Управляващите критикуваха бившия министър на правосъдието Надежда Йорданова от „Да, България“, която е гласувала „въздържал се“ относно решението на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) да прекрати наблюдението над България.

Вчера (01.10) решението на ПАСЕ беше взето със 101 гласа „за“, 3 „против“ и 1 „въздържал се“. Надежда Йорданова участва в есенната сесия на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) в Страсбург. На заседанието ПАСЕ приключи постмониторинговия диалог с България след 26 години наблюдение и реши да следи развитието на страната в рамките на периодични преглед.

В декларация от парламентарната трибуна депутатът от ИТН Станислав Балабанов отбеляза, че от доклада е отпаднал терминът етнически македонци в България и потърси сметка от Йорданова за гласуването ѝ.

„Логично гласувалите „против“ са представителите от Северна Македония. Тъжната истина е, че гласът, който се е въздържал, е български. Това е гласът на представителя на „Демократична България“ Надежда Йорданова. Госпожо Йорданова, защо работите срещу интересите на България?“, попита Балабанов.

От „Демократична България“ защитиха Йорданова, като колегата ѝ Атанас Славов отбеляза, че проблемите остават, тъй като докладът съдържа и препоръки за върховенството на правото у нас и политическото влияние в правосъдната ни система. Той допълни, че по предложение на ДБ  в доклада е включен абзац и за политическите арести от това лято.

„Тоест, нека не се заблуждаваме, че България е завършена правова държава, че всичките ни основни проблеми са решени, че ние просто трябва триумфално да се поздравим и нека не се успокояваме, че правилно приключвайки механизма „постмониторингов диалог“, да не влезем в другия механизъм, който е доста по-инвазивен – механизма за пълен мониторинг“, посочи Славов.

Станислав Анастасов от „ДПС-Ново начало“ също се включи в атаката срещу бившия правосъден министър и посочи, че Йорданова е гласувала „против“ напълно съзнателно за това България да влезе в пълен мониторингов механизъм и „да даде оръжие и в ръцете на Северна Македония, и на всички онези други страни, които не желаят доброто на България, да я бият на международната сцена“.

Съпредседателят на „Да, България“ Божидар Божанов отговори на депутатът от фракцията на Делян Пеевски, като го поправи, че Йорданова не е гласувала „против“, а „въздържал се“ и този вот в ПАСЕ е много различен.

„Това не е против резолюцията. Това е нашият сигнал към българското общество, че не можем да кажем „всичко е наред с правосъдието“ на фона на влошаването на върховенството на закона. Нещата се влошават и ние на този фон просто да цъкнем едно копче „за“ би било нелепо, би било „на свинче – звънче“ и няма да Ви казвам на кое свинче“, каза Божанов.

Освен в пленарна зала, Йорданова бе упрекната и в кулоарите на парламента, където министърът на правосъдието Георги Георгиев изтъкна, че Йорданова и няколко души от Северна Македония са единствените, които не подкрепят решението.

Лидерът на „ДПС-Ново начало“ Делян Пеевски попита „защо личната секретарка на Христо Иванов гласува с РСМ срещу България?“, а по-късно лидерите на „Да, България“ Ивайло Мирчев и Божидар Божанов защитиха Надежда Йорданова.

„Закриването на този механизма на ПАСЕ е благодарение на действията на последните две редовни правителства на ПП-ДБ, на правосъдените министри Надежда Йорданова и Атанас Славов и на нашите законопроекти, които биваха отхвърляни от ГЕРБ и ДПС в миналото. Сега те правят с чужда пита помен и се хвалят с нещо, което са саботирали“, каза Божанов.

Мирчев на свой ред заяви, че в България няма действащо справедливо правосъдие:

„Няма справедливост, голяма част от прокурорите са купени, както и част от съдиите, управлява си ги главното „Д“ и всички се правят на ударени. Голяма част и от медиите са под това влияние – шефовете на новини и публицистика, на националните телевизии се подчиняват на голямото „Д“. Той казва какво да се пуска и какво да не се пуска по телевизиите. Няма справедливост в България, няма и свобода на медиите.“

Източник: Offnews.bg

Промени в списъка с общинските проекти от голямата инвестиционна програма за над 7 млрд. лв., която е част от Закона за държавния бюджет, ще може да се правят с акт на Министерски съвет, без да минават през Народното събрание. 

Това решиха депутатите с приетия на две четения законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет.

Законопроектът беше включен в програмата на парламента като първа точка за днес. След като беше приет на първо гласуване със 186 гласа „за“ и 11 „въздържали се“ (МЕЧ), председателят на комисията по бюджет и финанси Делян Добрев от ГЕРБ предложи законопроектът да бъде гласуван и на второ четене. 

Промените в закона бяха одобрени от 180 депутати, нямаше против, а 10 се въздържаха (МЕЧ).

Вчера (01.10) той беше приет в извънредно заседание на комисията по бюджет и финанси, поради неотложната необходимост от предприемане на мерки срещу безводието в Плевен. 

Със законопроекта се предлага още замразяване на част от одобрените за финансиране проекти в общината и прехвърляне на парите за тях към ремонти на водоснабдителната мрежа в града. Отпадат два от одобрените за финансиране проекти в Плевен за общо 10.3 млн. лв., като на същата стойност се вписват седем нови ВиК проекта.

Правителството ще прави промени в списъка с общинските проекти (Приложение 3 на Закона за държавния бюджет за 2025 г.) без гласуване в Народното събрание. Промени в Приложение 3 могат да се извършват с акт на Министерския съвет въз основа на предложения на кметове на общини при условията и по реда на нова ал. 18.

Съгласно нея при необходимост от приоритетно финансиране на инвестиционни проекти за питейно-битовото водоснабдяване Министерският съвет може да одобрява компенсирани промени по предложение на министъра на финансите, съгласувано с министъра на регионалното развитие и благоустройството.

Програмата за общински инфраструктурни проекти с 4-годишен хоризонт на изпълнение бе одобрена със закона за държавния бюджет за 2024 г. Тогава бе решено списъкът с проектите, подадени от общините, и всяка промяна в него, да се прави със санкция на Народното събрание, за да се гарантира, че всяка община ще има достъп до финансиране, независимо какво е местното управление.

В мотивите към законопроекта се уточнява, че се извършват и технически промени в стойностите на проектите на шест общини – Тервел, Летница, Брезник, Силистра, Котел и Доспат. Те са компенсирани и са в рамките на определените лимити. Промените се налагат в резултат на възникнали технически проблеми при обработката на документацията за над 3000 проекта в хода на изготвянето и изпълнението на бюджета за 2025 г.

В мотивите се посочва още, че проектът не оказва въздействие върху държавния бюджет, тъй като средствата са предвидени в централния бюджет за 2025 г. в рамките на общата максимална стойност на капиталовите разходи по консолидираната фискална програма. За 2026 и 2027 г. финансирането ще бъде уточнявано при подготовката на съответните бюджети.

Общата максимална стойност на разходите по Инвестиционната програма за общински проекти е до 1,650 млрд. лв., от които 750 млн. лв. чрез бюджета на МРРБ и до 900 млн. лв. чрез Българската банка за развитие.

По време на дебатите Мартин Димитров от „Продължаваме промяната-Демократична България“ обяви, че от коалицията искат прозрачност и контрол, защото се опасяват, че парите може да изтекат и да няма решение. 

„Да, ние подкрепихме предложението за Плевен, но без контрол и без прозрачност, това ще бъде поредната инициатива с тъжен край. Поискахме да има последователност на проектите, регистрите, в които да се публикуват всички договори и плащания. Искаме прозрачност и контрол, защото се опасяваме, че тези пари може да изтекат и да няма решение на кризата“, каза Димитров от трибуната в пленарна зала.

Делян Добрев( ГЕРБ-СДС) потвърди, че не става въпрос за отпускане на 10 млн.лв. допълнително, а едни проекти падат, за да отидат парите за други проекти.

„Плевен се отказва от част от проекти, за да има повече пари за ВиК такива“, подчерта той.

Виж още за:

Източник: Offnews.bg

Източник: Offnews.bg