Този обрат се потвърждава и от плановете за следващата среща на върха ЕС – Китай през юли, която трябва да отбележи 50-годишнината от установяването на дипломатически отношения. Според източници, цитирани от Politico, Брюксел се надява да използва форума за постигане на споразумения в ключови сектори като инфраструктура и зелена енергия, макар доскоро подобни действия да бяха табу.

Cabin crew prepare for landing

Въпреки оптимистичните сигнали по-опитните анализатори са наясно, че Брюксел и Пекин трудно биха могли да запазят добрия тон за дълго. Китайският търговски излишък (близо 1 трлн. долара през 2024 г.) продължава да създава напрежение, особено в сектори като електромобили и стомана (твърде чувствителни както за европейския бизнес и потребители, така съответно и за политиците).

В същото време ЕС обвинява Пекин в дъмпинг на пазара чрез субсидии, докато Китай критикува европейските „протекционистки мерки“. Според доклад на брюкселския тинк-танк Bruegel, сътрудничеството в сектори като научни иновации и климатични промени е възможно, но изисква взаимни отстъпки.

Като обигран политик Фон дер Лайен настоява за баланс, имайки предвид възможностите от бързо и некомфортно приземяване. „Не смятаме да заместваме трансатлантическите отношения с китайски, но трябва да защитаваме европейските интереси„, заяви от своя страна в сряда еврокомисарят по търговията Валдис Домбровскис.

Ефекти от 90-дневната пауза на Тръмп

Обявената в сряда пауза на въвеждането на митата за 90 дни (с изключение на Китай) също би оказала своето влияние върху ситуацията. Пазарите реагираха светкавично и позитивно: S&P 500 скочи със 7%, а еврото се стабилизира.

Рискове за ЕС обаче продължават да бъдат слона в стаята в отношенията с Пекин. Пренасочването на китайския износ към Европа може да засили конкуренцията в сектори като метали и химикали. Според Европейската комисия, това ще доведе до загуба на 1.2% от БВП на съюза до края на 2025 г., ако не се вземат мерки.

Източник: Капитал

Митата и тяхното значение

Митата са вид косвен данък и са един от инструментите за регулиране на икономиката, а също така и средство за правене на политика. По същество митата са плащания от страна най-вече на бизнеса към бюджета във връзка с преминаване на стоки през границата. Интересен факт е, че митата са единственият данък, който може да има различна стойност в зависимост от различни критерии – държавата на произход, стойността на стоката, дори вносителя, а също така може да съществува, но да не се плаща, т.е. да е със ставка 0%. Всичко това зависи от условията на вноса, предназначението на стоката, значението й за местното производство и т.н. Тези правила и особености се определят от тн митническа тарифа (класификация на стоките и техните основни мита), към която са прибавени и стотици регламенти, търговски споразумения с други държави и национални мерки.

Митата също така са единственият данък, при който фирмите са склонни да укриват разходи, тъй като митата се налагат върху митническата стойност, а тя се състои от всички възможности разходи, направени за стоката, вкл. стойността на стоката и други услуги като транспорт, застраховки, разходи за товарене и разтоварване и т.н.

Според различни критерии митата могат да се класифицират:

Според изчисляването им:

– адволарни – процент от стойността на стоката, днес най-вече се използват такъв вид мита;

– специфични – определят се на база тегло или друг критерии – обем, съдържание на даден компонент

– смесени – комбинация между стойностни и специфични.

Според регламента на въвеждане: антономни/независими – въвеждат се от конкретна държава едностранно;

– конвенционални /договорни – въвеждат се след подписани международни споразумения между две страни или група държави.

Според степента на диференцираност на ставката:

– общи – важат за всички;

– преференциални – използват се по-благоприятни ставки при определени условия;

– нулеви – митото съществува, но е с размер 0%;

Според причините за въвеждането им:

– изравнителни – защитават местното производство, като изравняват цените на вносната продукция с тази на местната;

– антидъмпингови – при внос на стоки, които са декларирани под себестойност;

– ответни – отговор на дискриминационна митническа политика от страна на друга държава;

Според посоката:

– вносни – когато се налагат при въвеждане на стоки;

– износни – защита от прекомерен износ на стратегически суровини;

Европейският съюз има обща митническа територия и работи с обща митническа тарифа. Това означава, че стока, внесена в една държава членка може свободно да се пренася и търгува в рамките на ЕС, все едно е в една държава. Като цяло ЕС не прилага износни мита, но може да има други забрани за износ, които не са фискални. Вносът на стоките се облага по едни и същи правила и се прилагат общи процедури.

Всички форми на защита на местното производство също са общоевропейски, като съществуват механизми за събиране на предложения и искания от бизнеса. Такъв е механизмът за суспендиране, при който в рамките на определен обем митото за даден материал или суровина се намалява, защото той е жизненоважен за дадено производство. Друг механизъм са квотите – когато дадени продукти се внасят при преференциални условия, но само до определено количество.

Източник: Капитал

Отделно експерти отбелязват, че е много трудно да се определи каква част от обявените суми са наистина нови инвестиции и дали реално ще бъдат осъществени. Обещанията, направени още през първия президентски мандат на Тръмп, включват някои инвестиции, които вече са били планирани. Остава неясно обаче колко от поетите ангажименти по времето на Байдън са били реализирани. Американски академик каза пред FT, че инвестиционните обявления, направени през януари или февруари, не мога да бъдат резултат от новата администрация, тъй като финансовото планиране обикновено се извършва в по-дългосрочни времеви рамки.

Примери от големите компании също показват неяснотата около ефектите от новите мита. Apple например обяви инвестиции на стойност 500 млрд. долара през февруари, но загуби над 300 млрд. от пазарната си стойност след обявените от Тръмп мащабни мита. Това ще засегне производствените и снабдителните центрове на компанията в Азия, а компанията вече е инвестирала големи средства в САЩ. Не е ясно обаче каква част от тази инвестиция могат да бъдат приписани като заслуга на президента.

Южнокорейската Hyundai от своя страна обяви намерения да инвестира 21 млрд. долара в рамките на три години, за да разшири производството на автомобили и стомана в САЩ и да създаде 100 хил. нови работни места. Въпреки това автомобилите, произведени извън САЩ и продавани на американския пазар, сега са обект на 25% мито, а Тръмп е наложил и допълнително 25-процентно мито върху стоките от Южна Корея.

SoftBank успя да изпълни ангажимента си от 50 млрд. долара, поет още по време на първия мандат на Тръмп през 2016 г., и създаде 50 хил. работни места, въпреки че се наложи да освободи част от тях по време на ковид пандемията. Анализаторът Кърк Будри обаче предвижда, че компанията може да се окаже принудена да продаде активите си, ако митата доведат до продължителен спад на пазарите, както стана през 2020 г. по време на пандемията.

Източник: Капитал