Икономика
Брутният външен дълг на България нараства с 20 на сто на годишна основа до 53,6 млрд. евро към края на август, сочат данни на БНБ

Брутният външен дълг на България (публичен и частен) нараства с 20,2 на сто на годишна база до 53,605 млрд. евро към края на август тази година, сочат най-новите предварителни данни на Българската народна банка (БНБ). За сравнение, към края на същия месец на миналата година брутният външен дълг е възлизал на 44,590 млрд. евро или с 9,015 млрд. евро по-малко спрямо края на август т.г.
Размерът на брутния външен дълг се равнява на 47,7 процента от прогнозния брутен вътрешен продукт (БВП) на страната, спрямо 42,6 процента от БВП към края на същия период на 2024 година.
В края на август 2025 г. краткосрочните задължения са 8,700 млрд. евро (16,2 процента от брутния дълг, 7,7 процента от БВП) и се повишават с 503,3 млн. евро (6,1 на сто) спрямо август 2024 г. (8,197 млрд. евро, 18,4 процента от дълга, 7,8 процента от БВП).
Дългосрочните задължения възлизат на 44,905 млрд. евро (83,8 процента от брутния дълг, 40 процента от БВП) в края на август 2025 г., като нарастват с 8,512 млрд. евро (23,4 на сто) спрямо края на август 2024 г. (36,393 млрд. евро, 81,6 процента от дълга, 34,7 процента от БВП).
Към края на август 2025 г. 36,058 млрд. евро (67,3 процента) от брутните външни задължения са с остатъчен матуритет над една година.
В евро са деноминирани 80 процента от брутните външни задължения, при 79,5 процента година по-рано
Брутният външен дълг на сектор „Държавно управление“ в края на август 2025 г. е 17,686 млрд. евро (15,8 процента от БВП).
Спрямо края на август 2024 г. (10,241 млрд. евро, 9,8 процента от БВП) той нараства със 7,444 млрд. евро (72,7 на сто). Той е с най-значителен дял в структурата на външния дълг – 33 процента към края на август 2025 г., при 23 процента към август 2024 г.
Външните задължения на Централната банка са 1,939 млрд. евро (1,7 процента от БВП). Те нарастват с 18 млн. евро (0,9 на сто) спрямо края на август 2024 г. (1,921 млрд. евро, 1,8 процента от БВП).
Външните задължения на сектор „Други парично-финансови институции“ (банки и фондове на паричния пазар) са 7,612 млрд. евро (6,8 процента от БВП). Те се повишават с 1,132 млрд. евро (17,5 на сто) спрямо края на август 2024 г. (6,480 млрд. евро, 6,2 процента от БВП).
Външните задължения на „Други сектори“ са 13,595 млрд. евро (12,1 процента от БВП). Те нарастват с 849,1 млн. евро (6,7 на сто) спрямо същия месец на миналата година (12,746 млрд. евро, 12,2 процента от БВП).
Вътрешнофирменото кредитиране е в размер на 12,772 млрд. евро (11,4 процента от БВП) в края на август 2025 г., което е с 429,3 млн. евро (3,3 на сто) по-малко спрямо края на август 2024 г. (13,201 млрд. евро, 12,6 процента от БВП).
Източник: БТА
Икономика
Управителният съвет на ЕЦБ настоятелно призовава за засилване на еврозоната и икономиката й, каза Лагард

Управителният съвет на Европейската централна банка (ЕЦБ) настоятелно призовава за засилване на еврозоната и икономиката ѝ на фона на настоящата геополитическа среда. Това заяви днес президентът на ЕЦБ Кристин Лагард на пресконференцията след обявяването на решението на институцията да запази без промяна лихвите си.
Фискални и структурни мерки биха могли да стимулират производителността, конкурентоспособността и устойчивостта, подчерта Лагард. По думите ѝ ключово значение има бързото приемане на пътна карта за конкурентоспособността от Европейската комисия, приоритизиране на структурни реформи, стимулиращи растежа, и стратегически инвестиции от страна на правителствата, като същевременно се осигури устойчивост на държавните финанси.
Лагард открои още значимостта на по-нататъшната интеграция на капиталовия пазар, като се завършат съюзът на спестяванията и инвестициите и банковият съюз, както и необходимостта бързо да се приеме регулация за въвеждане на дигиталното евро.
Дългосрочните очаквания за инфлацията остават на ниво около 2 на сто, посочи Лагард, след темпа от 2,2 на сто през септември, последвал равнището от 2 на сто през август.
Инфлацията при цените на енергията е отрицателна (-0,4 на сто спрямо -2,0 на сто през август), докато храните са поскъпнали с 3 на сто през септември, което е лек спад спрямо темпа от 3,2 на сто през август. С инфлация от 2,4 на сто без отчитане на енергията и храните, основните показатели остават съвместими с целта от 2 на сто, посочи ръководителката на ЕЦБ.
Като положителен фактор за намаляване на рисковете за икономическия растеж Лагард посочи постигнатото през лятото търговско споразумение между САЩ и ЕС, спирането на огъня в Близкия изток и обявения по-рано днес напредък в търговските преговори между САЩ и Китай.
Същевременно неблагоприятни фактори остават геополитическото напрежение, нестабилните търговски отношения, възможно затягане на финансовите условия.
Неопределеността около инфлацията остава по-висока от обикновено на фона на все още несигурната глобална търговска политика.
По-силното евро може да доведе до по-голямо от очакваното понижение на инфлацията. Инфлацията може да се окаже по-ниска и ако по-високите мита доведат до по-слабо търсене на износа от еврозоната и накарат страните с излишен капацитет да увеличат още повече износа си към валутния съюз. Повишената нестабилност и рисковост на финансовите пазари може да се отрази на вътрешното търсене и по този начин също да доведе до забавяне на инфлацията. От друга страна, инфлацията може да се окаже по-висока, ако фрагментирането на глобалните вериги за доставки доведе до повишаване на цените на вноса, ограничи предлагането на критични суровини и засили ограниченията на капацитета в местната икономика. Увеличаването на разходите за отбрана и инфраструктура също може да доведе до повишаване на инфлацията в средносрочен план. Екстремните метеорологични явления и по-широко разгръщащата се климатична и природна криза могат да доведат до по-голямо от очакваното повишаване на цените на хранителните продукти, допълни Лагард.
Източник: БТА
Икономика
„ОупънЕйАй“ полага основите за мащабно първично публично предлагане на стойност до 1 трилион долара, твърди Ройтерс

Компанията за изкуствен интелект „ОупънЕйАй“ (OpenAI), създател на чатбота „ЧатДжиПиТи“ (ChatGPT), подготвя почвата за първично публично предлагане (IPO), което може да оцени дружеството на до 1 трилион долара, съобщи Ройтерс, позовавайки се на трима запознати източници. Ако се осъществи, това ще бъде едно от най-големите първични публични предлагания в историята.
Според източниците компанията обмисля възможността да подаде документи до регулаторните органи още през втората половина на 2026 г., макар че плановете все още са в ранен етап и могат да бъдат променени в зависимост от развитието на бизнеса и пазарните условия. Главният финансов директор Сара Фрайър е посочила пред колеги, че целта е листване през 2027 г., но някои съветници смятат, че това може да се случи и по-рано.
„Първично публично предлагане не е във фокуса ни, така че е невъзможно да сме определили дата“, заяви говорител на „ОупънЕйАй“. „Изграждаме устойчив бизнес и развиваме мисията си, така че всички да се възползват от изкуствения интелект“.
Подготовката за първично публично предлагане (IPO) е сигнал, че компанията, създала „ЧатДжиПиТи“ (ChatGPT), иска спешно да се възползва от публичните пазари след завършването на сложното преструктуриране, което намалява зависимостта ѝ от „Майкроосфт“ (Microsoft). Първичното публично предлагане би отворило вратите за по-ефективно набиране на капитал и би позволило по-големи придобивания с използване на публични акции. Това би помогнало за финансирането на плановете на главния изпълнителен директор Сам Олтман да налее трилиони долари в инфраструктура за изкуствен интелект, твърдят източници, запознати с дейността на компанията.
Очаква се годишните приходи на компанията да достигнат 20 милиарда долара до края на 2025 г., като загубата на оценяваната на 500 милиарда долара „ОупънЕйАй“ също расте според информираните източници.
По време на предаване на живо вчера Олтман обсъди възможността компанията да се листне на борсата. „Мисля, че е справедливо да кажа, че това е най-вероятният път за нас, предвид капиталовите нужди, които ще имаме“, каза той.
„ОупънЕйАй“ стартира като организация с нестопанска цел през 2015 г. Няколко години по-късно компанията отново преразгледа структурата си, така че дружеството с нестопанска цел да осъществява надзор и контрол върху търговското подразделение. Основната цел на организацията с нестопанска цел беше да гарантира, че „ОупънЕйАй“ разработва технологии за изкуствен интелект безопасно, вместо да дава приоритет на печалбите като традиционна компания.
„ОупънЕйАй“ се преструктурира отново тази седмица. Тя все още се контролира от организация с нестопанска цел, сега наречена „ОупънЕйАй фаундейшън“ (OpenAI Foundation), която има дял от 26 на сто в „ОупънЕйАй груп“ (OpenAI Group) и право да получи допълнителни акции, ако компанията постигне определени резултати.
Обсъжданията за първично публично предлагане на „ОупънЕйАй“ идват в момент, когато изкуственият интелект прави бум на публичните пазари. По-рано тази година компанията за облачни услуги с изкуствен интелект „КорУийв“ (CoreWeave) стана публична с оценка от 23 милиарда долара и оттогава е увеличила почти тройно капитализацията си. „Енвидиа“ (Nvidia) стана вчера първата компания, достигнала пазарна стойност от 5 трилиона долара.
„Уолстрийт джърнъл“ съобщи първи за възможността „ОупънЕйАй“ да излезе на борсата още през 2027 г.
Източник: БТА
Икономика
Програмите за младежко предприемачество трябва да бъдат насочени и адаптирани към конкретни групи млади хора, каза Дейвид Халабиски от ОИСР

Програмите за насърчаване на младежкото предприемачество трябва да бъдат внимателно проектирани и насочени към конкретни групи млади хора, за да бъдат ефективни. Това заяви онлайн Дейвид Халабиски от Центъра за предприемачество, малки и средни предприятия, региони и градове към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) по време на конференцията „Как членството на България в ОИСР работи за успеха на младите хора: иновации в образованието и младежко предприемачество“, организирана в Бургас от Дипломатическия институт към министъра на външните работи.
„Всяка политика трябва да бъде правилно проектирана и насочена към целевата си аудитория. Общи програми за предприемачество рядко са успешни. Много по-резултатни са тези, които отчитат специфичните нужди – например на млади земеделци, ученици или хора, които не са в образование и заетост“, посочи Халабиски.
Като успешен пример той даде британската организация „Принс Тръст“ (Prince’s Trust), която подпомага младежи, отпаднали от училище или затруднени в навлизането на пазара на труда. „Програмата прилага модел на фуния – започва с обучения и семинари за широк кръг младежи, след което постепенно насочва по-интензивна подкрепа към онези, които проявяват постоянство и потенциал“, обясни експертът.
По думите му все повече страни от ОИСР обръщат внимание на развитието на трансверсални предприемачески умения, включващи лидерство, екипна работа, критическо мислене, креативност и решаване на проблеми, наред с техническите умения за управление на бизнес. „Тези умения са ценни не само за стартиращите предприемачи, но и за всички млади хора, които ще работят като служители или ще се включат в социалната икономика“, подчерта Халабиски.
Той изтъкна и необходимостта от включване на дигитализацията, устойчивостта и изкуствения интелект в обучителните програми. Като пример посочи Кипър, където неправителствени организации и технологични компании подпомагат правителството при разработването на програми за обучение по изкуствен интелект.
„Тези процеси не са бъдеще – те се случват сега. Важно е да научим младите хора как да използват новите технологии в своя полза“, каза представителят на ОИСР.
Източник: БТА
-
Технологиипреди 3 месецаМъск ще съди Apple, защото не слага Х и Grok в списъка си с най-препоръчваните апликации
-
Спортпреди 3 месецаДунав Русе направи успешен старт на сезона във Втора лига с победа над Локомотив Горна Оряховица
-
Икономикапреди 2 месеца„Енвидиа“ изпревари очакванията за второто тримесечие въпреки спирането на продажбите в Китай
-
Святпреди 2 месецаИзбирателните секции за изборите за парламент и президент в Боливия затвориха врати
-
Икономикапреди 3 месеца„Байду“ планира да пусне роботизирани таксита в Европа в партньорство с „Лифт“
-
Българияпреди 2 месецаС празни туби и призиви „Искаме вода!“ плевенчани протестираха срещу безводието
-
Балканипреди 3 месецаУкрайна се подготвя за евентуално посещение на Ердоган, заяви украинският посланик в Турция
-
Святпреди 2 месецаПредседателят на Европейския съвет: Единството между Европа и САЩ е от жизненоважно значение за постигането на траен мир в Украйна
