След барута България мисли и за трети военен завод с Rheinmetall – за дронове

Защото, разбира се, руската заплаха и необходимостта от укрепване на източния фланг на НАТО са основните двигатели на мащабните инвестиции и разширяването на производствения капацитет в цяла Европа, включително и в България. С нахлуването на Русия в Украйна през 2022 г. условията за отбранителната индустрия се промениха драстично: Германия и много европейски държави решиха да увеличат военните бюджети и значително да разширят производството на оръжия и боеприпаси. Rheinmetall е сред най-големите печеливши – концернът се превърна в ключов играч в европейското превъоръжаване. Главният изпълнителен директор Армин Папергер говори открито за планове производството на артилерийски боеприпаси да бъде увеличено многократно, така че да се намали зависимостта от внос.

Кои са конкурентите

Rheinmetall си съперничи с най-големите оръжейни компании в Европа и отчасти в световен мащаб (където бързо наваксва), като залага особено сериозно върху производството на артилерийски боеприпаси и сухопътни системи. За този концерн ще чуете, че е „специалист по сухопътни бойни действия“ (Land Warfare Specialist), който предлага висока степен на вертикална интеграция – от оръжието до боеприпасите. Основните му конкуренти са Thales (Франция), Leonardo (Италия), BAE Systems (Великобритания), Nexter/KNDS (Франция), General Dynamics (САЩ) и Lockheed Martin и Northrop Grumman (САЩ). В момента вятърът в платната на Rheinmetall идва най-вече от европейското му позициониране, от големите поръчки за германското правителство и за НАТО и от бързия растеж.

Какво произвежда и ще произвежда?

Концернът разделя дейността си на сегменти Vehicle Systems (превозни системи), Weapon and Ammunition (оръжия и боеприпаси), Electronic Solutions (електронни решения) и Power Systems (захранващи системи). Rheinmetall изгражда и нови мощности в рамките на европейската програма ASAP (Act of Support in Ammunition Production). Повече от 130 млн. евро европейско финансиране подпомагат разширяването на производството на 155 мм снаряди, барут и взривни вещества. Целта е до 2027 г. да се произвеждат до 1.1 млн. артилерийски снаряда годишно. Сред новите разработки и стратегическите проекти на концерна се споменават най-вече безпилотните системи и инвестициите в сензорни системи, базирани на изкуствен интелект, и в мрежово бойно управление. Преди седмици беше оповестено още, че Rheinmetall ще придобие Naval Vessels Lürssen (NVL) – корабостроителния сектор на групата „Люрсен“. Така Rheinmetall за първи път ще произвежда пълноценни бойни кораби, а не само компоненти. NVL има около 2100 служители и оборот близо 1 млрд. евро (2024 г.).

Ще се удвоят ли приходите и печалбата

Rheinmetall си поставя изключително амбициозни цели, които са насочени към бърз растеж:

• Прогноза за приходите: целта е приходите на групата да нараснат до 20 млрд. евро до 2027 г. (в сравнение с 9.75 млрд. евро през 2024 г.).
• Удвояване на печалбата: оперативният резултат трябва да се удвои пропорционално на ръста на приходите до 2027 г.
• Портфейл от поръчки: рекордно натъпканият портфейл от поръчки за над 63 млрд. евро (първо тримесечие на 2025 г.) подкрепя тези прогнози.
• Инвестиции за първото полугодие: 188 млн. евро, два пъти повече от предходната година.
• Цели до 2027 г. – 1.1 млн. 155-милиметрови снаряда годишно, значително увеличение на капацитета за барути и взривни вещества, разширяване в морския сектор.

Нови производствени мощности – включително и в България

За да осъществи амбициозните си цели, Rheinmetall изгражда нови фабрики и придобива стратегическа инфраструктура – най-вече с цел осигуряване на капацитет за партньорите от НАТО. Ето част от тези проекти:

Източник: Капитал

След барута България мисли и за трети военен завод с Rheinmetall – за дронове

Защото, разбира се, руската заплаха и необходимостта от укрепване на източния фланг на НАТО са основните двигатели на мащабните инвестиции и разширяването на производствения капацитет в цяла Европа, включително и в България. С нахлуването на Русия в Украйна през 2022 г. условията за отбранителната индустрия се промениха драстично: Германия и много европейски държави решиха да увеличат военните бюджети и значително да разширят производството на оръжия и боеприпаси. Rheinmetall е сред най-големите печеливши – концернът се превърна в ключов играч в европейското превъоръжаване. Главният изпълнителен директор Армин Папергер говори открито за планове производството на артилерийски боеприпаси да бъде увеличено многократно, така че да се намали зависимостта от внос.

Кои са конкурентите

Rheinmetall си съперничи с най-големите оръжейни компании в Европа и отчасти в световен мащаб (където бързо наваксва), като залага особено сериозно върху производството на артилерийски боеприпаси и сухопътни системи. За този концерн ще чуете, че е „специалист по сухопътни бойни действия“ (Land Warfare Specialist), който предлага висока степен на вертикална интеграция – от оръжието до боеприпасите. Основните му конкуренти са Thales (Франция), Leonardo (Италия), BAE Systems (Великобритания), Nexter/KNDS (Франция), General Dynamics (САЩ) и Lockheed Martin и Northrop Grumman (САЩ). В момента вятърът в платната на Rheinmetall идва най-вече от европейското му позициониране, от големите поръчки за германското правителство и за НАТО и от бързия растеж.

Какво произвежда и ще произвежда?

Концернът разделя дейността си на сегменти Vehicle Systems (превозни системи), Weapon and Ammunition (оръжия и боеприпаси), Electronic Solutions (електронни решения) и Power Systems (захранващи системи). Rheinmetall изгражда и нови мощности в рамките на европейската програма ASAP (Act of Support in Ammunition Production). Повече от 130 млн. евро европейско финансиране подпомагат разширяването на производството на 155 мм снаряди, барут и взривни вещества. Целта е до 2027 г. да се произвеждат до 1.1 млн. артилерийски снаряда годишно. Сред новите разработки и стратегическите проекти на концерна се споменават най-вече безпилотните системи и инвестициите в сензорни системи, базирани на изкуствен интелект, и в мрежово бойно управление. Преди седмици беше оповестено още, че Rheinmetall ще придобие Naval Vessels Lürssen (NVL) – корабостроителния сектор на групата „Люрсен“. Така Rheinmetall за първи път ще произвежда пълноценни бойни кораби, а не само компоненти. NVL има около 2100 служители и оборот близо 1 млрд. евро (2024 г.).

Ще се удвоят ли приходите и печалбата

Rheinmetall си поставя изключително амбициозни цели, които са насочени към бърз растеж:

• Прогноза за приходите: целта е приходите на групата да нараснат до 20 млрд. евро до 2027 г. (в сравнение с 9.75 млрд. евро през 2024 г.).
• Удвояване на печалбата: оперативният резултат трябва да се удвои пропорционално на ръста на приходите до 2027 г.
• Портфейл от поръчки: рекордно натъпканият портфейл от поръчки за над 63 млрд. евро (първо тримесечие на 2025 г.) подкрепя тези прогнози.
• Инвестиции за първото полугодие: 188 млн. евро, два пъти повече от предходната година.
• Цели до 2027 г. – 1.1 млн. 155-милиметрови снаряда годишно, значително увеличение на капацитета за барути и взривни вещества, разширяване в морския сектор.

Нови производствени мощности – включително и в България

За да осъществи амбициозните си цели, Rheinmetall изгражда нови фабрики и придобива стратегическа инфраструктура – най-вече с цел осигуряване на капацитет за партньорите от НАТО. Ето част от тези проекти:

Източник: Капитал

Много детайли, много дипломация

Подробности за сделката все още не са публикувани, но основните й елементи са, че останалите заложници, държани от „Хамас“, ще бъдат освободени – вероятно 20-те, за които се смята, че са живи, наведнъж още в неделя или понеделник, а телата на 28-те мъртви заложници ще бъдат върнати на етапи. Стотици палестински затворници ще бъдат освободени, израелските войски ще се изтеглят от части на Газа и към територията ще се насочи хуманитарна помощ.

Това, без съмнение, е значим момент, но не дава никаква сигурност, че ще се постигне мирно споразумение, тъй като все още трябва да бъдат решени съществени различия, включващи израелското изискване „Хамас“ да се разоръжи, степента на изтегляне на израелските сили и плана кой ще управлява Газа. Същевременно „Хамас“ знае, че с връщането на заложниците ще загуби влиянието, което има в преговорите, и иска гаранции, че Израел няма да възобнови бойните действия след тяхното освобождаване.

Планът за мир от 20 точки на американския президент всъщност е само рамка, състояща се от няколко страници. И все още има основни проблеми, които трябва да бъдат разрешени от двете страни, обобщава международният редактор на британската ВВС Джеръми Боуен.

„Както Израел, така и „Хамас“ заявиха, че приемат плана, като същевременно отхвърлят ключови елементи от него. Пратениците им ще се опитат да намалят тези различия. Но това е по-лесно да се каже, отколкото да се направи“, отбелязва The Economist. След постигне на споразумение по първата фаза от плана ще се премине към обсъждане на втората част от предложението на Тръмп, която представлява визия как да се управлява и да се обезпечи сигурността на Газа след войната.

Източник: Капитал