Бронхиалната астма е сред най-често срещаните заболявания в детска възраст. Това каза алергологът Мария Стаевска по време на среща под надслов „ИзДишайАстмата“ по повод Световния ден за борба с астмата – 6 май.

На събитието присъстваха пациенти и лекари – специалисти, които се обединиха около идеята за по-качествена и навременна диагностика, както и прилагането на съвременни методи за контрол на астматичните състояния. Форумът поставя началото на важна и необходима информационна кампания, която цели да акцентира върху значението на навременното диагностициране, посочи д-р Нели Иванова от дирекцията по лечебни дейности на Министерството на здравеопазването.

Алергологът д-р Мария Стаевска посочи още, че с възрастта доста от децата надрастват проблема. Тя обясни, че един от основните проблеми на пациентите е самата диагностика, тъй като в някои случаи процесът би могъл да отнеме до година.

„3,7 % от пациентите са с тежка форма на астма“, каза алергологът. „Това са около 8000 човека с такова заболяване. Много често състоянието се назовава като бронхит и се използват прекалено много антибиотици “, обясни тя.

По думите на д-р Стаевска некачественият контрол върху заболяването може да има тежки последици за пациента, сред които са ограничено движение и социални контакти, обездвижване и дори инвалидизиране.

Експерти посочват, че кашлицата и задухът по време на бактериална инфекция у пациент трябва да насочат към проверка за астма. Като част от външните дразнители, които да провокират състоянието се открояват замърсеният въздух и някои видове алергени, които се съдържат в измивни и перилни продукти.

Общопрактикуващият лекар Михаил Михов обясни, че семейните лекари биха могли да обучат пациентите си да използват инхалатори, но също така и да ограничат точно тези подсилващи фактори.

Пациентите наистина се диспансеризират, идват на прегледи без да носят направления от лични лекари, което улеснява работата с нас, обясни пулмологът Радка Александрова. Някои от пациентите обаче са малко несериозни към лечението си – лечението е безплатно, достъпът е лесен, но малка част от хората спазват вече назначеното си лечение, допълни тя.

Александрова посочи, че част от пациентите с тежка форма на заболяването трябва да приемат високи дози кортикостероиди в комбинация с други медикаменти, но това не винаги не води до желания ефект. „Последните препоръки на ръководството за лечение на астма вече не толерират системната употреба на кортикостероиди заради страничните ефекти“, обясни тя и подчерта, че е възможно за такива случай да се използва биологичното лечение.

Пациенти с тежка форма на заболяването също участваха в дискусията. Те обясниха, че дори по-силен стрес или тежък физически труд биха могли да предизвикат пристъп.

Ако може с помощта на инхалатор да се нормализира състоянието, не може да мислим за подобно лечение, обясни д-р Стаевска. Но ако са налице признаците за тежка астма и ако се стига до хоспитализация, това би било проблем, каза тя.

Прегледите се качват в Националната здравно-информационна система, където се получава референтен номер и това се прави от лекуващия лекар с електронен подпис, независимо от начина на заплащане и независимо от метода на достъп, обясни д-р Михаил Михов.

Източник: БТА