Докато крайнодесни, националистически и евроскептични партии набират подкрепа сред европейските избиратели, изборите по източния фланг на Европейския съюз дават основания за надежда на проевропейските сили на фона на продължаващи геополитически предизвикателства, пише днес Европейският нюзрум – платформа за сътрудничество между 23 европейски новинарски агенции, сред които е и БТА.

ЕС реагира с облекчение тази седмица след ключови президентски избори в две държави на източния си фланг – в Полша и Румъния – белязани от ожесточено противопоставяне между проевропейски и евроскептични кандидати.

Изборите в двете страни членки на ЕС се проведоха в напрегнат момент за Европа: руската инвазия в Украйна продължава, отношенията със САЩ са обтегнати, а крайнодесните популисти печелят позиции.

„Ако погледнете страните наблизо – Германия, Франция, Великобритания – крайната десница печели навсякъде, възползвайки се от социалните проблеми“, каза 24-годишният полски студент Кацпер Карвацки за АФП по време на гласуването в Полша.

Европейските столици наблюдават с тревога възхода на крайната десница през последните години. В Париж, например, френският президент Еманюел Макрон се зарече да не допусне „екстремисти“ на власт – основният му съперник е партията на Марин Льо Пен „Национален сбор“, която вече е най-голямата в парламента на Франция.

През март Льо Пен беше осъдена за злоупотреба с фондове на ЕС чрез фалшиви длъжности в Европейския парламент и ѝ беше забранено да се кандидатира за президентските избори във Франция през 2027 г. Тя отрича вината си и обжалва решението.

В Германия – най-голямата икономика в ЕС – консервативните християндемократи (ХДС), водени от канцлера Фридрих Мерц, спечелиха изборите през февруари. Макар и ХДС да е в коалиция със сестринската партия ХСС и социалдемократите на бившия канцлер Олаф Шолц, крайнодясната „Алтернатива за Германия“ (АзГ) завърши на второ място и вече е втората по големина парламентарна сила.

Избирателният процес все по-често става мишена на руска намеса, целяща да подкопае изборите или да подпомогне прокремълски евроскептични кандидати.

Последните избори в Полша и Румъния обаче сочат, че проевропейските партии запазват подкрепа въпреки значителния възход на националистически сили в целия континент.

 Румъния: Центристка победа възпира възхода на национализма

Новият президент на Румъния, Никушор Дан, е изправен пред трудната задача да обедини дълбоко разделена нация след напрегнат балотаж, като Брюксел и други европейски съюзници приветстваха победата на центриста.

В балотажа независимият кандидат Дан победи десния националист Джордже Симион, лидер на „Алианс за обединение на румънците“. Дан спечели с 53,6% от гласовете, докато Симион събра 46,4%.

Изборите бяха повторение на вота от ноември миналата година, когато проруския кандидат Калин Джорджеску спечели първия тур, разчитайки главно на кампания в ТикТок. Но Конституционният съд анулира вота поради нередности и подозрения за руска намеса, като забрани на Джорджеску да се кандидатира отново.

Изборите бяха определящи за бъдещето на Румъния – дали ще запази прозападния си курс или ще поеме към суверенизъм и възход на национализъм в стил Тръмп. В Румъния президентът представлява страната на срещи на ЕС и НАТО и назначава ключови длъжности, включително премиера.

Победата на Дан беше приветствана от европейските съюзници на Румъния, включително председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен, генералния секретар на НАТО Марк Рюте, президента Макрон и украинския президент Володимир Зеленски.

Румънците се борят с висока инфлация в най-задлъжнялата страна в ЕС, а разочарованието от политическата класа, управляваща от 1989 г., е високо.

Румъния разполага с огромни газови резерви, които може да я направят най-големия производител на газ в Европа. Потокът се очаква да започне през 2027 г.

В съседна Молдова проевропейската президентка Мая Санду призова молдовците с румънско гражданство – около четвърт от населението по данни от 2021 г. – да гласуват за Дан, който спечели близо 88% от румънския вот в Молдова.

Полша: Варшава се готви за решаващ балотаж

В Полша проевропейският лагер също води леко след първия тур на президентските избори, но крайната десница се представи силно с двамата си кандидати – евроскептичния милионер Славомир Менцен и ултранационалиста евродепутат Гжегож Браун.

Досега кампанията бе доминирана от външнополитически теми и сблъсък между различни визии за ролята на Полша в ЕС и отношенията ѝ със САЩ.

В неделя проевропейският кмет на Варшава Рафал Тшасковски от центристката коалиция „Гражданска платформа“ на премиера Доналд Туск спечели с 31,36%.

Тшасковски е изявен привърженик на ЕС, с докторат по темата и опит в преговорите по присъединяването на Полша към ЕС. Обеща да либерализира законите за абортите и да защитава правата на ЛГБТ хората. Бил е съветник в Европейския парламент и вицепрезидент на ЕНП.

Карол Навроцки – 42-годишен историк и политически аутсайдер, подкрепян от дясната партия „Право и справедливост“ (ПиС) – събра 29,54%.

Навроцки води кампания под лозунга „Полша първа, поляците първи“, като критикува привилегиите за близо 1 милион украински бежанци в страната. Въпреки това обеща подкрепа за Украйна.

Бившата управляваща партия ПиС често беше в конфликт с ЕС за върховенството на закона.

Крайнодесният кандидат Менцен („Конфедерация“) завърши трети с 14,8%, а Браун получи около 6%.

Поляците ще гласуват на балотаж между Тшасковски и Навроцки на 1 юни.

Победа за Тшасковски ще даде тласък на центристкото правителство на Доналд Туск, в противоборство с президента националист Анджей Дуда.

Победа за Навроцки може да доведе до политическа блокада в страната с 38 милиона жители.

Полският президент е главнокомандващ, ръководи външната политика и има право да налага вето върху закони.

Източник: БТА

Русия и Украйна освободиха днес по 390 военнопленници и обещаха да освободят още през следващите дни в рамките на, както изглежда, най-голямата подобна размяна от началото на войната преди повече от три години, предаде Ройтерс.

Споразумението за размяна по формулата „1000 срещу 1000“ бе единствената конкретна стъпка, която бе договорена миналата седмица на първите преки преговори между воюващите страни от март 2022 г., след като те не успяха да се споразумеят за прекратяване на огъня.

Москва и Киев заявиха, че са освободили днес по 270 пленени военнослужещи и 120 цивилни, като се очаква утре и вдругиден да бъдат пуснати още хора.

„Днес почти 400 души са си у дома“, каза украинският президент Володимир Зеленски в телевизионно обръщение, с което бяха потвърдени плановете и двете страни да освободят по 1000 души всяка през следващите дни. „Със сигурност ще върнем всички. Всеки един от нашите граждани“, подчерта украинският държавен глава.

Освободените украинци пристигнаха в местна болница в северната Черниговска област с автобуси, излизайки бледи, повечето от с бръсната глава, увити в украински знамена.

Освободените руски военнопленници в момента са в Беларус, която граничи с Украйна, и получават психологическа и медицинска помощ, преди да бъдат преместени в Русия за по-нататъшни грижи, съобщи министерството на отбраната в Москва. Сред тях има цивилни, пленени в руската Курска област по време на украинското нахлуване.

Украйна заяви, че е готова на незабавно 30-дневно прекратяване на огъня. Русия, която нахлу в съседната страна през 2022 г. и сега контролира около една пета от нейната територия, обаче каза, че няма да прекрати нападенията си, докато не бъдат изпълнени определени условия, които представител на делегацията на Украйна нарече „неприемливи“, отбелязва Ройтерс.

Източник: БТА

/НС/

Източник: БТА