Балкани
Бум в продажбите на жилища в Турция

Продажбите на жилища в Турция са достигнали пик през месец април тази година. По данни на Турския статистически институт през миналия месец са били продадени 118 359 жилища. Увеличението на годишна база е от 56,6 на сто, което представлява рекордна стойност.
За четирите месеца от началото на тази година са продадени 454 145 жилища, което е 27,9 процента ръст в сравнение с предходната година.
Според данните, цитирани в турските медии, увеличението е главно при продажбите на жилища втора ръка. През април са продадени 83 726 жилища втора ръка, което е с 62,6 на сто повече на годишна база.
Една трета от продадените жилища са в Истанбул, Анкара и Измир, като Истанбул е лидер в продажбите.
Най-слаби са продажбите в Ардахан, Тунджели и Байбурт в Югоизточен Анадол.
Наблюдава се също значително нарастване на закупуването на жилища чрез кредити, както и на ипотекираните жилища като цяло. През април броят на ипотекираните жилища се е повишил със 147 процента в сравнение със същия месец на миналата година, а общият им брой е 17 465.
През април т.г. е постигнат и 13,2 процента ръст в продажбите на жилища на чуждестранни граждани, които са общо 1440.
В категорията на чуждестранните купувачи на жилища в Турция преобладават гражданите на Руската федерация – 276 продадени жилища миналия месец. Те са следвани от гражданите на Иран – 128 жилища, и на Украйна – 120.
Най-много жилища са закупени от чужденци в Истанбул, Анталия и Мерсин.
В периода януари-април обаче се отчита спад от 13,5 на сто в продажбите на жилища на чужденци в сравнение със същия период на предходната година, показват още данните на турската национална статистика.
Източник: БТА
Балкани
Косовските депутати са получили над 530 хиляди евро в рамките на три месеца за парламентарни заседания без резултат

Косовските депутати са получили над 530 хиляди евро за три месеца за 54 парламентарни заседания от по няколко минути, по време на които народните представители не успяха да учредят парламента на Косово, съобщи Косовското радио и телевизия.
В Косово на 9 февруари се проведоха парламентарни избори, но от тогава страната е в политическа криза, тъй като депутатите не успяват да конституират парламента – дори след 54 опита. Конституционният съд на Косово наложи временна мярка, с която се забранява на депутатите да вземат решения или да предприемат действия във връзка с конституирането на парламента до 8 август. Очаква се дотогава Конституционният съд да излезе с решение по политическата безизходица в страната.
Въпреки наложената от Конституционния съд мярка, депутатите в Косово продължават да получават заплати съгласно Закона за заплатите. За 54-те опита за конституиране на парламента те са получили пълни заплати, което е струвало на държавата повече от половин милион евро.
Според данни, предоставени на медията от администрацията на косовския парламент, депутатите са получили общо 95 633,93 евро за месец април, 234 998,98 евро за май и 199 907,67 евро за юни.
Дирекцията по медии и връзки с обществеността на косовския парламент информира, че „депутатите не са се възползвали от други облаги и никой от тях не се е отказал от заплатата си“.
Наблюдатели на работата на парламента казват, че макар да е законно, получаването на заплати от депутатите не е никак етично. Наим Якай от Косовския демократичен институт (КДИ/IDK) смята, че тези средства не са заслужени.
„Тези заплати не представляват някаква икономическа тежест въпреки социално-икономическата ситуация. В етичен смисъл – да, несправедливо е да получаваш заплата, без да работиш“, казва той.
Якай допълва, че депутатите оправдават заплатите си с това, че вземат участие на всяко заседание на парламента.
Социологът Артан Мухаджери казва, че „единственото хубаво нещо, което се е случило в последните четири или пет месеца е, че тези политици, които (…) нямат смелост и морал, са показали истинското си лице“. Той допълва, че докато получават заплати от данъците на косовските граждани, депутатите не правят нищо, за да конституират парламента.
Източник: БТА
Балкани
Централната избирателна комисия на Босна и Херцеговина прекрати мандата на президента на босненската Република Сръбска Милорад Додик

Централната избирателна комисия (ЦИК) на Босна и Херцеговина прекрати днес мандата на президента на Република Сръбска Мирослав Додик, съобщи ЦИК, след като бе потвърдена присъдата му от една година затвор и шест години забрана да заема политически постове за неспазване на решенията на върховния представител на международната общност в страната.
„Централната избирателна комисия на Босна и Херцеговина взе решение на днешното си заседание за прекратяване на мандата на Милорад Додик, президент на Република Сръбска, избран на общите избори през 2022 година“, се посочва в прессъобщението на ЦИК, като се допълва, че решението може да бъде обжалвано в срок от два дни.
Решението е взето единодушно, отбелязват местните медии.
След изтичане на периода за обжалване ЦИК трябва да вземе решение за провеждане на предсрочни избори в Република Сръбска, които трябва да се състоят в срок от 90 дни.
Додик беше окончателно признат за виновен миналата седмица от апелативен съд в Сараево за това, че обнародва през юли 2024 г. два закона, приети от парламента на Република Сръбска, забраняващи прилагането на решенията на върховния представител на международната общност Кристиан Шмит в Босна и решения на Конституционния съд на Босна на територията на Република Сръбска.
Додик отхвърли решението на апелативния съд и заяви, че ще продължи да бъде президент на босненските сърби. Той получи подкрепа и от сръбски президент Александър Вучич, както и от унгарския премиер Виктор Орбан.
Осъждането на Милорад Додик е безпрецедентно в Босна, която от края на междуетническата война 1992-1995 г. е разделена на две полуавтономни части – Република Сръбска, където живеят предимно босненски сърби, и Федерация Босна и Херцеговина, населена предимно с босненски мюсюлмани и хървати. Всяка част има собствено правителство, парламент и полиция, но двете са свързани чрез общи институции на държавно равнище, включително съдебна система, армия, служби за сигурност и данъчна администрация, както е определено от Дейтънското споразумение, сложило край на войната. Споразумението урежда и ролята на върховния представител на международната общност, който има широки правомощия, включително да налага закони и да уволнява официални длъжностни лица.
Додик многократно е призовавал за отделяне на босненската сръбска част от Босна и Херцеговина, за да се присъедини към Сърбия, заради което бившата администрация на САЩ наложи санкции срещу него и неговите съюзници. Додик е обвинен и в корупция и проруска политика, отбелязва Асошиейтед прес.
Източник: БТА
Балкани
Тръмп благодари на косовския президент за това, че Косово ще приеме депортирани от САЩ мигранти

Косовският президент Вьоса Османи е получила писмо от американския президент Доналд Тръмп, в което той благодари за това, че Косово се е съгласило да приеме временно мигранти, депортирани от САЩ, съобщиха от косовското президентство във Фейсбук.
В писмото, получено вчера, Тръмп е изразил благодарност на Османи за ангажимента и приятелството към САЩ, за смелото ѝ лидерство и е изразил желание за задълбочаване на сътрудничеството между Косово и САЩ в следващите години. В писмото си американският президент е нарекъл Османи „истинска приятелка на Съединените щати“.
Президентството на Косово информира още, че в писмото на Тръмп е било засегнато и решението на Косово да приеме граждани на други страни, което според него „показва силната готовност на Косово да си сътрудничи със Съединените американски щати“. Американският президент е допълнил, че по отношение на този въпрос косовското ръководство е показало силата и състраданието на народа на Косово.
През юни Косово се съгласи на искане на САЩ да приеме за период от една година до 50 граждани на трети страни, които не са могли да бъдат върнати от САЩ в страните им на произход, припомня „Блумбърг“. Това действие предизвика критики, но беше определено от Прищина като демонстрация на стратегически съюз с Вашингтон.
Държавният департамент на САЩ търси нови страни, които да приемат депортирани лица, частично поради скъпата издръжка за американските центрове за задържане и честата липса на място в тях, отбелязва още медията. Косово се присъединява към разрастващ се списък от държави, които изразяват воля за участие в плана на администрацията на Тръмп и към които наскоро се присъединиха Есватини и Южен Судан.
„Съединените американски щати и Косово споделят дълбока връзка, основана на взаимно уважение, общи демократични ценности и визия за мирно и проспериращо бъдеще. Вашият ангажимент за укрепването на тази връзка не е останал незабелязан и съм убеден, че заедно ще продължаваме да напредваме по нашите общи цели“, е подчертал Тръмп в писмото си според косовското президентство.
В края на писмото си американският президент е предал най-добри пожелания на Османи и от първата дама на САЩ Мелания Тръмп.
Източник: БТА
-
Българияпреди 3 месеца
ЕКСКЛУЗИВНО: ИЗГОРЯ ОФИС НА ВЪЗРАЖДАНЕ В НАДЕЖДА ПОСРЕД БЯЛ ДЕН!
-
Културапреди 2 месеца
Стилен и вълнуващ Аскеер, Ивайло Христов и Марин Янев с големите награди
-
Новинипреди 3 седмици
„Продължаваме промяната“ подаде сигнали срещу съдията и прокурорите по делото за ареста на Коцев
-
Святпреди 3 месеца
Путин поздрави новия папа, изрази увереност в развитието на диалога между Москва и Ватикана
-
Балканипреди 3 месеца
АА: Проектът за „Пътя за развитие“ ще допринесе за стабилността в Ирак и в целия регион, каза президентът на Турция Ердоган
-
Балканипреди 3 месеца
Националистическата партия в Турция внесе проектозакон за регулиране на уличните репортажи в страната
-
Балканипреди 3 месеца
Електоратът на Антонеску, Понта и Ласкони клони за втория тур на президентските избори в Румъния към Никушор Дан, показва анкета
-
Бизнеспреди 3 месеца
Тръмп оставя Русия и Украйна да решат войната в преговори