Лидерите на пазара за луксозни марки са увеличили цените с най-ниския темп от 2019 г. насам поради особено дълъг спад в търсенето и все по-голямо колебание от заможните клиенти заради поскъпването през последните години. Цените на луксозните стоки са се повишили с 3% в периода януари – май тази година, показват данни на швейцарската банка UBS. Този период съдържа по-голямата част от ценовите увеличения, защото тогава влязоха в сила планираните от компаниите увеличения за годината, съобщава Financial Times.

Марки като Louis Vuitton и Chanel увеличиха доста цените си от 2019 до 2023 г., възползвайки се от високото търсене за луксозни чанти, дрехи и часовници. Заможните им клиенти обаче започнаха да оказват съпротива, а по-умерените – които бяха отговорни за голяма част от постпандемичния бум в търсенето, вече не могат да си позволят много от поскъпналите продукти. Затова и очакванията са бъдещите повишения да са 1-2%, каквито бяха преди пандемията.

Клаудия Д’Априцио, която ръководи направлението „Мода и лукс“ в Bain, споделя пред FT, че забавянето в ценовия ръст е знак за „ясна промяна в стратегията“. Според нея луксозните марки реагират на все по-интензивното ценово натоварване на потребителите, устойчиви макроикономически препятствия и осезаемо омекотяване на потребителския ентусиазъм. Затова тя смята, че по-умереният подход в ценовата политика е отражение на опита да се съхрани обемът продажби, докато в същото време се запазва някакво ниво на защита срещу рискове като шокове от митата.

Индустрията губи инерция

Сезонът за обявяване на приходите от второто тримесечие започна през средата на юли на фона на сериозна заплаха от мита и конфликти, които застрашават бързото възстановяване на индустрията за луксозни стоки. Ключови марки като LV и Dior губят инерцията си, а неназован изпълнителен директор в сферата на луксозните стоки е обяснил пред британското издание, че все повече потребители се обръщат към по-малки марки, които имат по-голям фокус върху модата, за разлика от големите луксозни имена, чиито продукти са скъпи и широко разпространени.

Източник: Капитал

Когато се говори за митата на Доналд Тръмп, може би си спомняте, че в „Деня на освобождението“ обяви такива върху необитаеми острови, периодично заплашва Канада или изпрати лаконични писма на чуждестранни лидери, уведомявайки ги за предстоящи налози. Тези мита на ниво държава са в центъра на вниманието. Затова е лесно да се забрави, че най-строгите мита, които Тръмп е въвел досега, са върху конкретни продукти, а не върху държави. И според всички признаци още такива „секторни“ мита предстоят скоро.

Тръмп вече е въвел някои от тях, включително мита 50% върху алуминия и стоманата и 25% върху автомобилите. Подробности за митата върху електрониката и полупроводниците ще бъдат обявени в края на месеца, когато приключат проучванията за националната сигурност, твърди министърът на търговията Хауърд Лутник. На скорошно заседание на кабинета Тръмп обеща мито 50% върху медта, което да влезе в сила на 1 август. На 15 юли добави, че САЩ ще „стартират с ниско мито“ върху фармацевтичните продукти, вероятно в края на месеца, преди в рамките на година или около това време да въведат „много високо мито“, като по-рано беше намекнал, че то може да достигне 200%. Други мита, например върху критични минерали и дървен материал, също могат да се очакват.

Едно наум

Трябва ли просто да ги игнорираме? Все пак моделът на оттеглени заплахи и размити предложения е убедил инвеститорите в мантрата TACO (Trump Always Chickens Out – Тръмп винаги се отказва). Все пак има причини да се смята, че митата върху индустриите може да са нещо различно.

Първо, тук заплахите на Тръмп не са само празни думи. Те се основават на раздел 232 от Закона за разширяване на търговията от 1962 г., който позволява на Америка да ограничава вноса, който счита за заплаха за националната сигурност, каквото и да значи това. Освен задължителната проверка, от която в момента се провеждат девет, съществуват няколко ограничения. Тези разследвания ще помогнат на администрацията да избегне хаос, подобен на този, предизвикан на Деня на освобождението, когато бързото обявяване на мита предизвика паника сред инвеститорите и накрая доведе до частично спиране. Поне някои пазари вече се съобразяват с предупрежденията на Тръмп. Обявлението му за 50% мито върху медта изпрати цените до рекордно високи нива.

Източник: Капитал

Ръстът на БВП през второто тримесечие контрастира с понижението от 0.5% през първото тримесечие, когато компаниите се втурнаха да купуват стоки преди крайния срок за „деня на освобождението“ – дата, на която влязоха в сила митата на Тръмп на 2 април.

Доходността по държавните облигации и щатският долар се повишиха след публикуването на данните, тъй като очакванията за намаления на лихвените проценти от страна на Федералния резерв тази година отслабнаха.

По-рано в сряда излязоха и предварителните данни за икономиката на еврозоната, които показват, че БВП е нараснал през второто тримесечие с 0.1% в сравнение с предходното въпреки напрежението в световната търговия.

Изкривени данни

Данните за БВП през последните шест месеца са изкривени от търговската политика на САЩ и статистическия подход към изчисляването на нетния износ. Вносът рязко спадна през второто тримесечие, след като митата, въведени от април, намалиха търсенето от страна на американски компании на стоки, произведени в чужбина.

Източник: Капитал