Представянето на традиции от различни географски и фолклорни райони е важен и характерен акцент в програмата на Българския фестивал на сливата, каза за БТА директорът на Националното изложение на художествените занаяти и изкуствата (НИХЗИ) в село Орешак Доротея Гюрджийска-Иванова.

По думите ѝ размяната на гостувания между утвърдени фестивали като допълнение към основната програма е удачно решение. „Тези представяния са по-интимни, вписват се много добре и се харесват и на публиката, и на самите гости. Изпълнени са със същина и смятаме да продължим да развиваме програмата си в тази посока, защото има много какво да бъде показано“, подчерта тя.

По думите ѝ размяната на гостувания между утвърдени фестивали като допълнение към основната програма е удачно решение. „Тези представяния са по-интимни, вписват се много добре и се харесват и на публиката, и на самите гости. Изпълнени са със същина и смятаме да продължим да развиваме програмата си в тази посока, доколкото ни е по силите, защото има много какво да бъде показано“, подчерта тя.

За да пазим традициите си, трябва първо да ги познаваме. Затова важна част от програмата на фестивала е представянето на пъстротата и магията на различни региони в страната, добави Гюрджийска-Иванова.

БТА припомня, че Българският фестивал на сливата се провежда в периода от 19 до 22 септември в две различни локации – Троян и Орешак, по две отделни програми.

Акцентът в програмата на фестивала в Орешак през тази година е представяне на етнографската група на капанците от Североизточна България. 

С изложба, специално подготвена за залите на НИХЗИ – Орешак, се представя Регионалният исторически музей – Разград. Експозицията представя човешкия живот в строгата календарна обредност на етнографската група капанци, каза за БТА Таня Тодорова, директор на РИМ – Разград. В изложбата са включени 24 табла с информация и снимков материал, разнообразие от традиционни облекла и множество експонати от фонда на музея.

Поминъкът на капанци е свързан основно със земеделието и скотовъдството и оказва своето влияние върху всички ритуали и дейности, изпълнявани по календарната народна система. Представени са характерни обреди като „Коледуване“, „Лазаруване“, „Герман“, който се прави девет дни след Гергьовден, „Пеперуда“, „Брада“. „Еньова буля“ и др., разказа тя. „Искахме да представим един по-различен вид на изложбата от този, с който хората са свикнали, като покажем лицата на капанци, кои са хората“, подчерта Таня Тодорова.

В екипа на музея, който представя капанските традиции в Орешак, участва и майсторката на везба и носии Детелина Дачева.

Посетителите на фестивала имаха възможност да опитат от прочутото капанско кисело мляко, на което също е посветен отделен фестивал, както и да получат рецепти от Разградския край. Експозицията ще остане отворена до 28 октомври.

Самодейците от Народно читалище „Напредък – 1895“ в с. Дряновец представиха характерен капански фолклор, а кулминация на програмата е изявата на Капански ансамбъл – Разград.

През целия ден в Орешак ще работи традиционният казан за изваряване на сливова ракия, като всички желаещи имат възможност да дегустират напитката. На откритите площи са подредени базар за занаятчийски произведения и щандове с традиционни местни храни.

Програмата на фестивала в Орешак ще продължи и утре с открита сцена за самодейни състави, изпълнения на гайдарския състав от Кричим „Музика от Родопите“, както и с дегустации и кулинарни състезания за публиката с водещ Ути Бъчваров.

Източник: БТА

Винарска изба „Хотул Бунар“ в златаришкото село Горско Ново село произвежда около 40 000 литра вино годишно, но има за цел да увеличи количествата и да разшири пазарите си. Това съобщи за БТА съсобственичката на избата Маргарита Дамянова. Желанието ни е да се развиваме, защото инвестицията е напълно завършена и имаме тази възможност, каза тя и допълни, че бизнесът е семеен – в него участват синът и внукът ѝ. При резитбата и брането в работата се включват до 30 жители на селото, които през близо 25 години винаги подпомагат дейността на предприятието.

Голяма част от печалбата се инвестира обратно в производството. През тази година са закупени два нови големи съда, единият от които е специализиран за охлаждане на бели вина, както и нови бъчви от Франция.

Проектът е създаден през 2000 г. от Ян Ола Линдве, а след неговата смърт през 2001 г. собственици стават съпругата му Стефка Линдве и сестра ѝ Маргарита Дамянова. Лозята, разположени върху 200 декара, са засадени в землището на Горско Ново село през 2001 г., като за 76 декара е използано финансиране по програма САПАРД. Те са на сто процента биологични, а гроздето е със защитено географско указание. Основните сортове са Каберне Совиньон и Мерло, а допълнително се отглеждат Сензо, Памид и Димят, които се винифицират в собствената винарна на място.

Избата, бутикова по характер, е създадена през 2007 г. За разширяване на портфолиото е започнало производство и на бели вина от сорта Алиготе. Консултант на избата е енологът Станимир Стоянов.

В миналото избата е изнасяла вина за Швеция, но в момента работи основно за вътрешния пазар. Производството е приблизително в равни количества червено, бяло и розе, като вината отлежават във френски и български дъбови бъчви.

Винените брандове носят имената на античната крепост Хасара и местността на лозята Хотул Бунар. Районът е с историческо значение, свързано с древен римски път и крепост, от която са запазени останки.

Избата предлага дегустации на място – в двора ѝ за целта е изградена беседка, а при неблагоприятни метеорологични условия дегустациите се провеждат в производствената база. При желание се предлага и посещение на лозята.

 БТА ще представи в поредицата „Следвай пътя на новото БГ ВИНО“ десетки винарски изби в България преди деветото издание на Глобалната конференция за винен туризъм, чийто домакин ще бъде Пловдив. Организатор на форума е Министерството на туризма в партньорство със Световната организация по туризъм към ООН (UN Tourism).

Източник: БТА

/БП/

Източник: БТА