Балкани
Босна и Херцеговина ще получи 45,7 милиона евро помощ от ЕС за възстановяване на щети от наводнения

Европейската комисия предложи във вторник да се отпуснат 280 милиона евро от Фонда за солидарност на ЕС за подкрепа на възстановяването на щети от наводнения в редица европейски страни, сред които и Босна и Херцеговина, съобщи ФЕНА. Субсидии ще получат още Австрия, Чехия, Полша, Словакия и Молдова. Тази инициатива беше предприета в отговор на тежките наводнения, които засегнаха тези страни през септември и октомври миналата година.
Предложената финансова помощ за Босна и Херцеговина е в размер на 45,7 милиона евро, а останалите държави се очаква да получат, както следва: 42,8 милиона евро за Австрия, 114 милиона евро за Чехия, 76 милиона евро за Полша, 2,1 милиона евро за Словакия и 195 200 евро за Молдова, обяви вчера Европейската комисия, цитирана от босненската агенция.
„Тази помощ е силен израз на солидарност. Благодарни сме на Европейския съюз за партньорството му и на екипа на Министерския съвет, който заедно с международни експерти работи усилено по заявлението за тази помощ“, написа председателката на Министерския съвет на Босна и Херцеговина Боряна Крищо в профила си в Екс.
Тази подкрепа за балканската страна идва като продължение на предварително обявения пакет от 20 милиона евро помощ, който председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен обяви по време на посещението си в Босна и Херцеговина през септември 2024 г. Освен това Босна и Херцеговина получава и помощ от държавите членки на ЕС.
Като основен инструмент на ЕС за помощ при бедствия, Фондът за солидарност на ЕС финансира различни аспекти на помощ при наводнения, включително ремонт на повредена инфраструктура и подобряване на превантивната такава и защита на засегнатото население, като например временно настаняване. Фондът подкрепя и опазването на културното наследство и усилията за почистване след наводнения.
Наводненията в Централна Европа през 2024 г., причинени от бурята Борис, донесоха рекордни валежи, които причиниха големи наводнения, започнали в Австрия и Чехия през септември и след това разпространили се в Полша и други части на Централна Европа, припомня ФЕНА. В началото на октомври последваха тежки наводнения и свлачища в Централна Босна и Херцеговина, които причиниха значителни щети и загуби, включително на човешки животи. В разгара на кризата ЕС предостави допълнителна помощ чрез Механизма за гражданска защита на ЕС по искане на Чехия и Полша.
Вчерашното предложение трябва да бъде одобрено от Европейския парламент и Съвета, след което Комисията ще финализира необходимите решения за изпълнение, за да се разпредели финансовата помощ на един транш.
Фондът за солидарност на ЕС е ключов инструмент за оказване на помощ при бедствия както на държавите членки, така и на страните кандидатки. От стартирането му през 2022 г. по него са отпуснати над 9,6 милиарда евро в отговор на 137 бедствия (117 природни бедствия и 20 извънредни ситуации в здравеопазването) в 24 държави членки (плюс Обединеното кралство) и 4 страни кандидатки. Спешните и помощните операции, извършвани от държавите членки, могат да бъдат финансирани със задна дата от фонда от първия ден на бедствието, отбелязва още ФЕНА.
Източник: БТА
Балкани
Турският министър на външните работи е обсъдил възможностите за прекратяване на войната в Украйна с Кая Калас

Турският министър на външните работи Хакан Фидан е провел днес телефонен разговор с върховния представител на ЕС по въпросите на външните работи и сигурността Кая Калас, по време на който двамата са обсъдили възможностите за прекратяване на войната в Украйна, съобщи „Тюркийе тудей“.
Според източници, близки до турското министерство на външните работи, в разговора си с Калас Фидан е споделил информация относно срещите си с руския президент Владимир Путин и руския министър на външните работи Сергей Лавров, които се проведоха в началото на седмицата, както и относно посещението му в Украйна.
Фидан е на посещение в Украйна днес и утре по покана на украинския си колега Андрий Сибига, като се очаква да се срещне с украинския президент Володимир Зеленски и премиера Денис Шмигал, както и да проведе двустранни срещи с високопоставени представители, включително Сибига и началника на канцеларията на украинския президент Андрий Ермак, а също така с украинския министър на отбраната Рустем Умеров, който ръководеше украинската делегация в преките преговори между Украйна и Русия, проведени в Истанбул на 16 май 2025 г.
/МИД/
Източник: БТА
Балкани
Руското предложение за нов кръг от разговори с Украйна в Истанбул засилва надеждите за мир, заяви Ердоган

Турският президент Реджеп Тайип Ердоган заяви, че предложението на Русия за нов кръг от разговори с Украйна в Истанбул на 2 юни засилва надеждите на Анкара за мир, предаде Ройтерс.
На борда на самолета си на връщане от Азербайджан Ердоган каза, че Турция е в контакт и с двете страни и допълни, че тласъкът в мирните усилия е възможност за постигането на траен мир.
„Пътят към решението преминава през повече диалог, повече дипломация. Ние използваме цялата си дипломатическа сила и потенциал за мир“, каза Ердоган, цитиран от кабинета си.
/ПК/
Източник: БТА
Балкани
Гръцкият министър на отбраната разкритикува опитите за включване на трети страни и конкретно Турция в отбранителния регламент SAFE без консенсус

Министърът на националната отбрана на Гърция Никос Дендиас отправи остри критики към опитите на някои европейски страни да включат трети страни в европейския инструмент за действия в областта на сигурността SAFE, съобщи телевизия Скай.
В остър стил Дендиас заяви, че ако някои партньори на Гърция се опитат с трикове да въведат инструмента без изискване за консенсус за включването в него на трети страни, той би го определил като „Регламент Керкопорта“, като го сравни с портата в стените на Константинопол, през която според изворите османците са проникнали във византийската столица при превземането ѝ през 1453 г.
Гръцкият министър на отбраната не остави съмнение, че има предвид възможното участие на Турция в усилията за превъоръжаване на Европа, като подчерта, че възраженията му се отнасят до възможното включване на Анкара, без тя да се откаже от заплахата към Гърция с война в случай, че Атина разшири териториалните си води в Егейско море от 6 на 12 морски мили.
„Какъв смисъл има вътрешният европейски диалог днес за опасностите, които създава Мюсюлманското братство в Европа, когато самата Европа субсидира онези, които с ценностната рамка на Мюсюлманското братство заплашват и владеят европейски пространства“, каза Дендиас, вероятно с намек за турската окупация на северната част на Кипър – страна членка на ЕС.
Гърция не крие резервите си към включването на Турция в усилията на Европа за укрепване на отбраната си чрез финансиране на програми за превъоръжаване.
/СГ/
Източник: БТА
-
Балканипреди 5 дни
Турция е привлякла 10,59 милиона чуждестранни туристи в периода януари-април
-
Спортпреди 5 дни
Индиана Пейсърс записа втори успех над Ню Йорк Никс във финала на Източната конференция на НБА
-
Спортпреди 5 дни
Лудогорец пусна в продажба билетите за домакинството си на Арда Кърджали
-
Културапреди 4 дни
Стилен и вълнуващ Аскеер, Ивайло Христов и Марин Янев с големите награди
-
Святпреди 5 дни
Русия обяви, че е свалила 94 украински дрона тази нощ
-
Святпреди 5 дни
Високопоставен представител на опозицията бе задържан два дни преди изборите във Венецуела
-
Спортпреди 5 дни
Мактоминей и Конте бяха отличени с индивидуални призове в Серия А
-
Българияпреди 5 дни
За повече от 80 процента от българите четенето на книги е важно, сочи проучване на „Тренд“