Някои заболявания засягат по-често жените. Сред тях са болестите на щитовидната жлеза, системният лупус, остеопорозата.

Системен лупус еритематодес (СЛЕ) Системният лупус еритематодес е заболяване на младите жени (между 15 и 40 години). Мъжете се засягат 5 до 10 пъти по-рядко. Това е автоимунно заболяване, при което се образуват автоантитела срещу клетъчните ядра и се засягат много органи.

Рискът от остеопороза е по-голям при жените, отколкото мъжете. Вероятно това се дължи на факта, че жените имат по-малка костна маса (по-тънки кости) от мъжете.

Какви специализирани изследвания, свързани с тези заболявания, заплаща НЗОК?

За заболявания на щитовидната жлеза – Хашимото, (хипотиреоидизъм, хипертериодизъм)

НЗОК заплаща за следните хормонални изследвания: fT4 (с код 10.08), TSH (код 10.09), LH (код 10.22), FSH (10.23), Prolaсtin (10.24), Estradiol (10.25), Testosteron (10.26), Progesteron (10.21) и „Антитела срещу Тиреоидната пероксидаза – Anti-TPO“ (т.нар. МАТ) (10.27), като за извършването им лекар специалист по профила на заболяването следва да издаде направление за медико-диагностична дейност (бл. МЗ-НЗОК № 4), по преценка и при необходимост.

Хормоните TSH и fT4 могат да се назначат и от общопрактикуващия (личния) лекар.

НЗОК не заплаща за изследването на анти-тиреоглобулинови антитела (ТАТ) и fT3.

Ехографското изследване на щитовидна жлеза е включено в пакета медицински дейности на лекаря ендокринолог и здравноосигурените лица не заплащат за него. 

Здравноосигурените лица над 18-годишна възраст със заболяване „Автоимунен тиреоидит“, в случая – „Тиреоидит на Hashimoto“ (МКБ-код Е06.3), подлежат на диспансерно наблюдение от лекар специалист по ендокринология и болести на обмяната – до края на живота.

Диспансерните прегледи се провеждат два пъти годишно със снемане на общ клиничен статус с насоченост към ендокринната система. TSH се изследва ежегодно, а след промяна на дозата на заместващото лечение – до още два пъти годишно, но не по-рано от 6 седмици от промяната.

Диспансеризираните имат право на една консултация годишно с лекар специалист по кардиология, който задължително трябва да направи електрокардиограма. По преценка на ендокринолога може да се извърши сцинтиграфия на щитовидната жлеза.

Диспансеризацията при специалист ендокринолог, който може да бъде избран от пациента, се осъществява с еднократно издадено от личения лекар „Медицинско направление за консултация или провеждане на съвместно лечение“ (бл. МЗ-НЗОК № 3).

В случай че пациентът желае друг лекар специалист да осъществява диспансеризацията, личният лекар трябва да издаде ново направление.

За заболяването хипотиреоидизъм (рубрика „Други видове хипотиреоидизъм“ Е03 – „Вроден хипотиреоидизъм с дифузна гуша“ E03.0, „Вроден хипотиреоидизъм без гуша“ Е03.1, „Атрофия на щитовидната жлеза (придобита)“ E03.4, „Други уточнени видове хипотиреиодизъм“ E03.8) пациентът следва да бъде диспансеризиран от общопрактикуващия (личния) лекар.

Диспансерните прегледи се провеждат 4 пъти годишно. Изследванията, за които пациентът следва да бъде насочен към медико-диагностична лаборатория с „Направление за медико-диагностична дейност“ (бл. МЗ-НЗОК № 4) са: Холестерол – веднъж годишно; TSH – веднъж годишно и след промяна на дозата на заместващото лечение – до 6 месеца, но не по-рано от 6 седмици от промяната; fT4 – веднъж годишно.

Предвидена е и консултация с ендокринолог – един път годишно, за която пациентът се насочва с „Медицинско направление“ (бл. МЗ-НЗОК № 3) за консултация или за провеждане на съвместно лечение. Провежда се консултация с кардиолог – един път на 2 години, както и с офталмолог – един път на 3 години.

За лупус

В извънболничната помощ лица с диагноза Дисеминиран лупус еритематодес (рубрика М32 – „Дисеминиран лекарствен lupus erythematodes“ М32.0; „Дисеминиран lupus erythematodes с увреждане на други органи или системи“ М32.1; „Други форми на дисеминиран lupus erythematodes“ М32.8; „Дисеминиран lupus erythematodes, неуточнен“ М32.9) са заболявания, за които пациентът подлежи на диспансерно наблюдение от специалист ревматолог – до края на живота. Два пъти годишно, в зависимост от състоянието на болния, се провежда общ клиничен статус.

Химично изследване на урина за албумин, билирубин, седимент, СУЕ, кръвна картина – поне осем показателя, фибриноген, ГГТ, се изследват веднъж годишно.

Извършва се и една консултация през годината със специалист по кожни болести.

Пациентът има право да избере кой лекар ще води диспансерното наблюдение, ще извършва прегледите и ще назначава изследванията, необходими през този период. За целта личният лекар трябва да издаде направление. Диспансеризиращия лекар също може да бъде сменен, като личният лекар ще издаде направление за това.

За остеопороза

В извънболничната медицинска помощ НЗОК заплаща за изследване на посочените по-горе хормони, както и за „Маркер за костно разграждане за диагностика на остеопороза“. Тези високоспециализирани медико-диагностични изследвания се назначават с „Направление за медико-диагностична дейност“ (бл. МЗ-НЗОК № 4) само от лекар специалист от извънболничната помощ, сключил договор с НЗОК/РЗОК.

Всеки лекар специалист би могъл да издаде направление за тях. Изследванията се назначават по преценка и при необходимост от лекаря, в зависимост от здравословното състояние на пациента.

Допуска се издаването на направление за тези изследвания от общопрактикуващ лекар, единствено в случай на писмено назначение на ТЕЛК или НЕЛК.

Националната здравноосигурителна каса заплаща за Маркер за разграждане на костно вещество при остеопороза (с код 10.34) от пакет „Клинична лаборатория“, както и за високоспециализираната медицинска дейност „Остеоденситометрия и интерпретация“ (с код 88.98) при следните случаи: болни с трансплантирани органи; пациенти с хиперпаратиреоидизъм; пациенти с хипогонадизъм; пациенти с остеопороза с патологична фрактура“ в извънболничната специализирана помощ, ако дейността е назначена от лекар специалист с „Медицинско направление за високоспециализирани дейности“ (бл. МЗ-НЗОК № 3А).

Във всички случаи извън посочените, пациентът заплаща изследването за определяне на костната плътност (остеоденситометрия).

Лицата със заболяване „Остеопороза с патологична фрактура“ (МКБ-код M80) подлежат на диспансерно наблюдение, което се заплаща от НЗОК. Пациентът се диспансеризира от специалист по ендокринология и болести на обмяната или от ревматолог – до края на живота.

Диспансерните прегледи с общ клиничен статус се провеждат два пъти годишно. Здравноосигурените лица имат право на изследването остеоденситометрия – един път на 2 години. Ежегодно се изследват калций, фосфати, алкална фосфатаза (АФ). Консултации със специалисти по акушерство и гинекология, както и по ортопедия и травматология се провеждат един път годишно.

Диспансеризацията се осъществява от лекар специалист ендокринолог или ревматолог чрез еднократно издадено „Направление за консултация или провеждане на съвместно лечение“ (бл. МЗ-НЗОК № 3) от общопрактикуващия (личния) лекар на пациента.

За ендометриоза

В случай че пациентът е със заболяване „Ендометриоза“ (МКБ-код N80), подлежи на диспансерно наблюдение от лекар специалист по акушерство и гинекология, до оздравяване, в съответствие с Наредба № 8 от 2016 г. за профилактичните прегледи и диспансеризацията на Министерството на здравеопазването.

Диспансерните прегледи се провеждат 2 пъти годишно с общ гинекологичен статус и извършване на ултразвук. Два пъти годишно се извършва химично изследване на урина и кръвна картина – поне осем показателя, СУЕ.

Диспансеризацията се осъществява от лекаря специалист по акушерство и гинекология чрез еднократно издадено „Медицинско направление за консултация или провеждане на съвместно лечение” (бл. МЗ-НЗОК № 3) от общопрактикуващия лекар.

Източник: Offnews.bg