В този момент фокусът на израелския премиер не е върху мира, а върху политическите му перспективи – както в краткосрочен, така и в дългосрочен план. Неговата стратегия се основава на две неща, пише The Economist: да запази коалицията си с крайната десница и да се надява, че една „победа“ в Газа ще възстанови общественото доверие в неговото лидерство.

Какво цели Нетаняху

„Мисля, че това наистина поставя под въпрос какво е намерението на Нетаняху“, коментира Рейчъл Бранденбург, старши изследовател в Israel Policy Forum, цитирана от Guardian. И допълва: „Ако той наистина е сериозен в намеренията си за преговори и в желанието си да прекрати войната, защо тогава атакува политическите лидери, които водят преговори?“ Въпреки въпросите относно влиянието на Катар върху „Хамас“ и дали лидерите на палестинската групировка могат да преговарят без скрити намерения, „ще се нуждаете от някой, който да посредничи, и от някой, с когото да преговаряте, затова израелските удари правят тези разговори много по-трудни“, казва Бранденбург.

Нетаняху заявява, че атаката в Катар е била независимо действие на неговата страна: „Израел я инициира, Израел я извърши и Израел поема пълната отговорност.“ Според някои анализатори това обявление изглежда като опит да предостави на Тръмп възможността за правдоподобно отричане, че е знаел за тези планове. Американският президент посочи, че не е „особено възхитен“ от израелските въздушни удари в Доха. А прессекретарят на Белия дом коментира, че атаката „не е в услуга на целите на Израел или на САЩ“. И допълни, че Тръмп е бил „уведомен от американските военни, че Израел атакува „Хамас“, но това е станало едва когато операцията е била в ход. Тогава той е наредил на Стив Уиткоф да предупреди катарците.

Независимо кога точно е разбрал, Тръмп вероятно не е могъл или не е искал да предотврати атака срещу страна, която дълго време е смятала, че разполага с американски гаранции за сигурност. Израелските въздушни удари вероятно ще обезценят допълнително обещанията на САЩ в региона.

Източник: Капитал

Споразумението за екстрадиция от юли тази година се основава на декларацията за намерения, подписана от Орбан и Си Цзинпин по време на посещението на унгарския премиер в Пекин през юли 2024 г. По-късно, през ноември същата година, Орбан призова унгарския министър на правосъдието и министъра на външните работи Петер Сиярто да направят необходимите подготовки, и да представят проект на текст на правителството в подготовка за сключване на споразумение за екстрадиция с Пекин.

Сърбия като първообраз

Сътрудничеството между Китай и Сърбия по въпросите на екстрадицията хвърля светлина върху това как тези мерки могат да се отразят в Унгария. Договор за екстрадиция беше подписан по време на държавното посещение на Си в Белград на 7 и 8 май 2024 г., точно преди пътуването му до Будапеща. След като договорът беше обявен публично, Лаура Харт, директор в Safeguard Defenders, предупреди: „Всеки, който Пекин счита за критик на режима, трябва да помисли два пъти, преди да пътува до Сърбия.“ Нейните думи бяха донякъде потвърдени през декември 2024 г., когато балканската служба на Радио „Свободна Европа“ публикува доказателства, че Сърбия вече е екстрадирала най-малко пет китайски граждани, без да има официален договор. Докладът също така посочи възможността Пекин да се насочи към уязвими групи, като уйгурските и тибетските диаспори. По този начин, докато процесът на ратификация все още очаква одобрение в сръбския парламент, екстрадициите вероятно ще продължат.

Действията на Китай в Унгария и Сърбия са показателни за глобалните планове на Пекин да преследва предполагаеми „корумпирани граждани“ и дисиденти. През април тази година Международният консорциум на разследващите журналисти (ICIJ) публикува доклад, в който подробно се разказва историята на бизнесмена Х., който беше арестуван от френските власти въз основа на червена бюлетина на Интерпол, в която се твърди, че е съучастник в скандал с пране на пари и присвояване на средства в Китай. Въпреки обвиненията в действителност Пекин поиска Х. да бъде екстрадиран, за да свидетелства в несвързано дело за корупция срещу бившия заместник-министър на обществената сигурност Сун Лиджун, и използва китайския технологичен магнат Джак Ма, за да окаже натиск върху Х. да се върне в родината си. Използването на международните правоприлагащи органи като оръжие и злоупотребата с червени бюлетини на Интерпол от страна на Пекин се превърнаха в обичайна практика за тероризиране на граждани в чужбина и връщане на предполагаеми престъпници за политически цели.

Пекин развива глобална мрежа от шпиони за наблюдение на дисиденти

Китай използва глобална мрежа от шпиони и политически натиск, за да преследва дисиденти, включително тези от уйгурската и тибетската диаспора. Например операция „Лов на лисици“, която беше започната от Си Цзинпин през 2014 г., се превърна в крайъгълният камък на така наречената антикорупционна кампания на Пекин и дори включваше операции на американска територия. Китайски бегълци, обвинени във финансови престъпления, бяха върнати в Китай, като за много от обвиненията се смята, че са изфабрикувани, за да бъдат преследвани и разпитвани критиците на комунистическата партия. По-рано тази година Пекин оказа натиск върху тайландските власти да депортират насилствено 40 китайски граждани с уйгурски произход обратно в автономния регион Синцзян въпреки надеждни доказателства за репресии и груби нарушения на човешките права срещу уйгурското население.

Източник: Капитал

Въздухът в пленарната зала на Европейския парламент в Страсбург днес беше по-тежък от обикновено, и то не защото отдавна не сме я виждали толкова пълна. В нея всъщност витаеше напрегнатото очакване. Целият европарламент, заедно с повече от 300 журналисти, поне още толкова гости, бяха приковали поглед в една жена – Урсула фон дер Лайен. Годишната реч на председателката на комисията винаги е барометър за политическите ветрове в Европа, но сега залогът е толкова висок, че тя звучеше като кулминация. Това беше моментът, в който Европа трябваше да чуе накъде отива. Отговорен беше конкретен и категоричен – „към независимост“.

Речта на председателката на Европейската комисия беше емоционална, каквато рядко я виждаме, и очерта контурите на един съюз, който се стреми да се превърне в геополитическа сила, способна сама да защитава себе си, икономиката си и ценностите си. „Европа трябва да се бори. За мястото си в свят, в който много големи сили са или противоречиви, или открито враждебни“, заяви фон дер Лайен, а думите ѝ отекнаха в залата, където аплодисментите се смесваха с напрегната тишина.

Бетонни ли са основите по Източния фланг?

Централно място в посланието на Фон дер Лайен зае отбраната. На фона на продължаващата вече четвърта година руска агресия в Украйна и неотдавнашното „безразсъдно и безпрецедентно нарушаване на въздушното пространство на Полша и Европа“ от руски дронове.

Източник: Капитал