ирландия (62,7 на сто) и Германия (46,1 процента). В България делът е 0,8 на сто.
Най-значителни количества електроенергия от вятър са произведени в Германия (650,5 гигаватчаса), Франция (193,3 гигаватчаса) и Нидерландия (115,8 гигаватчаса), сочи още справката. В България вятърните турбини са произвели 0,7 гигаватчаса.
/БП/
Източник: БТА
- 
										
																			Технологиипреди 3 месецаМъск ще съди Apple, защото не слага Х и Grok в списъка си с най-препоръчваните апликации
 - 
										
																			Икономикапреди 2 месеца„Енвидиа“ изпревари очакванията за второто тримесечие въпреки спирането на продажбите в Китай
 - 
										
																			Святпреди 3 месецаИзбирателните секции за изборите за парламент и президент в Боливия затвориха врати
 - 
										
																			Българияпреди 3 месецаС празни туби и призиви „Искаме вода!“ плевенчани протестираха срещу безводието
 - 
										
																			Святпреди 3 месецаПредседателят на Европейския съвет: Единството между Европа и САЩ е от жизненоважно значение за постигането на траен мир в Украйна
 - 
										
																			Святпреди 3 месецаПожар бушува в Националния парк Везувий в Италия
 - 
										
																			Технологиипреди 3 месецаМъск ще съди Apple, защото не слага Х и Grok в списъка си с най-препоръчваните апликации
 - 
										
																			Святпреди 3 месецаИракските власти започват ексхумация на погребаните в голям масов гроб, оставен от „Ислямска държава“
 
