„Червените зони, също както правенето на центъра на София по-зелен и ограничаването на влизане с автомобили, създаването на повече пешеходни алеи и промяната в навиците на софиянци, се правят през първите две години от управлението. Когато променяш навиците, дори и с най-добрите идеи, хората се съпротивляват. Тези неща се правят през първите две години, за да имаш време през следващите две години на мандата, когато хората свикнат, да могат да го оценят, коментира за OFFNews Богдан Милчев, председател на Института за пътна безопасност.

Идеята за определяне на червени зони за паркиране в столицата беше обявена от кмета Васил Терзиев неотдавна.

„Подготвя се доклад за СОС, който да предложи промени”, заяви той в интервю за Нова телевизия и уточни, че трябва да има корекции на цените за платеното паркиране, тъй като не са променяни от години. „Кога ще стане, ще има ли политическа воля, ще има ли „жълта зона” за райони като Банкя, „червена” – в центъра, каква ще е цената, ще бъде обект на дискусиите в Общинския съвет.”

Според Богдан Милчев, ако кметът тръгне да прави нещата по средата на мандата, ще е големият губещ от това, защото „никой не се захваща да реформира навиците на един град“.

Според мен кметът Терзиев, за съжаление, няма план за София. Той стана кмет и чак тогава започна да се оглежда с кого и какво ще управлява, какви политики ще реализира. Иначе предизборно ни говореше сладки приказки, дочути оттук-оттам, а се оказа, че не разполага с екип. Само фактът, че за последната година се смениха трима зам. кметове по строителството и в момента няма титулярен, а по съвместителство, говори за тази експертна немощ, с която Терзиев „разполага“. Аз му симпатизирам и имах огромни надежди, че може да промени нещо в София, но единственото, което явно ще направи, е да продължи с още от същото. Да, когато сменяш навиците на софиянци, свикнали да спрат с колата си пред магазина или пред някое учреждение в центъра, ще се съпротивляват, а после ще кажат „Добре стана“. Спомнете си какво беше с бул. „Витоша“. Там минаваха автомобили, а когато го затвориха за тях, имаше протести и съпротива. А сега някой нещо да казва? Така трябва да се прави, но смело, решително и в началото на мандата, казва Милчев.

За ремонта на „Опълченска“

„Следващата седмица Институтът за пътна безопасност сформира екип от транспортни експерти. За наша сметка ще извършим транспортен анализ на кръстовищата в района на „Парадайс“ и този транспортен хаос, за да видим дали може да бъде променена или подобрена ситуацията. През последната година, а и преди това, транспортът в София не се управлява съгласно изискванията и нуждите на софиянци. Всичко се импровизира и е гасене на пожари – някъде става проблем, тича се, нещо се оправя, променят се светофари, саботира се процесът вътре в Столична община… Налице е абсолютен хаос. Затова ние ще се опитаме да подпомогнем общината, макар че имам усещането, че тя няма потребност от помощ. На нея като че ли й харесва да живее в скандали.“

„Спаси София“ дойдоха и спечелиха гласове с това, че уж разбират, а се оказа, че е било на картинка. Видели са го някъде в Европа, прекопирали са картинките, но нямат готовност да адаптират добри европейски практики в България. Оправдават се, че кмета им пречи, влизат в конфронтация помежду си, получава се нещо като семейни войни и накрая т. нар. опозиция печели всичко, защото с основание им показва неспособността им да управляват София. Тъй като от Института за пътна безопасност не искаме да вземаме страна политически, скоро ще направим транспортно проучване и ще излезем с доклади за обстановката в района на „Опълченска“ и бул. „Руженци“. Тези доклади ще са публични, за да може и общината да се коригира.

Коренът на проблема с „Опълченска“ е, че взимат стар проект, сбъркан в самата основа. И вместо да му извършат одит за безопасност и ефективност и да го коригират преди да започнат да го реализират, те действат урбулежката, а после се оправдават, че бил на Фандъкова. Другият проблем в България е, че ние имаме изключително зависими и калпави проектанти. Проблемите по нашите пътища започват от проектантите. Те проектират с изключително много грешки, не са запознати с нормативната база и с изискванията за безопасност по пътищата. Освен това, когато им възлагат проект, проектантите биват притискани да правят глупости, за да може после строителната фирма да реализира проекта с минимални разходи. И накрая потърпевшите сме ние.

Източник: Offnews.bg