Въз основа на перспективите на Европейския съюз (ЕС) за селскостопанските пазари и настоящите национални стратегически планове по Общата селскостопанска политика (ОСП) в нов анализ на Съвместния изследователски център (JRC) на Европейската комисия (ЕК) се оценяват различните политически насоки и начините, по които те биха могли да оформят селскостопанския пейзаж на ЕС.

Резултатите са публикувани в проучването Scenar2040, което предоставя референтен сценарий (базов сценарий, продължаване на обичайната практика) и проучва три други сценария – производителност и инвестиции, околна среда и климат, и без ОСП. 

Тези сценарии са предназначени да служат като обект за размисъл, а не като политически план. Тяхната цел е да обогатят текущия политически диалог относно бъдещето на ОСП, като предоставят количествена информация за потенциалните последици от алтернативните пътища на ОСП.

Два противоположни сценария

В доклада са представени два алтернативни сценария, основани на различни разпределения на финансирането по линия на ОСП:

Производителност и инвестиции: Този сценарий насочва подпомагането по линия на ОСП предимно към интервенции, които подобряват производителността и конкурентоспособността. В сравнение с референтния сценарий през 2040 г. това води до увеличение с 2,7 на сто на селскостопанската продукция на ЕС в различните сектори, по-ниски цени на храните, по-добри търговски резултати и подобряване на търговския баланс на ЕС с 2,7 милиарда евро. Въпреки че този подход би имал минимално общо въздействие върху заетостта, натискът върху околната среда в рамките на ЕС би могъл да се засили. Наред с другото, това би могло да доведе до по-високи нива емисии на парникови газове (+0,5 на сто), отделяни от селското стопанство, както и до увеличение с 1,4 на сто на излишъка на азот на хектар.

Околна среда и климат: Този сценарий измества подпомагането по линия на ОСП към интервенции, насочени в по-голяма степен към околната среда и климата. Това би довело до значителни екологични ползи за ЕС: намаляване на емисиите на парникови газове с 1,7 на сто и на замърсяването с азот с 2 на сто на хектар, като същевременно се насърчава разнообразието на културите и се създават 90 000 нови работни места. Тези ползи обаче имат икономически последици: селскостопанското производство ще намалее с 4 на сто, цените на храните ще се повишат, а вносът ще се увеличи, което ще влоши търговския баланс на ЕС в размер на 1,8 милиарда евро.

Компромисите

Двата сценария показват, че макар мерките на политиката да могат да засегнат производството и динамиката на цените, основните пазарни фактори продължават да бъдат основните движещи сили на производствените резултати. В доклада обаче се подчертават ключовите структурни компромиси между двата варианта. Стратегиите, насочени към производителността, повишават ресурсната ефективност, повишават производствените и икономическите резултати и ограничават разширяването на стадата и земята. 

От друга страна, стратегиите, насочени към околната среда, намаляват натиска върху околната среда на хектар или на животно, но често изискват повече добитък и земя, за да се поддържат нивата на производство, като се намалява ефективността и се увеличава натискът на единица продукция.

Търговските ефекти добавят още едно ниво на сложност. Въпреки че насоченият към околната среда сценарий успешно намалява емисиите от селското стопанство в ЕС, това би могло по невнимание да повиши емисиите в световен мащаб. Чрез намаляване на собственото си производство ЕС би могъл да пренасочи търсенето към региони по света с по-малко въглеродно ефективно земеделие. 

Въпреки това сценарият, насочен към производителността, макар и леко да увеличава емисиите в ЕС, би могъл да намали общите глобални емисии, тъй като емисионно ефективните производители от ЕС биха могли да изместят по-малко устойчивите конкуренти в чужбина.

А ако няма ОСП

За да се подчертае значението на тези политически траектории, в проучването Scenar 2040 се симулира хипотетичен сценарий „Без ОСП“, който служи като допълнителен референтен показател за алтернативните политически сценарии. Пълното премахване на ОСП (вариант, несъвместим с договорите на ЕС) би имало различни отрицателни последици.

Доходите на земеделските стопанства ще намалеят с около 11 на сто, като по-малките и по-уязвимите стопанства ще понесат загуби в размер до 21 на сто. Като цяло производството на храни в ЕС ще намалее с 5 на сто, което ще намали капацитета на Съюза да отговори както на вътрешното, така и на световното търсене. Потребителските цени на храните ще се повишат, което ще засегне непропорционално разходите за храна в най-уязвимите домакинства в ЕС, докато заетостта в хранително-вкусовия сектор ще намалее с приблизително 250 000 работници. 

И накрая, като се има предвид изместването на емисии, в анализа се подчертава и потенциалният риск от нетно увеличение на емисиите на парникови газове от селското стопанство в световен мащаб, тъй като производството се измества към региони извън ЕС с по-ниска въглеродна ефективност.

Взети заедно, тези резултати подчертават важната роля на ОСП като стабилизираща сила, подкрепяща икономическата устойчивост, социалното сближаване и екологичния баланс в земеделските стопанства, регионите и секторите в ЕС.

Пътят напред: призив за нюансирана и балансирана политика

Scenar 2040 не подкрепя една траектория на ОСП спрямо друга. Вместо това тя служи като инструмент за създателите на политики, илюстрирайки, че няма магическо решение. Констатациите призовават за интелигентен, балансиран и нюансиран подход към разработването на политики, който може да се справи със сложните компромиси между икономическата жизнеспособност, продоволствената сигурност и опазването на околната среда както на местно, така и на световно ниво.

В доклада ясно се посочва, че бъдещето на ОСП трябва да се основава на задълбочено разбиране на тези конкуриращи се изисквания, за да се гарантира стабилно и устойчиво бъдеще за европейското селско стопанство и отвъд него. 

Контекст

Проучването Scenar 2040 се основава на три агроикономически модела от интегрираната платформа за агроикономически анализ на стоките и политиките на Съвместния изследователски център. Тази рамка за моделиране предоставя вътрешна аналитична подкрепа на Европейската комисия чрез интегриране на икономическите, екологичните и социалните измерения в анализа на политиките.

Източник: БТА

/ЕС/

Източник: БТА

КНСБ настоява в бюджета за 2026 г. да бъдат заложени пари за увеличение на заплатите в държавните обществени медии поне с 10 процента от 1 януари, каза днес пред журналисти във Варна лидерът на синдиката Пламен Димитров. По думите му същото трябва да се случи и в някои от агенциите. Той уточни, че синдикатът настоява за вдигане на парите за работещите в структурите на Агенцията по горите, тази за борба с градушките, както и в Агенцията по безопасност на храните. Синдикатът ще настоява да бъдат повишени възнагражденията и на служителите в областните земеделски служби. „Имам основания да смятам, че тези искания ще бъдат постигнати“, посочи Димитров.

За минималната работна заплата той бе категоричен, че синдикатът е против тя да бъде „развързвана“ от средната. Позицията на Димитров беше, че по темата отново трябва да се седне на масата за преговори с работодателите, а не да се чака държавата да взема едностранно решения. Той посочи още, че трябва да се работи за нова формула за определяне на минималната работна заплата. 

Никой не иска да пипа данъците, но има сектори, които са с много висока печалба, каза лидерът на КНСБ. Той подчерта, че трябва да има облагане на сръхпечалбите и уточни, че законодателството на ЕС го позволява и това се прилага в много от държавите членки. Предложението на КНСБ е да бъдат обложени еднократно финансовият и хазартният сектор, посочи Димитров. По думите му само от единия в държавния бюджет могат да влязат над един милиард лева.

Казва се, че няма да бъдат вдигани данъците, но не се коментира дали няма да бъде повишен размерът на осигуровките, каза лидера на КНСБ. Той припомни, че това вече се е случвало и не изключи стъпката да бъде предприета отново за следващата година. 

За връщането на прогресивния данък у нас Димитров посочи, че не е против, но когато разговорът за промени в данъчната политика започне, не трябва да се коментира само тази възможност. Истинските теми са за облагането на свръхпечалбите, на финансовите трансакции, на дигиталния сектор, бе неговата позиция. Той допълни още, че трябва да се говори и за промени в данък печалба и корпоративния данък, който по думите му в България е сред най-ниските в Европа. 

Източник: БТА