Ние не казваме дали г-жа Иванчева е виновна или невинна и помилването не е оправдаване, никой не може и според мен не би трябвало да вади дивиденти от този процес. Това заяви пред БНТ вицепрезидентът Илияна Йотова в коментар за мотивите за помилването на бившия кмет на столичния район „Младост“ Десислава Иванчева.

Изцяло бяхме водени от човешка гледна точка, с оглед здравословното ѝ състояние и това на възрастната ѝ майка, която се грижи за детето ѝ, твърди Йотова.

Аз съм взела това решение след много дълго обсъждане. Всичките тези години ние следяхме всички молби, които идваха от адвокати, неправителствени организации, подписите, които бяха в нейна защита. Разбира се, и точно обратните мнения, защото много хора бяха против това тя да получи помилване. Взехме това трудно решение, да, за някои хора то може да изглежда непопулярно, да го категоризират по всякакъв начин, но моята практика ме е убедила, че когато подобни деликатни, трудни решения се вземат според закона и съвестта, те винаги се оказват правилни, независимо от това какво ще изтърпим всички ние в този процес, каза вицепрезидентът.

Йотова коментира и думите на Десислава Иванчева, че помилването ѝ може би е политически PR: „Няма добро ненаказано, а що се отнася до това кой как влияе в момента на г-жа Иванчева, този път аз ще оставя всичко на нейната съвест. Пожелавам ѝ, ако наистина реши да потърси правата си, да ги намери“.

Премиерът да докаже, че „взима самостоятелно решенията си“

По повод предложението на премиера Росен Желязков за среща с президента и неговия екип Йотова коментира:

„Когато господин Желязков докаже на всеки един от нас, че взима самостоятелно решенията си, сигурно ще размислим и може да отидем, но аз последните месеци съм свидетел на доста негативно отношение от страна на правителството по отношение на нашата институция“.

Тя каза, че не вижда за каква координация може да се говори, след като правителството не е позволило на нито един министър да участва в делегацията, водена от президента Румен Радев в Япония.

Ние сме големият отсъстващ на европейската сцена, аз в момента не мога да откроя българската позиция по много важни теми, каза още Илияна Йотова и даде за пример новия европейски бюджет за следващите седем години. По думите ѝ предложената от Европейската комисия многогодишна финансова рамка сменя философията на правенето на общата сметка на ЕС. Според нея липсва ясно мнение на страната ни за договора между ЕС и САЩ за митата.

Йотова е на мнение, че всички притеснения и тревоги, изложени в мотивите на президента, за да бъде направено допитването за влизането в еврозоната, с днешна дата се оказват не просто празни тревоги, а реалност, включително и с току-що приетата поправка в Закона за въвеждане на еврото у нас.

Виж още за:

Източник: Offnews.bg

С 2% БВП за отбрана няма как да покрием и да създадем 30% по-големи отбранителни способности, каза министърът на отбраната Атанас Запрянов по време на конференция „НАТО след Хага’25: българското измерение 2025 – 2035“, организирана от Атлантическият клуб в България с подкрепата на Съюзът на офицерите от резерва „Атлантик“ (СОРА).

Тя е посветена на срещата на върха на НАТО, която се проведе през юни в Хага. На нея беше прието, че до 2035 г. всички страни в Алианса трябва да отделят 5% от БВП за отбрана (3,5% за способности и 1,5% за други отбранителни разходи).

„Калкулирахме способностите и се оказа, че този процент е малко по-малко от отделяния от страните в НАТО по време на Студената война (4-4,5%). Тогава България е била най-милитаризирана от Варшавския договор, с не помалко от 5% бюджет. Така че, този процент, който сега приехме не е измислен просто така. Има военни анализи, които казват, че ако не бъде увеличен до толкова, тези способности няма да се случат“, каза още военният министър.

По думите му с военни бюджети по 2% от БВП не могат да бъдат генерирани подготвени и налични сили.

„Москва знае, че няма сдържане, ако няма сили, а въздържаността би била фалшива политическа декларация без съдържание. Бях оптимист за решението за увеличаване на бюджетите, защото знам, че няма лесна среща на високо равнище на НАТО. Това е уникална организация, която и в най-сложните проблеми може да намери работещите компромиси, да стигне до решения и да ги изпълнява на практика“, обясни Запрянов.

Той посочи, че на срещата не е било дискутирано само повишението на военните бюджети на страните в Алианса. Били са приети и над 20 секретни документи, свързани с отбранителната политика в геополитическата обстановка, променена от войната между Русия и Украйна. 

Военният министър каза още, че 12 пъти пък се увеличила активността на руските дезинформационни структури в България от началото на войната. Той обясни, че целите ѝ са да създаде у населението чувство, че всичко, решено в Хага е безсмислено, защото способностите няма да свършат работа, както и да се подкопае доверието в НАТО.

Конференцията премина в два кръга с модератор Елена Поптодорова – вицепрезидент на Атлантически клуб в България.

В първия кръг „Министерски разговор – Хага’25 и стратегическата трансформация на НАТО“ участие взеха освен министърът на отбраната Атанас Запрянов,  министърът на външните работи Георг Георгиев и Иван Костов – министър-председател на България (1997 – 2001 г.).

Външният министър Георг Георгиев посочи, че генералният въпрос, който е обсъждан на срещата на върха в Хага, е било увеличаването на процента от БВП за целите на сигурността. По думите му тези 5% вече не са мираж и са били посрещнати като нещо логично и като нормална закономерност.

„Готовността на България да участва в каузата за увеличаването на бюджета за отбрана е продиктувано от много обстоятелства – водещото е, че през Черно море сме граничен на войната регион. Ние имаме самочувствието да твърдим, че се грижим за регионалната сигурност и можем да бъдем част от архитектурата на глобалната сигурност. Тези 5% не бива да бъдат разглеждани само като потребителски въпрос, а като един общ процент, в който българската отбранителна промишленост има своето място. Ние имаме възможността да инвестираме в нашата собствена промишленост, за да сме производители и дистрибутори на военна техника“, добави Георгиев.

По думитте му НАТО е една от онези структури, които в момента не могат да бъдат предизвикани. Според външния министър Алиансът е в позиция, в която излезе по-силен, по-обединен след срещата на върха в Хага.

Външният министър обясни, че България се грижи за регионалната сигурност на Балканите и има право да изисква да бъде част от взимането на стратегически решения за запазване на сигурността. 

Иван Костов пък отбеляза, че България трябва да стане производител, а не само потребител на военно оборудване. По думите му днешното отбранително планиране е много трудно, затова трябват дългосрочни стратегически решения за поне 20 г. напред, имайки предвид бързото развитие на оръжейните системи и тяхното използване.

Той представи 3 основни проблема, които според него има в действащата програма за инвестиции в отбраната.

„На първо място в програмата липсват конкретни срокове за изпълнение. Те не са определени от отговорните институции. В нея не са отразени реалностите на новата война. Виждаме във войната в Украйна, че решаващо значение имат дигитализацията и изкуственият интелект, с които отбранителните технологии вече действат в реално време. Освен това, военните ни комплекси не могат да произвеждат в кратки срокове ново въоръжение. Така модернизацията не се води от военната необходимост, а от възможностите на доставчиците, което за нас е критично слабо място. Затова трябва да се подготвят ресурсите и логистиката на отбранителната ни индустрия, за да може тя да се развива“, обясни Костов.

Според бившия премиер трябва да се помисли и за обща противовъздушна отбрана за Източна Европа, на фона на войната между Русия и Украйна.

Във втория кръг, озаглавен „Парламентарната перспектива – политически и граждански ангажименти към сигурността“, участваха председателят на Народното събрание Наталия Киселова, председателят на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове Димитър Гърдев, председателят на Комисията по отбрана Христо Гаджев, Атанас Славов член на комисията по отбрана. 

Христо Гаджев отбеляза, че един от бъдещите смислени проекти е правителството да възложи на българските компании създаване на технология за производство на дронове за армията. Според него е абсолютно необходимо да се инвестира в иновациите.

„Трябва да инвестираме в българския бизнес, но той трябва да бъде конкурентоспособен, за да произвежда бързо и качествено“, каза председателят на комисията по отбрана.

Според него правителството и парламентът трябва да са наясно какъв ще бъде ефектът за българската икономика от увеличаване на разходите за отбрана и трябва да гарантират, че поне 5% от брутния вътрешен продукт ще се произвеждат от отбранителната индустрия, в противен случай рискуваме да загубим това, което имаме.

„Живеем в индустриална революция, която минава с темпове, които не можем да осъзнаем“, отбеляза още Христо Гаджев.

Виж още за:

Източник: Offnews.bg

С 2% БВП за отбрана няма как да покрием и да създадем 30% по-големи отбранителни способности, каза министърът на отбраната Атанас Запрянов по време на конференция „НАТО след Хага’25: българското измерение 2025 – 2035“, организирана от Атлантическият клуб в България с подкрепата на Съюзът на офицерите от резерва „Атлантик“ (СОРА).

Тя е посветена на срещата на върха на НАТО, която се проведе през юни в Хага. На нея беше прието, че до 2035 г. всички страни в Алианса трябва да отделят 5% от БВП за отбрана (3,5% за способности и 1,5% за други отбранителни разходи).

„Калкулирахме способностите и се оказа, че този процент е малко по-малко от отделяния от страните в НАТО по време на Студената война (4-4,5%). Тогава България е била най-милитаризирана от Варшавския договор, с не помалко от 5% бюджет. Така че, този процент, който сега приехме не е измислен просто така. Има военни анализи, които казват, че ако не бъде увеличен до толкова, тези способности няма да се случат“, каза още военният министър.

По думите му с военни бюджети по 2% от БВП не могат да бъдат генерирани подготвени и налични сили.

„Москва знае, че няма сдържане, ако няма сили, а въздържаността би била фалшива политическа декларация без съдържание. Бях оптимист за решението за увеличаване на бюджетите, защото знам, че няма лесна среща на високо равнище на НАТО. Това е уникална организация, която и в най-сложните проблеми може да намери работещите компромиси, да стигне до решения и да ги изпълнява на практика“, обясни Запрянов.

Той посочи, че на срещата не е било дискутирано само повишението на военните бюджети на страните в Алианса. Били са приети и над 20 секретни документи, свързани с отбранителната политика в геополитическата обстановка, променена от войната между Русия и Украйна. 

Военният министър каза още, че 12 пъти пък се увеличила активността на руските дезинформационни структури в България от началото на войната. Той обясни, че целите ѝ са да създаде у населението чувство, че всичко, решено в Хага е безсмислено, защото способностите няма да свършат работа, както и да се подкопае доверието в НАТО.

Конференцията премина в два кръга с модератор Елена Поптодорова – вицепрезидент на Атлантически клуб в България.

В първия кръг „Министерски разговор – Хага’25 и стратегическата трансформация на НАТО“ участие взеха освен министърът на отбраната Атанас Запрянов,  министърът на външните работи Георг Георгиев и Иван Костов – министър-председател на България (1997 – 2001 г.).

Външният министър Георг Георгиев посочи, че генералният въпрос, който е обсъждан на срещата на върха в Хага, е било увеличаването на процента от БВП за целите на сигурността. По думите му тези 5% вече не са мираж и са били посрещнати като нещо логично и като нормална закономерност.

„Готовността на България да участва в каузата за увеличаването на бюджета за отбрана е продиктувано от много обстоятелства – водещото е, че през Черно море сме граничен на войната регион. Ние имаме самочувствието да твърдим, че се грижим за регионалната сигурност и можем да бъдем част от архитектурата на глобалната сигурност. Тези 5% не бива да бъдат разглеждани само като потребителски въпрос, а като един общ процент, в който българската отбранителна промишленост има своето място. Ние имаме възможността да инвестираме в нашата собствена промишленост, за да сме производители и дистрибутори на военна техника“, добави Георгиев.

По думитте му НАТО е една от онези структури, които в момента не могат да бъдат предизвикани. Според външния министър Алиансът е в позиция, в която излезе по-силен, по-обединен след срещата на върха в Хага.

Външният министър обясни, че България се грижи за регионалната сигурност на Балканите и има право да изисква да бъде част от взимането на стратегически решения за запазване на сигурността. 

Иван Костов пък отбеляза, че България трябва да стане производител, а не само потребител на военно оборудване. По думите му днешното отбранително планиране е много трудно, затова трябват дългосрочни стратегически решения за поне 20 г. напред, имайки предвид бързото развитие на оръжейните системи и тяхното използване.

Той представи 3 основни проблема, които според него има в действащата програма за инвестиции в отбраната.

„На първо място в програмата липсват конкретни срокове за изпълнение. Те не са определени от отговорните институции. В нея не са отразени реалностите на новата война. Виждаме във войната в Украйна, че решаващо значение имат дигитализацията и изкуственият интелект, с които отбранителните технологии вече действат в реално време. Освен това, военните ни комплекси не могат да произвеждат в кратки срокове ново въоръжение. Така модернизацията не се води от военната необходимост, а от възможностите на доставчиците, което за нас е критично слабо място. Затова трябва да се подготвят ресурсите и логистиката на отбранителната ни индустрия, за да може тя да се развива“, обясни Костов.

Според бившия премиер трябва да се помисли и за обща противовъздушна отбрана за Източна Европа, на фона на войната между Русия и Украйна.

Във втория кръг, озаглавен „Парламентарната перспектива – политически и граждански ангажименти към сигурността“, участваха председателят на Народното събрание Наталия Киселова, председателят на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове Димитър Гърдев, председателят на Комисията по отбрана Христо Гаджев, Атанас Славов член на комисията по отбрана. 

Христо Гаджев отбеляза, че един от бъдещите смислени проекти е правителството да възложи на българските компании създаване на технология за производство на дронове за армията. Според него е абсолютно необходимо да се инвестира в иновациите.

„Трябва да инвестираме в българския бизнес, но той трябва да бъде конкурентоспособен, за да произвежда бързо и качествено“, каза председателят на комисията по отбрана.

Според него правителството и парламентът трябва да са наясно какъв ще бъде ефектът за българската икономика от увеличаване на разходите за отбрана и трябва да гарантират, че поне 5% от брутния вътрешен продукт ще се произвеждат от отбранителната индустрия, в противен случай рискуваме да загубим това, което имаме.

„Живеем в индустриална революция, която минава с темпове, които не можем да осъзнаем“, отбеляза още Христо Гаджев.

Виж още за:

Източник: Offnews.bg