Финансовата група Barclays обяви, че ежедневните данни за транзакции с кредитни карти, както и тенденциите при обявите за работа, „засега не показват сериозни поводи за притеснение относно икономическата активност в САЩ“.

Като цяло е трудно да се открие икономически показател, който да се е подобрил значително от началото на втория мандат на Тръмп. И макар че множество данни показват, че икономиката все още се държи, се наблюдава значителен спад в нагласите на бизнеса и потребителите. Макар такива нагласи невинаги да водят до реален спад в растежа, те сигнализират за възможно още по-трудно бъдеще.

Последното издание на Beige Book – проучването на Федералния резерв за икономическите условия в САЩ, показва пукнатини, особено в сектори и региони, зависими от чуждестранния туризъм, който е спаднал рязко, тъй като Тръмп засилва имиграционните ограничения по границите на САЩ.

„Големи туристически обекти, които обичайно привличат международни посетители, отбелязват спад на туристи от чужбина, особено от Канада, а летища и авиокомпании съобщават за забележим спад в броя на чуждестранните пътници в САЩ“, посочва Федералният резерв в Атланта.

Източник: Капитал

Гавин Бакън, посланик на Канада за България, Румъния и Молдова:

Канада ще се стреми да е по-малко зависима от САЩ и да развие търговията с ЕС

Какви са основните предизвикателства пред премиера Марк Карни?

Министър-председателят Карни заяви, че новото правителство на Канада ще трябва да се съсредоточи върху преструктурирането на икономиката на страната, за да стане по-малко зависима от САЩ, и върху управлението на отношенията с новата администрация във Вашингтон.

Премахването на търговските бариери между канадските провинции и запазването и развитието на свободната търговия с утвърдени глобални партньори, като Европейския съюз, също ще бъде ключов приоритет. Освен това Канада ще трябва да направи по-големи инвестиции, за да гарантира собствената си сигурност, особено в Арктика. Очакваме да работим във все по-тясно сътрудничество с нашите европейски партньори, за да се справим с предизвикателствата, породени от настоящата международна среда.

Какъв вид търговско споразумение със САЩ трябва да се стреми да договориКарни?

Основният приоритет на Канада по отношение на САЩ е да възстанови предвидимостта и стабилността на отношенията във всички области, и по-специално в търговията. Двустранните търговски отношения между Канада и САЩ са на стойност зашеметяващите 2.5 млрд. щатски долара на ден и допринасят значително за просперитета на двете страни, като поддържат милиони работни места.

През последните пет години CUSMA, Споразумението между Канада, Съединените щати и Мексико, подписано по време на първата администрация на Тръмп, осигурява справедлива и предвидима рамка за търговията между трите държави.

На търговския фронт най-спешният приоритет за Канада е премахването на неоправданите американски мита, наложени върху канадски стоки, и получаването на надежден ангажимент, че те няма да бъдат налагани отново произволно. В защита на собствената си промишленост и работници през последните два месеца Канада въведе значителни контрамерки върху американските стоки, включително реципрочни мита на обща стойност над 30 млрд. долара.

В средносрочен план очакваме, че целият спектър от въпроси, свързани с канадско-американската търговия, ще бъде обсъден в контекста на планирания преглед на споразумението между Канада, САЩ и Мексико.

Как Канада и ЕС могат да задълбочат сътрудничеството си в настоящата обстановка?

В настоящия климат на глобална несигурност Канада и ЕС трябва да укрепят всички аспекти на двустранните си връзки, като обърнат специално внимание на търговията и сигурността. Това пролича много ясно по време на разговора на министър-председателя Карни с председателя на Европейската комисия фон дер Лайен на 4 май – пред нас има големи възможности да надграждаме съществуващите ни отношения на свободна търговия и взаимно да укрепваме икономическата си сигурност.

Канада и ЕС ще трябва да работят рамо до рамо и по общите ни предизвикателства в областта на отбраната и сигурността. По-специално трябва да продължим да подкрепяме Украйна, която продължава да се противопоставя на неоправданата агресивна война на Русия. Канада се интересува и от участие в съвместни проекти по новия план ReArm Europe на Европейската комисия. В рамките на съществуващото ни сътрудничество с България в областта на отбранителната промишленост повечето от бронираните машини Stryker, закупени от българските въоръжени сили, се произвеждат в Канада и това предлага отлична платформа, от която да се разшири дейността ни.

И накрая, Канада е убедена, че най-добрият начин да засилим взаимния си просперитет е да надградим успеха на Всеобхватното икономическо и търговско споразумение между Канада и Европейския съюз (CETA). Откакто беше въведено през 2017 г., СЕТА увеличи стокообмена с повече от 60%, а България в частност увеличи износа си за Канада повече от два пъти. СЕТА предлага не само намалени мита за стоки и услуги, но и достъп до възможности за възлагане на обществени поръчки, по-голяма мобилност на работната сила, защита на инвеститорите и много други. Това е балансирано, прогресивно търговско споразумение, което донесе значителни ползи и за двете страни. Ето защо Канада би приветствала ратифицирането на СЕТА от страна на България, която е една от малкото държави членки на ЕС, които все още не са го направили.

Източник: Капитал

ЕС ще въведе минимални стандарти за тези центрове, включително независим мониторинг и изключения за непридружени непълнолетни и семейства с деца. „Предложението за създаване на центрове за връщане извън ЕС сигнализира за липса на ангажираност към международна солидарност и споделяне на отговорността, което няма да остане незабелязано от страните извън Европа и рискува да подкопае глобалната система за закрила на бежанците. Съществува реален риск сътрудничеството на ЕС за управление на миграцията да допринесе за нарушения на човешките права в транзитните страни. Например многократно е документирано как подкрепата на Италия и ЕС за прехващане в морето на хора от либийските власти е водила и продължава да води до рискове за тяхната безопасност в морето и до произволно задържане, изтезания и други тежки нарушения, когато бъдат разтоварени в Либия“, коментира още Елиза де Пиери.

Критиките

Концепцията за „центрове за връщане“ е изпълнена с правни, оперативни и политически предизвикателства. Правозащитни организации и Агенцията на ЕС за основните права предупреждават, че тези центрове рискуват да се превърнат в „зони без права“, с недостатъчен контрол и повишен риск от нарушения на човешките права. Ускорените процедури могат също така да подкопаят индивидуалната оценка и правото на справедлив процес, особено за уязвими групи или хора, бягащи от целенасочено преследване.

Съществуват и опасения за потенциални „верижни депортации“ и липса на ясни дефиниции за рисковете за сигурността, което може да доведе до произволно задържане и продължителни забрани за повторно влизане в ЕС. „Както страните от ЕС, така и страните, в които могат да бъдат създадени центрове за връщане, имат международноправни задължения, които трябва да спазват. Документирали сме нарушенията, до които са водили подобни схеми, и сме подчертавали риска, че е вероятно да възникнат още нарушения в резултат на подобни схеми в бъдеще. От първостепенно значение е всички участващи страни да извършат оценки на въздействието върху човешките права, преди да се ангажират с тези политики, и да осигурят безпрепятствен достъп на национални и международни механизми за наблюдение на човешките права до всички центрове за връщане“, казват още от Amnesty International.

С новия списък на сигурните страни и натиска за депортационни центрове ЕС залага на бързина и възпиращ ефект за управление на миграцията. Дали тези мерки ще изпълнят обещанията си, или ще породят нови правни и хуманитарни предизвикателства, ще зависи от тяхното прилагане и от контрола, на който ще бъдат подложени от съдилищата, гражданското общество и самите граждани на ЕС.

Източник: Капитал