Икономика
Брутният външен дълг на България нараства с 18,6 процента в края на юни на годишна база до 53,030 млрд. евро, по данни на БНБ

Брутният външен дълг на България в края на юни възлиза на 53,030 млрд. евро, което представлява 47,2 на сто от прогнозния брутен вътрешен продукт (БВП), сочат предварителни данни на Българската народна банка. Спрямо края на юни 2024 г. дългът нараства с 8,330 млрд. евро, или с 18,6 на сто.
Данните показват, че в края на юни краткосрочните задължения са 10,5359 млрд. евро (19,9 процента от брутния дълг, 9,4 процента от БВП) и се повишават с 1,8652 млрд. евро (21,5 процента) спрямо юни миналата година (8,6707 млрд. евро, 19,4 процента от дълга, 8,4 процента от БВП).
Дългосрочните задължения възлизат на 42,4941 млрд. евро (80,1 процента от брутния дълг, 37,8 процента от БВП) в края на юни като нарастват с 6,4648 млрд. евро (17,9 процента) на годишна база (36,0293 млрд. евро, 80,6 процента от дълга, 34,7 процента от БВП).
Към края на юни 33,6983 млрд. евро (63,5 процента) от брутните външни задължения са с остатъчен матуритет над една година. В евро са деноминирани 80,1 процента от брутните външни задължения, при 80 процента година по-рано.
Брутният външен дълг на сектор „Държавно управление“ в края на юни е 15,460 млрд. евро (13,8 процента от БВП). Спрямо края на юни 2024 г. (10,280 млрд. евро, 9,9 процента от БВП) той нараства с 5,180 млрд. евро (50,4 процента). Той е с най- значителен дял в структурата на външния дълг – 29,2 процента към края на юни при 23 процента към юни 2024 г.
Външните задължения на централната банка са 1,9171 млрд. евро (1,7 процента от БВП). Те намаляват с 93,7 млн. евро (4,7 процента) спрямо края на юни миналата година, когато са 2,0108 млрд. евро, 1,9 процента от БВП.
Външните задължения на сектор „Други парично-финансови институции“ (банки и фондове на паричния пазар) са 9,4817 млрд. евро (8,4 процента от БВП) като се повишават с 2,4392 млрд. евро (34,6 процента) спрямо края на юни 2024 г. (7,0425 млрд. евро, 6,8 процента от БВП).
Външните задължения на „Други сектори“ са 13,4421 млрд. евро (12 процента от БВП). Те нарастват с 838,7 млн. евро (6,7 процента) спрямо същия месец на миналата година (12,6034 млрд. евро, 12,2 процента от БВП).
Вътрешнофирменото кредитиране е в размер на 12,7291 млрд. евро (11,3 процента от БВП) в края на юни, което е с 34,2 млн. евро (0,3 процента) по-малко спрямо края на юни 2024 г. (12,7633 млрд. евро, 12,3 процента от БВП).
Източник: БТА
Икономика
Според МРРБ корекции в проектите, а не „политически игри“ бавят плащанията към Столична община

Във връзка с твърдението на кмета на София Васил Терзиев, че „Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) с месеци бави плащания към София от програмата за общинско финансиране“ и направените внушения за „политически игри“, от министерството уточняват в прессъобщение, че всяка община е длъжна да предостави определен набор от документи, за да може МРРБ да изплати заявените суми.
От ведомството изтъкват, че това не са нови изисквания, а такива, които съпътстват програмата от самото ѝ създаване. Столична община e направила няколко корекции в проектите си, които налагат отразяването им в документацията. Това допълнително бави цялостния процес, посочват от МРРБ и допълват, че конкретно за ул. „Опълченска“ изпълнението на проекта е обект на проверка за нередности от различни институции, което задължава Министерството да не извършва трансфер в полза на Столична община.
Според МРРБ кметът на София Васил Терзиев „пропуска ситуацията с програмата за саниране, която също се управлява от МРРБ“. Според фактите, публикувани в прессъобщението на Министерството, през 2023 г. МРРБ превежда 16 105 000 лева аванс за стартиране на санирането на 23 жилищни блока. Срокът за избор на изпълнител е изтекъл през 2024 г. и по молба на Столична община е удължен с анекс до 1 юни 2025 г. Към днешна дата за 6 блока все още няма избрани изпълнители, а за 4 блока изпълнителят е избран извън определения срок, посочва от ведомството и изтъкват, че всичко това поставя под риск изпълнението на санирането на жилищни блокове в София, чието финансиране е в размер на близо 54 млн. лева.
Държавата общо дължи на София близо 19 млн. лв., съобщи по-рано днес кметът на града Васил Терзиев. Според Терзиев, цитиран от пресцентъра на Столична община, МРРБ с месеци бави плащания към София от програмата за общинско финансиране. Ключови инфраструктурни обекти като ремонта на бул. „Ал. Стамболийски“, изграждането на моста на Бакърена фабрика и ул. „Опълченска“ не са разплатени от министерството. А някои обекти вече са завършени, заяви Терзиев, цитиран в прессъобщението от днес.
/ЕС/
Източник: БТА
Икономика
Американска компания започна строителство на експериментален модулен ядрен реактор с натриево охлаждане

Американският стартъп „Аало Атомикс“ (Aalo Atomics) започна строителство на първия експериментален модулен ядрен реактор (XMR) в САЩ, пише в бюлетин „Ядрена енергетика“, разпространен от „Икона Комюникейшънс“. Съоръжението, наречено „Аало-Екс“ (Aalo-X), се изгражда до Комплекса за материали и горива на Националната лаборатория в Айдахо. Компанията очаква да завърши строителството и да достигне критична мощност до 4 юли 2026 година.
Първата копка се прави само две седмици, след като Министерството на енергетиката на САЩ избра „Aaлo“ за участие в пилотната програма за ядрен реактор на президента Доналд Тръмп, обявена през юни 2025 г. Инициативата е предназначена да ускори тестването и одобряването на ядрени проекти от следващо поколение извън националните лаборатории, като по този начин се проправи по-бърз път към търговско внедряване, пише в бюлетина.
Основана през 2023 г. и базирана в Остин, Тексас, „Аало Атомикс“ е една от стартъп компаниите, които залагат на модулни реактори за задоволяване на съвременните енергийни нужди и бързо нарастващото търсене от изкуствения интелект и центровете за данни. След като заработи, „Аало-Екс“ ще бъде и първият реактор с натриево охлаждане, включен в мрежата на Съединените щати от над 40 години.
„Аало-Екс“ е само е предшественик на „Аало-Под“ (Aalo-Pod) модулна електроцентрала с мощност 50 мегавата, проектирана специално за центрове за данни. „Aaлo“ твърди, че модулният им подход избягва зависимостта от външни водоизточници и позволява на съоръженията да разширят електрозахранването до гигаватов мащаб без големи ремонти на инфраструктурата.
Полската държавна енергийна компания „Орлен“ (Orlen) същевременно ще строи малък модулен реактор във Влоцлавек, Полша, пише още в бюлетина.
Решението за площадката беше обявено, след като „Орлен“ и „Синтос Грийн Енерджи“ (Synthos Green Energy) се споразумяха за оперативния модел на съвместното си предприятие за изграждане и експлоатация на малки модулни реактори. Влоцлавек е сред шестте локации, избрани от за по-нататъшни геоложки проучвания за разполагане на малки модулни реактори.
„Орлен“ и „Синтос Грийн Енерджи“ подписаха и споразумение за съвместното си предприятие Оу Ес Джи И (OSGE), което предоставя на предприятието пълен достъп до технологията на реактора BWRX-300, разработена в САЩ. „Полша ще бъде домакин на първия малък модулен реактор BWRX-300 в Европа“, заяви Иренеуш Фафара, президент на управителния съвет на „Орлен“.
Източник: БТА
Икономика
Годишната инфлация на разходите за лично потребление в САЩ остава 2,6 на сто през юли, в съответствие с очакванията, а търговският дефицит рязко нараства

Инфлацията на потребителските разходи в САЩ е запазила равнището си през юли, предаде Франс прес.
Индексът на цените на личните потребителски разходи (PCE Index) – ценови показател, внимателно следен от Управлението за федерален резерв (УФР), остана без промяна на 2,6 на сто на годишна база през юли.
Като се изключат сезонно променливите цени на храните и енергията, основната инфлация, изчислена спрямо Индекса на цените на личните потребителски разходи, се е повишила до 2,9 на сто през юли на годишна база спрямо ръст от 2,8 на сто през предходния месец, съобщава Министерството на търговията на САЩ. Данните са в съответствие с очакванията на инвеститори, отчетени в прочуване на „МаркетУоч“ (MarketWatch).
Междувременно бе оповестено, че търговският дефицит на САЩ със стоки се е разширил през юли, тъй като вносът се увеличи рязко, което предполага, че търговията може да се окаже основна пречка за икономическия растеж през третото тримесечие, допълва Ройтерс.
Дефицитът в търговията със стоки се е увеличил с 22,1 на сто до 103,6 милиарда долара миналия месец, съобщи днес Бюрото за преброяване на населението към Министерството на търговията.
Икономисти, анкетирани от Ройтерс, прогнозираха, че търговският дефицит със стоки ще нарасне до 89,45 милиарда долара.
Вносът на стоки се повиши с 18,6 милиарда долара до 281,5 милиарда долара.
Износът на стоки спадна с 0,1 милиарда долара до 178,0 милиарда долара.
Спадът на потоците от вносни стоки доведе до рязко свиване на търговския дефицит през второто тримесечие, което добави рекордните 4,95 процентни пункта към растежа на брутния вътрешен продукт (БВП) за този период.
Икономиката на САЩ нарасна с 3,3 на сто на годишна база през второто тримесечие, след като през първите три месеца на годината се сви с 0,5 на сто заради рязкото влошаване на търговския дефицит, причинено от рекордно бързото изпреварване на вноса, преди влизането в сила на широкообхватните мита, обявени от президента Доналд Тръмп.
Последните прогнози на подразделението на УФР в Атланта сочат, че икономиката на страната ще нарасне с 2,2 на сто през третото тримесечие.
Източник: БТА
-
Новинипреди 2 месеца
„Продължаваме промяната“ подаде сигнали срещу съдията и прокурорите по делото за ареста на Коцев
-
Балканипреди 4 седмици
Как ще се отразят новите мита на САЩ на вноса от Сърбия?
-
Балканипреди 4 седмици
Илие Боложан се срещна с временно изпълняващия длъжността посланик на САЩ в Букурещ Майкъл Дикерсън и с представители на американския бизнес
-
Спортпреди 4 седмици
Дунав Русе направи успешен старт на сезона във Втора лига с победа над Локомотив Горна Оряховица
-
Икономикапреди 4 седмици
„Байду“ планира да пусне роботизирани таксита в Европа в партньорство с „Лифт“
-
Святпреди 2 седмици
Избирателните секции за изборите за парламент и президент в Боливия затвориха врати
-
Българияпреди 2 седмици
С празни туби и призиви „Искаме вода!“ плевенчани протестираха срещу безводието
-
Технологиипреди 2 седмици
Мъск ще съди Apple, защото не слага Х и Grok в списъка си с най-препоръчваните апликации