Съветът по парична политика на Националната банка на Полша може да пристъпи към ново понижение на лихвените проценти през тази година, но трябва да действа предпазливо заради наличието на фактори, които възпрепятстват процесите на дезинфлация. Това заяви пред Ройтерс членът на съвета Хенрик Вноровски.

Миналата седмица Националната банка на Полша понижи основния си лихвен процент с 25 базисни пункта до 4,75 на сто. Управителят Адам Глапински подчерта, че бъдещите решения за промени в лихвените проценти трябва да отчитат рисковете от по-меката фискална политика, ускорения икономически растеж и увеличението на заплатите.

Вноровски отбеляза, че не изключва възможността за ново понижение на лихвените проценти тази година, но предупреди, че основният риск произтича от несигурността, породена от меката фискална политика на правителството, без ясна перспектива за затягане.

Полското правителство повиши прогнозата си за дефицита за 2025 г. през август до 6,9 на сто  от брутния вътрешен продукт (БВП), с малък спад идната  година, тъй като високите разходи за отбрана, социални помощи и обслужването на дълга възпрепятстват усилията за овладяване на бюджетния дефицит.

„Това може да е най-високият дефицит в Европейския съюз, Румъния ни изпреварваше в това отношение досега, но сигналите, идващи оттам, показват намерения за затягане на фискалната политика и свидетелстват, че Букурещ приема този въпрос много сериозно“, каза Вноровски.

Той отбеляза, че вече е имало „външен предупредителен сигнал“ под формата на решението на рейтинговата агенция „Фич“ (Fitch) да ревизира перспективата на Полша от „стабилна“ на „отрицателна“.

Членът на съвета по парична политика цитира сред другите рискови фактори за процесите на дезинфлация и по-нататъшното замразяване на цените на енергоносителите, което води до инфлационно напрежение, устойчиво високата динамика на заплатите и проинфлационно благоприятната икономическа ситуация.

Според него обаче данните за инфлацията през септември ще бъдат от решаващо значение.

„Много е важно дали темпът на растеж на цените ще остане под 3 на сто на годишна база или ще надхвърли този символичен праг. Това, разбира се, е фактор, който може да повлияе на цялостната картина“, заяви Вноровски.

Инфлацията спадна малко повече от очакваното през август до 2,8 на сто на годишна база от 3,1 на сто през юли, оставайки в рамките на целевия инфлационен диапазон на централната банка от 1,5 – 3,5 на сто.

Източник: БТА

Европейският парламент прие днес доклад, който очертава приоритетите му за предстоящата ревизия на правилата за обществените поръчки. Основното послание на депутатите е, че фокусът трябва да се измести от най-ниската цена към най-доброто съотношение между цена и качество.

Според евродепутатите често най-евтините проекти водят до компромиси с качеството, високи разходи за поддръжка в бъдеще, нанасят вреди на околната среда и създават лоши условия на труд. Затова в бъдеще обществените поръчки трябва да дават по-голяма тежест на неценови критерии, включително социални и екологични фактори.

Докладът, изготвен от полския евродепутат Пьотър Мюлер, призовава Европейската комисия да опрости настоящите сложни правила, които наброяват 907 страници. Една от ключовите цели е да се улесни участието на малките и средните предприятия (МСП), които често не могат да се конкурират в големи търгове. Предлага се търговете да бъдат разделяни на по-малки лотове, за да се увеличи достъпът за МСП.

Освен това депутатите настояват за преоценка на праговете за цените, които определят процедурата за възлагане. С оглед на високата инфлация и поскъпването на строителните разходи, тези прагове трябва да бъдат повишени.

В доклада се отправя и призив към Европейската комисия да проучи възможностите за подпомагане на европейски компании, особено в стратегически сектори, с цел стимулиране на търсенето на европейски продукти и технологии, без обаче да се стига до протекционизъм.

„Обществените поръчки са на стойност близо една пета от брутния вътрешен продукт на ЕС – те трябва да са свързани със стойност за парите, а не с политически експерименти“, заяви докладчикът Пьотър Мюлер след гласуването. „Нашият доклад защитава прозрачността, конкуренцията и гъвкавостта за сметка на бюрокрацията и централизма. Искаме правила, които имат смисъл за МСП, местните власти и данъкоплатците“, добави той.

Източник: БТА

Европейският парламент даде днес окончателно одобрение на поредица от нови правила на ЕС, целящи намаляване на отпадъците и ускоряване на прехода към кръгова икономика в ключови сектори – текстил, храни и автомобили.

Намаляване на хранителните и текстилните отпадъци

Актуализираното законодателство въвежда задължителни цели за намаляване на хранителните отпадъци на национално ниво до 31 декември 2030 г.: 10 процента в преработката и производството на храни и 30 процента на човек от населението в търговията на дребно, ресторантите, услугите за хранене и домакинствата. Целите се изчисляват спрямо средногодишните количества отпадъци между 2021 и 2023 г.

Държавите членки ще трябва да улеснят даряването на безопасна за консумация непродадена храна.

Производителите на текстил ще поемат разходите за събиране, сортиране и рециклиране чрез нови схеми за разширена отговорност на производителите (РОП), които ще се прилагат както за физически магазини, така и за онлайн търговия. Новите правила обхващат облекло, обувки, аксесоари, одеяла, спално бельо, покривки и завеси, като държавите могат доброволно да включат и производителите на матраци.

По данни на Комисията всяка година в ЕС се генерират близо 60 млн. тона хранителни отпадъци (132 кг на човек) и 12,6 млн. тона текстилни отпадъци, от които 5,2 млн. тона са облекло и обувки. По-малко от 1 процент от текстила се рециклира в нови продукти.

Нови изисквания за автомобилния сектор

Европарламентът прие и нови правила за целия жизнен цикъл на превозните средства – от проектирането до окончателното третиране. Целта е да се засили кръговата икономика в автомобилния сектор, като се намали въздействието върху околната среда и се укрепи индустрията за рециклиране.

Новите автомобили ще трябва да бъдат проектирани за лесно демонтиране и повторна употреба на възможно най-много компоненти. Пластмасата в новите модели трябва да съдържа минимум 20 на сто рециклирани материали в рамките на шест години от влизането в сила на правилата и най-малко 25 на сто до десетата година, при наличие на достатъчно ресурси на разумни цени. Комисията ще проучи възможността за цели и при стомана, алуминий и сплави.

Производителите ще поемат разходите за събиране и третиране на излезлите от употреба превозни средства и ще бъде забранен износът на автомобили, достигнали края на жизнения си цикъл.

„Парламентът подкрепя кръговата икономика в автомобилния сектор. Насърчаваме сигурността на ресурсите, опазването на околната среда и устойчивостта. Определихме реалистични цели и гарантирахме по-малко бюрокрация и лоялна конкуренция“, заявиха докладчиците Йенс Гизеке (Германия) и Паулюс Саударгас (Литва).

През 2023 г. в ЕС са произведени 14,8 млн. превозни средства, като 6,5 млн. достигат годишно края на жизнения си цикъл.

Източник: БТА