Към края на 2024 г. брутното богатство на домакинствата в България за първи път надхвърля 1 трилион лева, достигайки 1,00052 трилиона лв., съобщиха от Експертния клуб за икономика и политика (ЕКИП).

От ЕКИП обявиха че са събрали информация за нов икономически индекс – „Богатство“, който измерва богатството на домакинствата в България. Индексът комбинира всички видове финансово богатство с нова методология за оценка на недвижимите имоти, целяща да отрази по-точно реалната икономическа стойност на активите, притежавани от българските граждани. Началната стойност на Индекса е 100 пункта в 2015 г., като неговата брутна стойност достига 262 пункта в края на 2024 г.

Икономистът от ЕКИП Стоян Панчев и инвестиционният експерт и изпълнителен директор на компанията за търговия с ценни метали „Тавекс“ (TAVEX) Макс Баклаян представиха основните резултати от анализа. Според данните към края на 2024 г. брутното богатство на домакинствата в номинално изражение се равнява на почти пет пъти размера на брутния вътрешен продукт на страната, или 493 на сто от БВП. На човек от населението се падат средно по 155 424 лв., а на едно домакинство – по 349 135 лв. За 2024 година общото брутно богатство на домакинствата се е увеличило със 113 милиарда лева, което представлява ръст от 12,7 на сто. Само стойността на жилищата е нараснала с 95,5 милиарда лв., или с 15,7 на сто спрямо предходната година.

В дългосрочен план за периода между 2015 и 2024 г. се отчита значителен ръст в натрупаното богатство. Общото брутно богатство на домакинствата се е увеличило с 618 милиарда лева, което представлява увеличение от 2,7 пъти. Стойността на жилищния фонд е нараснала с 446 млрд. лв. или 174 на сто, докато брутното финансово богатство се е увеличило със 172 млрд. лв., което е ръст от 138 на сто. При изваждане на пасивите нетният ръст във финансовото богатство възлиза на 138 млрд. лв., съобщават от ЕКИП.

„Проучването прави важни изводи относно структурата на богатството в страната. Около 70 на сто от него са концентрирани в недвижими имоти, докато едва 1,1 на сто се падат на инвестиции в други активи. Това подчертава сериозен потенциал за развитие на инвестиционната култура у нас. Същевременно предходно изследване от същата кампания показва, че само 22 на сто от българите имат навика да спестяват, а едва 6 на сто от тях инвестират“, казва Макс Баклаян.

Експертите обърнаха внимание и на факта, че след 2021 г. инфлационните процеси започват значително да влияят върху реалната стойност на натрупаното богатство, като номиналните стойности все по-слабо отразяват покупателната способност на активите. „Допълнително, доминиращата тежест на недвижимите имоти в портфейлите на домакинствата представлява потенциален риск за финансовата стабилност при повторение на сценарии, подобни на кризата от 2008 г.“, допълва Стоян Панчев. 

Източник: БТА