Свят
Британски и френски издания коментират изказването на Мерц, че вече няма да има ограничения върху обсега на оръжията, доставяни на Украйна

Германският канцлер Фридрих Мерц подкрепя предоставянето на Украйна на далекобойни ракети за удари по Русия, пише в заглавие в. „Файненшъл таймс“.
Канцлерът на Германия подкрепи украинските военни удари дълбоко в руска територия, след като по-рано пое ангажимент да снабди Киев с германски ракети с голям обсег.
Германия, Великобритания, Франция и САЩ премахват всички ограничения за обхвата на оръжията, доставени на Украйна, заяви вчера Мерц.
Париж, Лондон и Вашингтон са доставили ракети с далечен обсег на Киев и вече са разрешили удари на руска територия, посочва британското издание.
Позицията на Мерц обаче контрастира с тази на неговия предшественик социалдемократ Олаф Шолц, отбелязва „Файненшъл таймс“.
Бившият канцлер многократно отхвърли молбите на Киев и неговите съюзници за снабдяване на украинските въоръжени сили с германски ракети „Таурус“, които имат прецизна система за насочване и могат да нанесат огромни щети на конструкции като мостове и бункери.
„Вече няма ограничение на обсега на оръжията, доставяни на Украйна, нито от британците, нито от французите, нито от нас, нито от американците“, каза Мерц вчера в Берлин.
„Това означава, че Украйна вече може да се защитава, например като атакува военни позиции в Русия. Допреди известно време тя не можеше да прави това (. . .) Сега (Украйна) може да го прави. На жаргон наричаме това обстрел на далечни разстояния“, добави Мерц.
Канцлерът консерватор направи тези коментари след тридневните руски въздушни атаки срещу Украйна, извършени с повече от 1000 дронове и ракети.
Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков заяви, че решенията за предоставяне на Украйна на ракети с по-далечен обсег на действие са „потенциално опасни“ и могат да осуетят „опитите за постигане на споразумение“ с Киев.
Обсегът на действие на крилатата ракета „Таурус“, надвишаващ 500 км, е по-голям от този на ракетите „Сторм шадоу“ и „Скалп“, доставяни съответно от Великобритания и Франция, и на тактическата ракетна система АТАКМС, предоставяна на Украйна от САЩ.
Тези британски, френски и американски ракети бяха използвани за пръв път срещу военни цели на територията на руските Брянска и Курска област през ноември, посочва „Файненшъл таймс“.
Отделно от това Киев е разработил и свои собствени ракети с далечен обсег „Нептун“, както и дронове.
Мерц направи изявлението си в момент, в който европейските лидери се надпреварват да изготвят план за засилване на натиска върху Москва, след като президентът на САЩ Доналд Тръмп даде знак, че е склонен да ги остави сами да се занимават с уреждането на конфликта в Украйна.
Британският премиер Киър Стармър ще се срещне с Мерц в четвъртък в Аахен, Западна Германия, където председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен ще получи наградата „Карл Велики“.
Британски официални представители казаха, че Стармър ще разговаря с Мерц за засилване на икономическия натиск върху Русия и за осигуряване на финансова и военна подкрепа за Украйна, от която тя се нуждае, за да продължи борбата.
Украинският президент Володимир Зеленски ще пътува утре до Берлин, съобщи германското сп. „Шпигел“.
Тъй като ангажиментът на Вашингтон към сигурността на Украйна изглежда отслабва, френските, британските и германските лидери са все по-разделени по въпроса колко военна подкрепа може да бъде предоставена на Украйна след войната.
Франция и Великобритания, двата инициатора на така наречената „коалиция на желаещите“, настояват, че първоначалният план за разполагане на мироопазващи сили в Украйна все още е осъществим.
Други държави, включително Германия, са по-скептични, тъй като САЩ продължават да се противопоставят на идеята и не са се ангажирали с „предпазен механизъм“ за сигурност, към който се стремят европейските държави за разполагането на подобни сили.
Според участници в преговорите Стармър и Макрон продължават да подкрепят предложението за разполагане на мироопазващи сили, за да запазят участието на Европа в преговорите за прекратяване на огъня и да поддържат украинския боен дух.
Един европейски представител каза, че планът за мироопазващите сили е „мъртъв“, тъй като е „абсурден без помощта на Тръмп, а той не желае да я предостави“.
Френски дипломат обаче контрира, че съобщенията за смъртта на предложението са „не само силно преувеличени“, но и „напълно неверни“, като добави, че страните все още работят по своите планове „с нормални темпове“.
Германия и други съюзници на Украйна премахват ограниченията за обсега на оръжията, изпращани на Киев, извежда в заглавие британският в. „Гардиън“.
Кремъл определи решението като „потенциално опасно“ и посочи, че то ще стане пречка за постигането на каквото и да било мирно споразумение. „Ако тези решения наистина са били взети, те са в пълно противоречие с нашите стремежи за политическо уреждане“, заяви говорителят на Кремъл Дмитрий Песков.
Мерц, който е на власт от по-малко от три седмици, не пожела обаче да даде отговор на въпроса дали Германия се готви да изпрати свои ракети с далечен обсег „Таурус“ на Киев. Докато беше в опозиция, той подкрепяше предоставянето на тези ракети на Украйна – нещо, което неговият предшественик Олаф Шолц отказа да направи.
След встъпването си в длъжност Мерц възприе по-предпазлив подход, като заяви, че има опасност Германия да издаде твърде много на Москва, ако говори открито за плановете си, и допълни, че Путин, който говори свободно немски език, не трябва да може да разбере какви са намеренията на Берлин само като гледа новините по германската телевизия. Миналата седмица Мерц заяви, че предпочита подхода на „стратегическата двусмисленост“.
Въпреки това в Берлин се спекулира, че той може би е напът да направи публично изявление, с което да се ангажира с доставката на оръжия с по-далечен обсег на действие – вероятно ракети „Таурус“, посочва „Гардиън“.
Мерц обоснова промяната в политиката на Германия и нейните съюзници, като заяви, че само чрез премахване на ограниченията за обсег на действие на оръжията Украйна ще бъде в състояние да се защитава.
Западни лидери и преди отбелязваха, че увеличаването на обхвата на оръжията за Киев е твърде провокативно и крие опасност от ескалация на конфликта с ядрената сила Русия, която заяви, че използването на оръжия с далечен обсег ще се тълкува като пряко участие във войната на страната, която ги е предоставила.
Мерц отправи особено остри критики към руския президент Владимир Путин, като заяви, че пренебрежителният му подход към преговорите, които биха могли да доведат до прекратяване на бойните действия, разкрива намерението му да продължи войната.
„Путин очевидно разглежда предложенията за преговори като признак на слабост“, каза той.
Досега Германия, която е вторият по големина доставчик на оръжия за Украйна след САЩ, не е доставяла на Киев оръжия с обсег на действие над 70 км.
По време на предизборната си кампания, предшестваща изборите на 23 февруари, Мерц заяви, че е готов да обмисли доставката на ракети „Таурус“, когато заеме поста, но само съвместно със западните съюзници на Германия, които или вече са доставили подобни оръжия, или притежават такива и възнамеряват да го направят.
Мерц обяви, че основните западни съюзници на Киев са отменили всички „ограничения върху обхвата на доставяните оръжия“ за Украйна, пише в заглавие френският в. „Монд“.
Германският канцлер обяви, че САЩ, Франция и Великобритания се присъединяват към Германия в тази промяна на военната концепция, но нито една от тези страни все още не е потвърдила това.
Мерц обаче не уточни дали коментарите му ще окажат някакво влияние върху бъдещите оръжейни доставки от Берлин за Украйна, особено по отношение на ракетите с далечен обсег „Таурус“. По време на управлението на Олаф Шолц Германия отказа да достави на Киев ракети „Таурус“, като изрази опасения от ескалация на отношенията с Русия.
Преди да встъпи в длъжност в началото на май, Мерц беше заявил, че подкрепя доставката на тези ракети, които имат обсег над 500 км и могат да достигнат дълбоко в руска територия. Оттогава обаче той е по-двусмислен, като подчертава, че по стратегически причини вече няма да дава подробности за оръжията, които ще изпрати на Украйна, за да не провокира ескалация, отбелязва „Монд“.
„След последните три седмици никой не може сериозно да ни обвини, че не сме изчерпали всички налични дипломатически средства“, заяви Мерц, като допълни, че съюзниците на Киев са удвоили усилията си за започване на преговори между Русия и Украйна.
„Ако дори предложението за среща във Ватикана не срещне одобрението на Русия, „трябва да се подготвим тази война да продължи по-дълго, отколкото искаме или можем да си представим“, обобщи германският канцлер.
Неотдавнашните преки руско-украински преговори в Турция – първите от 2022 година насам, завършиха без резултат, посочва „Монд“.
Източник: БТА
Свят
„Файненшъл таймс“: Тръмп е разпоредил на американските доставчици на софтуер за чипове да спрат да продават в Китай

Правителството на американския президент Доналд Тръмп е разпоредило на американски компании, които предлагат софтуер, използван за проектиране на полупроводници, да спрат да продават услугите си на китайски фирми, в поредния си опит да затрудни Китай в разработването на съвременни чипове, съобщи в. „Файненшъл таймс“, цитиран от Ройтерс.
Няколко служители, запознати с тази мярка, заявиха, че Министерството на търговията на САЩ е казало на така наречените компании за автоматизация на електронното проектиране, сред които са „Каденс“ (Cadence), „Синопсис“ (Synopsys) и „Сименс“ (Siemens EDA), да спрат да доставят технологиите си на Китай.
Според запознати източници Службата за промишленост и сигурност, звеното на американското Министерство на търговията, което следи за експортния контрол, е предало директивата на компаниите чрез писма. Не е ясно дали всяка американска компания за електронно проектиране е получила писмо.
Този ход идва в рамките на усилията на американското правителство да възпрепятства способността на Китай да разработва модерни чипове за изкуствен интелект, тъй като се стреми да получи технологично предимство пред своя геополитически съперник. През април Вашингтон ограничи износа на специфични за Китай чипове за изкуствен интелект на „Енвидиа“ (Nvidia).
Служител на Министерството на търговията на САЩ заяви, че се прави „преглед на износа от стратегическо значение за Китай, като в някои случаи министерството е спряло действието на съществуващите лицензи за износ или е наложило допълнителни лицензионни изисквания, докато трае прегледът.“
Директивата идва в деликатен момент, когато САЩ и Китай се опитват да постигнат търговска сделка, след като двете страни наскоро се споразумяха в Женева да спрат действието на реципрочните мита за 90 дни.
Източник: БТА
Свят
Кандидатът за президент на Полша Славомир Менцен, който остана трети на първия тур, не подкрепи никой от двамата оставащи кандидати

Кандидатът на крайната десница Славомир Менцен, който зае трето място на първия тур на президентските избори в Полша, отказа да подкрепи някои от останалите двама кандидати на втория тур, който ще се произведе този уикенд, предаде ДПА.
„Гласувайте според собствената си съвест“, заяви 38-годишният бизнесмен във видеозапис, публикуван в канала му в платформата „ЮТюб“ преди вота в неделя.
Менцен спечели 15 процента от гласовете на първия тур на изборите на 18 май като кандидат на крайнодясната партия „Конфедерация“. Центристът и кмет на Варшава Рафал Тшасковски от „Гражданската коалиция“ на министър-председателя Доналд Туск спечели първото място с 31,36 процента, а Карол Навроцки, кандидатът на консерваторите от „Право и справедливост“ (ПиС), се нареди на второто място с 29,54 процента от гласовете.
Социологическите проучвания показват, че Тшасковски има малка преднина пред Навроцки преди втория тур.
Менцен се възползва от ролята, в която бе поставен след първия тур, разполагайки със силата да наклони везните в едната или друга посока. Той покани двамата кандидати в канала си в „ЮТюб“ и ги призова да подпишат програмата му от осем точки.
Навроцки се съгласи, като се ангажира, наред с другото, да откаже да подпише законопроекти, ратифициращи украинското членство в НАТО. Тшасковски от друга страна участва в ожесточен дебат и отказа да подпише програмата. По-късно той посети кръчма, собственост на Менцен, за да пие бира с него.
По-късно Менцен заяви, че не вижда причина да даде подкрепата си за Тшасковски, като го определи като ляв. Той също така критикува и Навроцки, въпреки че кандидатът на консерваторите от ПиС подписа програмата му от осем точки. „Нямам му доверие, що се отнася до миналото му“, заяви Менцен.
Навроцки попадна в новините заради контактите си в кръговете на футболните хулигани и проституцията, но това може и да увеличи подкрепата му сред предимно по-младата и мъжка част от поддръжниците на Менцен.
Източник: БТА
Свят
Условията на Путин за прекратяване на войната включват отказ от членство на Украйна в НАТО и частична отмяна на санкциите, казаха руски служители

Изглежда руският президент Владимир Путин е очертал условията за прекратяване на войната в Украйна, включително писмено обещание от страна на западните лидери да спрат разширяването на НАТО на изток и отмяна на някои санкции срещу Русия, съобщи Ройтерс, позовавайки се на три руски източника, предаде агенция Укринформ.
„Путин е готов да сключи мир, но не на всяка цена“, заяви един от високопоставените руски източници, запознат с мисленето на най-високо ниво в Кремъл.
Трите руски източника твърдят, че Путин иска писмено обещание от страна на основните западни държави да не разширяват ръководения от САЩ алианс НАТО на изток – с други думи изключване на членството на Украйна, Грузия и Молдова и други бивши съветски републики.
Русия иска също така Украйна да бъде неутрална, да бъдат отменени някои западни санкции, да бъде решен въпросът със замразените руски суверенни активи на Запад и да бъде осигурена защита на рускоговорящите в Украйна.
Първият източник заяви, че ако Путин осъзнае, че не е в състояние да постигне мирно споразумение при собствените си условия, той ще се опита да покаже на украинците и европейците чрез военни победи, че „утрешният мир ще бъде още по-болезнен“.
В миналото НАТО е заявявала, че няма да промени политиката си на „отворени врати“ само защото Москва го изисква, посочва Укринформ.
Първият източник на Ройтерс заяви, че ако Путин види тактическа възможност на бойното поле, той ще продължи да настъпва в Украйна, и че Кремъл вярва, че Русия може да се бори с години, независимо от санкциите и икономическите трудности, наложени от Запада.
Вторият източник заяви, че Путин вече не е толкова склонен на компромиси по отношение на териториите и се придържа към публичната си позиция, че иска да получи целите четири региона в Източна Украйна, за които претендира Русия.
„Путин е втвърдил позицията си“, каза вторият източник по въпроса за териториите.
Източник: БТА
-
Бизнеспреди 1 седмица
Тръмп оставя Русия и Украйна да решат войната в преговори
-
Балканипреди 5 дни
Турция е привлякла 10,59 милиона чуждестранни туристи в периода януари-април
-
Икономикапреди 1 седмица
Нужни са още усилия за налагане на медицинския туризъм в България, каза проф. Христо Бозов
-
Здравепреди 1 седмица
Откриха паметник за лекарите, загинали от COVID-19 (снимки)
-
Спортпреди 5 дни
Индиана Пейсърс записа втори успех над Ню Йорк Никс във финала на Източната конференция на НБА
-
Икономикапреди 1 седмица
Понижаването на лихвите във Великобритания се случва „твърде бързо“, каза главният икономист на „Банк ъв Ингланд“
-
Обществопреди 7 дни
Променливо време с максимални температури между 21° и 26°
-
Святпреди 5 дни
Високопоставен представител на опозицията бе задържан два дни преди изборите във Венецуела