Боровата процесионка е много добър индикатор за климатичните промени, заради изменението на климата вредителят може да прониква и на по-големи надморски величини, коментираха експерти по време на дискусия в Габрово, свързана с разпространението на Борова процесионка на територията на Северна България. Срещата е инициирана от местната администрация и в нея участваха експерти от Института за гората към БАН, представители на държавни институции, кметски наместници от Габровския регион.

Експертите обясниха, че Боровата процесионка е средиземноморски вид, който за първи  път е установен в България през 1906 година в района на София. През 1909 година е регистрирана и появата ѝ в района на Дупница. Процесионката основно се е срещала в Югозападна България, по-ниските части на Рила и Родопите, до около 1350 м надморска височина. Понастоящем видът се среща до около 1500 метра, което е индикация за климатични промени, нещо, което се наблюдава и в други страни“, каза директорът на Института за гората проф. Георги Георгиев.  За последните 50-60 години в Италия горната граница на проникване се е повишила със 100-150 метра от надморската височина. 

В България условия за разпространение на Боровата процесионка има в цялата страна, коментираха специалистите. Видът издържа за 1-2 дни до температура от минус 25 градуса по Целзий. 

„Направена е прогноза за разпространението на Боровата процесионка. Билото на Стара планина е сериозна бариера за разпространението на вида. Процесионката може да проникне в Северна България през Искърския пролом. Прогнозата за разпространение е от запад на изток и видът се очаква да стигне и до черноморското крайбрежие до около 50 години, допълни Георги Георгиев. 

Проникването в района на Троян, Габрово, Трявна е станало вероятно чрез пеперуди, които биха могли да кацнат на превозни средства.Проникването в Северна България е станало вероятно през Троянски проход. 

Популацията на вида е много сложна. Боровата процесионка минава през пет възрасти, в които варира като размер. След третата възраст гъсениците започват да отделят вещества, които предизвикват остри алергични състояния при хората, но експертите успокоиха, че в България няма известен смъртен случай вследствие на контакт на човека с вида.

„В страната ни има и други видове, които причиняват тежки алергии, това са Дъбовата процесионка и процесионка, която се развива в най-южните региони на България, обясни проф. Георгиев. Той уточни, че има добра възможност за контролиране на популацията на вида. Слизането на процесионката в почвата може да се ограничи с капани, те са подходящи за използване в населени места,.

Експертите посочиха, че са проведени изследвания срещу трите вида, които причиняват алергии. 

На дискусията бяха отправени въпроси кога процесионката е най-податлива на техническо третиране и в кои етапи тя може да ликвидирана. Ако се приложат препарати при какавидите ѝ, смъртността ще бъде само за един микрохабитат. Основно борбата се води при ларвите, гъсеници от първа до трета възраст, посочиха експертите. Никога досега при използване на препарати процесионката не е била 100 процента унищожена, постигана е смъртност от 80 на сто. Това според експертите обаче не означава, че трябва да се прекратява работата по третиране на какавидите в почвата. 

„Гнездата са видими, те са разположени обикновено от южната част на короните. Видът е топлолюбив“, каза проф. Георги Георгиев. 

На въпрос колко са надеждни капаните срещу Борова процесионка в градска среда експертите посочиха, че теоретично тези капани трябва да са на 100 процента надеждни.

Боровата процесионка е молец, а видът дължи името си на специфичното  придвижване на гъсениците в процесия една след друга. Боровата процесионка нанася сериозните щети не  само на видовете от род бор (Pinus), но власинките на гъсениците са опасни за хората и други  бозайници, тъй като предизвикват силна алергична реакция заради отделяните парливи отровни вещества.  

Източник: БТА