Икономика
Броят на заявките за изобретения системно намалява, показват данните от първата по рода си „Национална карта на интелектуалната собственост в Република България“

Броят на заявките за изобретения системно намалява, като от 164 през 2020 г. само за 3 години спадат почти наполовина до 89 през 2023 г. Това е посочено в първата по рода си „Национална карта на интелектуалната собственост в Република България“, която беше представена чрез видео в Аула „Максима“ на Университета за национално и световно стопанство (УНСС). Националната карта е публикувана на интернет страницата на висшето учебно заведение.
Картата е реализирана от УНСС и Института по интелектуална собственост и технологичен трансфер „Проф. д-р Борислав Борисов“ в партньорство с Министерството на културата, Патентното ведомство, Националния статистически институт, Националното сдружение на общините в Република България и Националната асоциация на председателите на общински съвети в Република България.
Изследването включва 23 показателя, свързани с обекти на интелектуалната собственост. Чрез реализирано широко сътрудничество между държавни институции, местната власт и УНСС, с участието на 31 учени и 265 общини са били събрани и анализирани официални данни относно индустриалната и литературно-художествената собственост на страната, позволяващи създаването на Национална карта на интелектуалната собственост.
Изследователският екип отбелязва, че и броят на заявките за полезни модели системно намалява, като от 467 през 2020 г. спадат почти наполовина до 258 през 2024 г., независимо от обстоятелството, че през годините номиналният обем на финансирането на научноизследователската и развойната дейност (НИРД) расте.
В България интензивността на НИРД, измерена като процент от разходите от брутния вътрешен продукт за 2023 г., е в размер на 0,79 на сто, като за сравнение през същата година в Австрия е 3,29 процента, в Гърция – 1,49 на сто, а средно за Европейския съюз е 2,22 на сто. Икономиката на България е ориентирана към сектори с ниска иновативна активност като туризъм, добивна промишленост, строителство, които не изискват голям брой технологични иновации, е посочено в националната карта.
Изследователите отчитат като положителна тенденция обстоятелството, че от територията на всяка от 28-те области на страната за периода 2020-2024 г. е налице заявителска активност за поне един от четирите изследвани обекта на индустриална собственост – изобретение, полезен модел, промишлен дизайн, марка.
Сред негативните тенденции екипът, изготвил националната карта, отчита спад в общия брой на радиооператорите. През 2019 г. има 82 радиооператора, а през 2023 г. те са 73. Освен това има и спад в общия брой на телевизионните оператори – от 128 през 2019 г. до 113 а през 2023 г. През 2019 г. издадените вестници са в тираж 169 261 087 броя, като през 2023 г. тиражът спада почти наполовина до 87 243 120 бр. Висок е броят на общините, в които няма музеи, театри, представления, рецитали и концерти.
Като положителна тенденция изследователите отчитат възстановяването на филмопроизводството след кризата, породена от КОВИД-19. Увеличението на броя на заснетите пълнометражни, среднометражни и късометражни филми е във възходяща линия, като през 2021 г. заснетите филми са 74, а през 2023 г. са почти двойно – 145. Наблюдава се и ръст в броя на издадените книги. Във всички 265 общини в страната има читалища и всички те са организирали културни или творчески дейности. Броят на музикалните колективи се увеличава от 52 през 2019 г. до 76 през 2023 г. Броят на рециталите и концертите също се увеличава, както и този на театрите.
Препоръките на изследователския екип на национално нива са няколко.
От ключово значение за осигуряването на национална конкурентоспособност е определянето на сектори в икономиката, които ще се развиват интензивно, смятат анализаторите. Научноизследвателската дейност следва да се фокусира в научните области на секторите в икономиката, които ще се развиват интензивно, т.е. необходима е специализация в науката, препоръчва още изследователският екип. Според него стратегическото синхронизиране на националните приоритети в образованието с националните приоритети в икономиката би позволило целенасочена подготовка на кадри именно за националната икономика и целенасочена научноизследователска дейност в полза на секторите в икономиката, определени за интензивно развитие.
В България липсва последователна национална политика за насърчаване на научните изследвания през последните десетилетия, посочва още изследователският екип.
Данните от националната карта сочат, че за периода 2020 г. – 2024 г. са подадени 552 заявления за изобретения, като 290 са от юридически лица, а 236 от физически. 24 общини имат подадени заявления за изобретения, като най-много са от София, следват Пловдив, Стара Загора, Русе, Варна, Бургас, Габрово. 13 университета имат подадени заявки за изобретения. Най-много са от Техническия университет в София. На второ място се нареждат УНСС, Русенският, Тракийският и Пловдивският университет, Софийският университет „Св. Климент Охридски“.
В топ 10 на юридическите лица с най-висока активност са Институтът по роботика-БАН, Технически универститет-София, Институтът за космически изследвания и технологии-БАН, Институтът по информационни и комуникационни технологии-БАН, „Авко“ АД, „Антара“ АД, „Интеграл мед солюшънс“, Институтът по механика-БАН, Институтът по физика на твърдото тяло „Акад. Георги Наджаков“-БАН.
1424 са подадените заявления за полезни модели през изследвания период, от тях 1134 от юридически лица и 262 от физически лица. Подадените заявления за промишлен дизайн са 500, като от тях 398 са от юридически лица, а останалите от физически лица.
Подадените заявки за регистриране на марки са 18 409, като от юридически лица са 13 299 и 3024 от физически лица.
На представянето на националната карта председателят на Патентното ведомство Оля Димитрова посочи, че за първи път има общи данни за индустриалната собственост и информация за дейностите, които са свързани с авторското право и сходните права.
Според председателя на Националния статистически институт Атанас Атанасов националната карта е мащабно проучване, което включва информация от различни източници.
Председателят на Националното сдружение на общините в Република България и кмет на Велико Търново Даниел Панов смята, че националната карта ще бъде полезна за кметовете, защото те ще направят анализ на грешките си.
Според директора на Дирекция „Авторско право и сродни права“ към Министерството на културата Мехти Меликов потенциалът на националната карта е огромен.
Източник: БТА
Икономика
Съдът на ЕС ограничава популяризирането на растителни добавки, рекламирани като полезни за здравето

Забранява се рекламирането в страните от Европейския съюз на растителни хранителни добавки, за които се твърди, че са полезни за здравето, без това да е оторизирано от съответните институции. Ограничението е в сила, докато не бъде доказана ползата за здравето от тези добавки, постанови днес Съдът на Европейския съюз в Люксембург, предаде ДПА.
Твърденията, че дадени растителни хранителни добавки са полезни за здравето, трябва да бъдат разгледани и да получат одобрение от Европейската комисия, преди да може да бъдат използвани за налагането на даден продукт на пазара, обяви Съдът на ЕС.
Съдебното решение е свързано с правен спор относно хранителна добавка, съдържаща екстракти от шафран и сок от пъпеш, предлагана на пазара от германската компания „Новъл нютриолъджи“ (Novel Nutriology).
Твърди се, че тези екстракти подобряват настроението и намаляват чувството на стрес и умора.
Рекламирането на продукти като полезни за здравето е строго регулирано в ЕС и само одобрени твърдения, които са изброени в официална база данни, може да бъдат използвани за маркетинг цели.
Проверката на здравните ползи от растителни субстанции обаче може да отнеме много време заради липса на проучвания и данни, което води до стотици „висящи“ твърдения и правна сива зона.
В решението си Съдът на ЕС пояснява, че „висящите“ здравни твърдения не трябва да бъдат използвани за реклама, освен ако не е налице изключение, какъвто не е случаят с „Новъл нютриолъджи“
Германските съдилища, разглеждащи правния спор, трябва да вземат предвид постановлението на Съда на ЕС, когато приемат решение по него, посочва ДПА.
Източник: БТА
Икономика
Ръст от 8,7 на сто на печалбата на банките у нас до 889 млн. лв. в края на март на годишна база показват данни на БНБ

Печалбата на банковата система у нас възлиза на 889 млн. лв. към 31 март и е със 72 млн. лв. (8,7 процента) повече от реализираната за първото тримесечие на 2024 г., съобщават от БНБ на страницата си в интернет.
Нетният лихвен доход се повишава спрямо същия период на миналата година с 20 млн. лв. (1,5 процента) и възлиза на 1,4 млрд. лв. в края на март 2025 г., а нетният доход от такси и комисиони нараства с 46 млн. лв. (12,4 процента) до 420 млн. лв.
През първото тримесечие на годината активите на банковата система нарастват с 6 млрд. лв. (3,1 процента) и в края на март възлизат на 197,6 млрд. лв. През периода се увеличават кредитите и авансите (с 8,1 млрд. лв., 6,9 процента), като делът им в активите достига 63,5 процента (61,2 процента към 31 декември 2024 г.).
Отношението на ликвидно покритие в края на март е 243,6 процента (241 процента в края на декември 2024 г.). Ликвидният буфер нараства до 57,1 млрд. лв., а нетните изходящи ликвидни потоци намаляват до 23,4 млрд. лв. (при 56,9 млрд. лв. и 23,6 млрд. лв. към 31 декември 2024 г.).
Данните показват, че брутните кредити и аванси през тримесечието се увеличават с 8,1 млрд. лв. (6,7 процента) до 128,8 млрд. лв. Вземанията от кредитни институции нарастват спрямо 31 декември миналата година с 4,5 млрд. лв. (45,1 процента) до 14,5 млрд. лв. При брутния кредитен портфейл на банковата система (нефинансови предприятия, домакинства, други финансови предприятия и „Държавно управление“) се отчита увеличение на тримесечна база с 3,5 млрд. лв. (3,2 процента) до 114,1 млрд. лв. Нарастват кредитите за домакинства – с 2,1 млрд. лв., в които 1,4 млрд. лв. при обезпечените с жилищен имот, за нефинансови предприятия – с 1,1 млрд. лв. (2 процента), за други финансови предприятия – с 303 млн. лв. (3,4 процента) и за сектор „Държавно управление“ – с 9 млн. лв. (1 процент).
Според статистиката през първото тримесечие на тази година депозитите в банковата система се увеличават с 3,9 млрд. лв. (2,4 процента) и в края на март достигат 166,8 млрд. лв. Депозитите на домакинствата нарастват с 1,5 млрд. лв. (1,6 процента), на нефинансовите предприятия – с 11 млн. лв. (0,02 процента), на други финансови предприятия – с 459 млн. лв. (10,7 процента), на сектор „Държавно управление“ – с 848 млн. лв. (27,1 процента). Увеличават се и депозитите на кредитни институции – с 1,1 млрд. лв. (7,9 процента).
Собственият капитал в баланса на банковата система в края първото тримесечие на възлиза на 23,5 млрд. лв. и спрямо края на декември 2024 г. се увеличава с 311 млн. лв. (1,3 процента). Принос за растежа през периода има положителната динамика при текущата печалба, посочват от БНБ.
Източник: БТА
Икономика
България с най-голям дял през 2024 г. в ЕС на гражданите, изложени на риск от бедност и социално изключване, отчита Евростат

През 2024 г. 93,3 милиона души в Европейския съюз което се равнява на 21 на сто от населението на страните от ЕС, са били изложени на риск от бедност и социално изключване. Това сочат публикуваните днес най-нови данни на Евростат.
Делът им намалява с 0,3 процентни пункта спрямо 2023 година. Тогава 94,6 млн. души в ЕС са били изложени на риск от бедност и социално изключване, което се е равнявало на 21,3 на сто от населението на страните от Евросъюза.
Европейската статистическа агенция посочва, че на опасност от бедност и социално изключване са изложени хората, които са подложени на поне един от три социални риска. Изложени са на риск от бедност, от тежки материални и социални лишения или са част от домакинство с „много ниска икономическа активност“.
Статистическата служба на ЕС определя като домакинства с „много ниска икономическа активност“ тези, чийто представители в трудоспособна възраст са покрили 20 на сто и по-малко от нормалния брой работни часове.
Делът на гражданите, изложени на риск от бедност или социално изключване, варира в различните страни от Евросъюза през 2024 г.
България е била на първо място сред страните от ЕС през миналата година по дял на гражданите на страната, изложени на риск от бедност и социално изключване – 30,3 на сто. Следват Румъния – 27,9 на сто, Гърция – 26,9 на сто, както и Испания и Литва – и двете с по 25,8 на сто.
На другия полюс са били Чехия – 11,3 на сто, Словения – 14,4 на сто, следвани от Нидерландия – 15,4 на сто, Полша – 16 на сто и Ирландия – 16,7 на сто.
Източник: БТА
-
Святпреди 1 седмица
МЕНА: Египет и Саудитска Арабия обмениха мнения по въпроси от регионален и международен характер
-
Святпреди 1 седмица
Путин заяви, че е готов за преки мирни преговори с Украйна
-
Спортпреди 1 седмица
Треньорът на Левски Хулио Веласкес: „Доминирахме във всички аспекти, показахме зрялост“
-
Бизнеспреди 5 дни
Сигналите за рецесия светят в червено за американската икономика
-
Балканипреди 6 дни
1,5 милиона сгради в Истанбул са смятани за рискови при земетресение
-
Святпреди 1 седмица
Индийският премиер се срещна с вицепрезидента на САЩ Ванс, за да обсъдят търговски въпроси
-
Бизнеспреди 1 седмица
Може ли Тръмп да уволни председателя на Федералния резерв Джером Пауъл
-
Икономикапреди 6 дни
Няма риск от воден режим в Бургаско, каза министърът на регионалното развитие и благоустройството Иван Иванов