/ГК/

Източник: БТА

Селекционерът Лилия Георгиева сравни със злато спечелените сребърни медали от българския национален отбор за момичета до 16 години на Европейското първенство по баскетбол в Истанбул, Дивизия Б. Това бе достатъчно за българките да се завърнат в Дивизия А след 12-годишна пауза.

Пред Basketball.bg Георгиева направи равносметка на успешното представяне на младите състезателки и сподели какво не им достигна да си тръгнат със златото от шампионата в южната ни съседка.

– Как приемате това сребро от Европейското първенство и какво значи за вас?

– Това сребро е като злато за нас. За първи път от 12 години България се връща в Дивизия А и този успех е резултат от много компоненти. За мен това е огромна гордост – не само като треньор, а и като човек, който вярва в българските таланти. Най-ценното е, че момичетата повярваха в себе си и играха като един отбор – бориха се, подкрепяха се и показаха, че могат да постигнат нещо голямо. Това отличие е доказателство, че България има бъдеще в женския баскетбол и че си заслужава да се инвестира както в младите, така и в женското направление.

– Борихте се до последно срещу Литва във финала. Какво не ви достигна, за да вземете златото?

– В такива мачове малките детайли решават всичко. Литва е отбор с традиции и дълбочина, а ние нямахме същия опит в такива финали. Дадохме всичко от себе си, борихме се до последната минута, но в решителните моменти опитът на литовките наклони везните. Няколко пъти успявахме да се върнем в мача и показахме характер, но поредица от наши пропуски – основно заради трудното достигане до коша предвид тяхното превъзходство във височината и физиката, бяха наказани моментално от тях. Това направи разликата, но въпреки това нашите момичета показаха, че могат да се изправят срещу съперници от най-високо ниво.

– Допуснахте само две загуби на този турнир. Как оценявате представянето на тима по време на шампионата?

– Представянето на отбора беше повече от успешно. Допуснахме само две загуби, но през целия шампионат показахме постоянство, характер и колектив. Наложихме стил на агресивна защита, която притесняваше всеки един съперник и се превърна в нашата запазена марка. Успяхме да се надиграваме с равностойни противници и да ги победим. Това, че стигнахме до финал и спечелихме медал, е категорично доказателство, че вървим в правилната посока.

– Догодина отборът ще участва в Дивизия А. Какво означава това за българския баскетбол?

– Това е историческа стъпка напред. Дивизия А е мястото, където се играе най-силният баскетбол в Европа. Там всяка минута на терена е ценен урок, който ще помогне на момичетата да растат като състезателки. За българския баскетбол това е ново начало и шанс. Влизането в елита означава повече видимост, по-голяма конкуренция и възможност младите ни таланти да трупат опит срещу най-добрите, което е безценно за тяхното развитие и за изграждането на един по-силен национален отбор в бъдеще. Надявам се подготовката да започне по-рано, за да имаме реалните шансове да се задържим в Дивизия А и да продължим в нея.

– Деяна Станиславова попадна в Идеалната петица на турнира. Как приемате това като треньор?

– Това е огромно признание не само за Деяна, но и за целия отбор. Баскетболът е колективна игра и нейната индивидуална награда е отражение на усилията на всички момичета. Като треньор съм щастлива и горда, че имаме състезателки, които могат да се наредят сред най-добрите в Европа. Деяна е комплексна баскетболистка – може да допринесе и в атака, и в защита, но съм сигурна, че без подкрепата на съотборничките си нямаше да стигне до това отличие. Всяка една от момичетата даде своя принос, за да може тя да блесне, и именно това прави наградата още по-ценна. Това е момиче, което ясно знае какво иска и го следва – и точно това личи на терена.

– Виждате ли в тези момичета бъдещето на женския национален отбор?

– Категорично да, има деца с голям талант и потенциал, но ако трябва да бъда реалистка, не всички ще продължат по същия път. Много важно оттук нататък е по какъв начин ще се реализират в клубовете си, какво допълнително време ще вложат в себе си, дали всеки родител ще подкрепи желанието им и дали самите те ще поемат отговорност да променят нещата за своето развитие. Ще видим как ще се развие всичко – потенциалът е налице, но реализацията зависи от усилията и средата им.

– Какви съвети бихте им дали сега?

– От баскетболна гледна точка първо бих им казала да продължат да усъвършенстват фундаменталните си умения – стрелба, пас, защита, четене на играта, защото именно детайлите правят разликата на високо ниво. Важно е да работят върху физическата си подготовка и психическата устойчивост, защото конкуренцията в елитните първенства е голяма. А след това, от по-широка гледна точка, бих им казала да останат скромни и гладни за успехи. Да не спират да се развиват, да влагат време и усилия извън тренировките, защото това е само началото. И най-важното е да помнят, че големите победи идват чрез упорит труд, постоянство и любов към играта. Ако продължат по този път, бъдещето им е в техните ръце.

– Преди началото на турнира казахте, че ако отборът покаже истинското си лице, България ще има повод да се гордее. Как Ви карат да се чувствате тези думи след това представяне на шампионата?

– Чувствам огромна гордост и удовлетворение. Момичетата наистина показаха истинското си лице – сърце, характер, борбеност и желание. Те доказаха, че могат да играят като отбор, да се подкрепят една друга и да се справят с напрежението на големите мачове. Виждайки как се развиват и как реагират в трудните моменти, разбирам, че България има бъдеще в женския баскетбол. Това чувство на гордост не е само заради резултатите, а заради начина, по който тези момичета показаха, че са готови да дават всичко за своя отбор и за страната си.

Източник: БТА

/ИК/

Източник: БТА