Едната е външна – към държавите, които посредничат в преговорите, и към САЩ, като им показват, че в Израел има лагер, който настоява за споразумение. Това важи особено за специалния пратеник на Тръмп – Стив Уиткоф, който има много близки отношения със семействата на заложниците. Това оказва натиск да продължат с усилията за постигане на сделка.

Другата област, в която тези демонстрации са важни, е създаването на нов политически лагер в Израел, който може да бъде важен процес в бъдеще. Например през 2011 г. в страната имаше вълна от протести, които бяха основно поради икономически причини и продължиха няколко месеца. Те всъщност бяха основата, от която три различни партии след това дойдоха на власт. Някои от тях бяха в правителството преди сегашното. Така че това може да бъде базата, от която се създават нови партии и нови коалиции. Тук се крие надеждата ми за това протестно движение, дори и извън настоящите му цели.

Тези демонстрации са важни, защото могат да доведат до създаването на нов политически лагер в Израел, който може да бъде важен процес в бъдеще.

Визията на отделните протестиращи обаче едва ли е единна?

Откакто започна израелската кампания за глад в Газа преди няколко месеца, има промяна в израелското общество към възприемане на страданието там, а не само фокусиране върху израелските травми и заложниците. Това, разбира се, е основно ограничено до елита, но има десетки, ако не и стотици петиции и официални писма от артисти, учени и професионалисти от различни области, които призовават за спиране на жестокостите в Газа, за прекратяване на глада и за внасяне на хуманитарна помощ. Това е едно от важните неща относно демонстрациите, въпреки че стотиците хиляди хора, които виждате по улиците, вероятно не представляват точно това.

Има десетки, ако не и стотици петиции и официални писма от артисти, учени и професионалисти от различни области, които призовават за спиране на жестокостите в Газа, за прекратяване на глада и за внасяне на хуманитарна помощ.

Те не поддържат точно пропалестинската позиция, а по-скоро се фокусират върху спирането на войната и освобождаването на заложниците. Но създават нещо като безопасно пространство за по-радикалните групи. В началото на войната изказвания като „Спасете Газа, внесете помощ в Газа“, тоест пропалестински, бяха възприемани за много, много радикални в Израел. Докато сега наличието на огромен лагер, който подкрепя спирането на войната, отваря много по-голямо пространство за по-радикални течения. Затова е важно и за създаването на по-широки коалиции на левия лагер в Израел. Защото когато по-центристки граждани казват „достигнахме „червена линия“, това трябва да спре“, се създава по-мащабно признание сред обществото, че такива „червени линии“ наистина съществуват. И тогава радикалите могат да кажат: „Добре, нашата „червена линия“ беше премината още преди няколко месеца, а вашата „червена линия“ е сега, но ние все още сме в един и същ лагер, защото и вие признавате, че тази война е безсмислена. Така че ние искаме да спасим Газа, вие искате да спасите заложниците, ние също искаме да спасим заложниците, значи имаме обща цел.“

Източник: Капитал

Едната е външна – към държавите, които посредничат в преговорите, и към САЩ, като им показват, че в Израел има лагер, който настоява за споразумение. Това важи особено за специалния пратеник на Тръмп – Стив Уиткоф, който има много близки отношения със семействата на заложниците. Това оказва натиск да продължат с усилията за постигане на сделка.

Другата област, в която тези демонстрации са важни, е създаването на нов политически лагер в Израел, който може да бъде важен процес в бъдеще. Например през 2011 г. в страната имаше вълна от протести, които бяха основно поради икономически причини и продължиха няколко месеца. Те всъщност бяха основата, от която три различни партии след това дойдоха на власт. Някои от тях бяха в правителството преди сегашното. Така че това може да бъде базата, от която се създават нови партии и нови коалиции. Тук се крие надеждата ми за това протестно движение, дори и извън настоящите му цели.

Тези демонстрации са важни, защото могат да доведат до създаването на нов политически лагер в Израел, който може да бъде важен процес в бъдеще.

Визията на отделните протестиращи обаче едва ли е единна?

Откакто започна израелската кампания за глад в Газа преди няколко месеца, има промяна в израелското общество към възприемане на страданието там, а не само фокусиране върху израелските травми и заложниците. Това, разбира се, е основно ограничено до елита, но има десетки, ако не и стотици петиции и официални писма от артисти, учени и професионалисти от различни области, които призовават за спиране на жестокостите в Газа, за прекратяване на глада и за внасяне на хуманитарна помощ. Това е едно от важните неща относно демонстрациите, въпреки че стотиците хиляди хора, които виждате по улиците, вероятно не представляват точно това.

Има десетки, ако не и стотици петиции и официални писма от артисти, учени и професионалисти от различни области, които призовават за спиране на жестокостите в Газа, за прекратяване на глада и за внасяне на хуманитарна помощ.

Те не поддържат точно пропалестинската позиция, а по-скоро се фокусират върху спирането на войната и освобождаването на заложниците. Но създават нещо като безопасно пространство за по-радикалните групи. В началото на войната изказвания като „Спасете Газа, внесете помощ в Газа“, тоест пропалестински, бяха възприемани за много, много радикални в Израел. Докато сега наличието на огромен лагер, който подкрепя спирането на войната, отваря много по-голямо пространство за по-радикални течения. Затова е важно и за създаването на по-широки коалиции на левия лагер в Израел. Защото когато по-центристки граждани казват „достигнахме „червена линия“, това трябва да спре“, се създава по-мащабно признание сред обществото, че такива „червени линии“ наистина съществуват. И тогава радикалите могат да кажат: „Добре, нашата „червена линия“ беше премината още преди няколко месеца, а вашата „червена линия“ е сега, но ние все още сме в един и същ лагер, защото и вие признавате, че тази война е безсмислена. Така че ние искаме да спасим Газа, вие искате да спасите заложниците, ние също искаме да спасим заложниците, значи имаме обща цел.“

Източник: Капитал

Ръст в продажбите на нови автомобили в Европа

Продажбите на нови автомобили в Европа са се увеличили с 5.9% през юли, водени от ръст в Германия, докато пазарите във Великобритания, Франция и Италия отбелязват спад. Делът на електромобилите в ЕС достига почти 60% от всички регистрации, като най-силен ръст бележат хибридните модели. Tesla отчита сериозен спад в продажбите в Европа с над 40% и губи пазарен дял, докато китайската BYD увеличава продажбите си над три пъти и вече изпреварва американския производител. Компанията на Мъск отчита понижение за седми пореден месец. От друга страна, европейските концерни като Volkswagen и Renault обмислят пускането на нови модели, за да устоят на китайската конкуренция и да отговорят на климатичните регулации, които индустрията определя като все по-трудно изпълними.

Boeing търси одобрение от ЕС за сделката със Spirit AeroSystems

Boeing официално е поискала одобрение от Европейската комисия за обратно придобиване на Spirit AeroSystems – най-големия независим производител на аероструктури в света. Авиогигантът обяви през юли миналата година, че ще купи бившето си подразделение за 4.7 млрд. долара чрез обмен на акции, като паралелно Airbus ще поеме губещите му европейски операции. Сделката вече получи зелена светлина от британския регулатор по конкуренцията, който прецени, че тя не представлява риск от нарушаване на пазарната конкуренция.

Boeing обяви през юли миналата година, че ще купи бившето си подразделение за 4.7 млрд. долара чрез обмен на акции.
Източник:
Reuters

Berkshire Hathaway увеличи дела си в Mitsubishi

Компанията на Уорън Бъфет Berkshire Hathaway увеличи дела си в японската търговска корпорация Mitsubishi до 10.2% чрез дъщерното дружество National Indemnity. Това е поредно увеличение на участието, след като през март делът достигна 9.7%, а първите покупки датират от 2019 г., когато Berkshire започна да инвестира в петте големи японски търговски компании. Бъфет нееднократно е хвалил техния подход към управление и акционери, като даде сигнал, че възнамерява постепенно да увеличава дела си във всички тях. Междувременно Mitsubishi развива бизнеса си в аквакултурата с придобиването на Grieg Seafood за близо 1 млрд. долара, но се отказа от някои офшорни вятърни проекти в Япония поради нараснали разходи.

AstraZeneca укрепва бизнеса си в Китай

По-малко от година след ареста на дългогодишния ѝ шеф за Китай Леон Уан AstraZeneca, изглежда, е стабилизирала бизнеса си в страната, която носи 13% от приходите ѝ. Компанията отчита ръст 4% на продажбите там през първата половина на 2025 г., подпомогнат от включването на нови онколекарства в националната реимбурсация и от засиленото търсене в по-малки градове. Новото ръководство в Китай, бонусна програма за служителите и обещанието за 2.5 млрд. долара инвестиция в изследователски център в Пекин са ключови стъпки в стратегията за възстановяване. Въпреки добрите финансови резултати и възстановената пазарна позиция липсата на харизматичния Уан продължава да се усеща вътре в компанията, където настроенията остават напрегнати

Източник: Капитал